Решение № 5570 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2017 г.

Решение № 5570 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г., действащ като ЕТ "С.-С. Г." срещу Решение № 833/15.05.2017 г., постановено по адм. дело № 526 по описа за 2017 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000316002052-091-001/26.10.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 487/20.01.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. Касаторът сочи аргументи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че с решението не е даден отговор на основните спорни по делото въпроси, както и че след като съдът приел за доказано наводнение в склада на търговеца вследствие на запушване на канализацията, обосновал неправилни правни изводи за евентуално бездействие на търговеца да предотврати похабяването на стоката. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като се отмени издадения РА и се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в писмен отговор чрез юрисконсулт Димова оспорва жалбата като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд (АС) - В. е бил РА № Р-03000316002052-091-001/26.10.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 487/20.01.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "С.-С. Г." са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 035 лв. и лихви за забава в размер на 721,97 лв. За оправдаване на процесното облагане, органите по приходите са подържали основания за преобразуване на данъчния финансов резултат в посока увеличение на основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, съгласно които не са признати за данъчни цели счетоводните разходи за брак на материални запаси - обувки и са приели, че не е налице изключението по чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО, съгласно което ал. 2 на чл. 28 от ЗКПО не се прилага, когато разходите се дължат на непреодолима сила. За да отхвърли жалбата на С. Г. Г., действащ като ЕТ "С.-С. Г." срещу РА, АС - В. е приел РА е издаден от органи по приходите, разполагащи с материална компетентност, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в редакцията, действаща от 01.01.2013 г./, в установената писмена форма, при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията и в съответствие с материалноправните разпоредби. След като е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е приел за безспорно установено, че на 15.04.2012 г. в резултат на запушване на сградно канализационно отклонение на търговски комплекс "Центрум" в гр. С. е причинено наводнение в складовото помещение на ЕТ "Стелт - С. Г.", в което същия съхранява търговски стоки - обувки, както и че през месец април 2012 г., ЕТ "Стелт - С. Г." е осчетоводил разход за брак на стоки - обувки на стойност 143 910,09 лева. Приел е, че наводнението в склада на ревизираното лице се дължи на авария, причинена от запушване на градската канализация, а не на паднали валежи, за който факт по делото било установено, че валежите са краткосрочни и слаби съгласно писмо от "ВиК" ООД С. и писмо от НИМХ, филиал В., относно синоптичната обстановка в И. Б. за периода 13-15.04.2012 г., както и с оглед факта, че не са постъпвали сигнали за наводнени помещения на територията на гр. С. за процесния период, установен с писмо рег. № 205-01-12/30.10.2015 г. на Регионална дирекция ПБЗН С. Спорен по делото е бил въпроса дали за осчетоводените разходи за брак на обувки през м. 04.2012 г. е налице основание по чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО - непреодолима сила, при която счетоводните разходи за брак на материални запаси се признават за данъчни цели. Съдът е приел, че разходите от брак не се дължат на непреодолима сила, като се е позовал на понятието за непреодолима сила, дадено в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон, като непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Посочил е, че в съдебната практика понятието непреодолима сила се свързва с възникване на природно бедствие, което засяга неограничен кръг лица, а в случая бил наводнен от спукване на канализационна тръба само склада на търговеца, поради което наводнението не следвало да се квалифицира като природно бедствие или да се приеме, че е причинено от непреодолима сила. По изложените съображения, АС - В. е приел, че ЕТ "С.-С. Г." при липса на основание по чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО е намалил счетоводния си резултат за 2012 г. с разходите от брак на стоки по Протокол № 1/16.04.2012 г., поради което законосъобразно органа по приходите не признал за данъчни цели счетоводните разходи от брак на краткотрайни активи на основание чл. 28, ал. 2, вр. чл. 26 от ЗКПО, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ . Решението е правилно. Неоправдано е касационното оплакване за липса на мотиви по съществените фактически и правни спорни въпроси. Мотивите на съдебния акт съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, съобразно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователно е касационното оплакване за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Правилно АС - В. е приел за безспорно по делото, че на 15.04.2012 г. е наводнено складовото помещение на ЕТ "Стелт - С. Г.", в което същия съхранява търговски стоки - обувки, както и че през месец април 2012 г., ЕТ "Стелт - С. Г." е осчетоводил разход за брак на стоки - обувки на стойност 143 910,09 лева. По спорния по делото въпрос относно причината за наводнението на складовото помещение, обоснован е извода на съда, че същото не се дължи на падналите валежи, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че са били краткотрайни и слаби, а на запушване на сградно канализационно отклонение на търговски комплекс "Центрум" в гр. С., който факт не се е оспорвал от ревизираното лице и е потвърден от събраните по делото доказателства за предприети действия за отпушване на канализационната тръба. Вторият спорен по делото въпрос е бил дали запушването на сградно канализационно отклонение на търговски комплекс "Центрум" в гр. С., в резултат на което е причинено наводнение в складовото помещение на ЕТ "Стелт - С. Г.", е в резултат на непреодолима сила, в който случай следва да се приложи изключението на правилото по чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, а именно разпоредбата на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО, съгласно която, ал. 2 на чл. 28 от ЗКПО не се прилага, когато разходите се дължат на непреодолима сила. Правилно АС - В. е приел, че в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон е дадена легална дефиниция на понятието "непреодолима сила" и доколкото в ЗКПО и ЗДДФЛ липсва такава дефиниция, следва да се приеме, че понятието "непреодолима сила" по чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО има съдържанието, посочено в чл. 306, ал. 2 от ТЗ, а именно "... непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер....". По смисъла на посочената дефиниция "непреодолима сила" е внезапно възникнало събитие, извънредно по своя характер, което преценено с оглед нивото на развитие на техниката не е могло да се предвиди и съобрази, или дори и да е било предвидимо не е могло да се избегне, за да се преодолеят негативните му последици. Правилно първоинстанционният съд е приел, че запушване на сградно канализационно отклонение на търговски комплекс "Центрум" в гр. С., не е непреодолима сила, доколкото не се касае до извънредно събитие с непредвиден или непреодолим характер. Касае за хипотеза, при която в резултат на неположена грижа на добрия стопанин при поддържане на градската канализация от лицето, отговорно за поддържането и, се е стигнало до запушване на канализационно отклонение и наводнение в склада на търговеца. Следователно риска от запушване на канализационното отклонение е могъл да бъде избегнат при положена дължима грижа, като в случая не е от значение, че търговеца няма задължения за поддържане на канализационната мрежа, респектовно вина за запушването и. Не следва да се възприеме становището на касатора, че след като не е виновен за причиненото наводнение в търговския му обект, това придава на събитието характер на "непреодолима сила". Както се каза по-горе, "непреодолимата сила" се характеризира с невъзможност да се предвиди или предотврати едно събитие, а не с преценката кое е отговорното лице за причинените вреди. В трайната си практика, изразена, както следва: в решение № 11196/4.12.2003 г., по адм. дело № 6907/2002 г., решение № 4494/7.05.2007 г., по адм. дело № 10378/2006 г., решение № 1626/8.02.2017 г., по адм. дело № 1739/2016 г. и решение № 3830/29.03.2017 г., по адм. дело № 12666/2016 г., Върховен административен съд застъпва становище, че наводнение, причинено по технически причини или авария не се квалифицира като "непреодолима сила" по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, респективно по смисъла на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира за правилен извода на първоинстанционният съд, че разходите от брак, в конкретния случай, не се дължат на непреодолима сила, поради което правилно органа по приходите не е приложил разпоредбата на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО, поради което като е оставил в сила РА № Р-03000316002052-091-001/26.10.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., с който на ЕТ "С.-С. Г." са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 035 лв. и лихви за забава в размер на 721,97 лв., Административен съд - В. е постановил правилно решение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, осмо отделение