Решение № 7 от 2.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14976/2018 г.

Решение № 7 от 2.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14976/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Д. Георгиева срещу решение № 1894/29.10.2018 г. на Административен съд (АС) – Бургас постановено по административно дело № 1875/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Георгиева срещу Заповед № ЧР-0185/05.07.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение като директор на дирекция "Превантивна дейност", с ранг І младши, считано от 05.07.2018 г. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил от фактическа страна дали е налице действително и ефективно възстановяване на работа, както и че неправилно е приел, че са налице кумулативните предпоставки на закона – чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което оспорваният административен акт да се отмени. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касация – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище и писмени бележки. Моли жалбата да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че със Заповед № РД-36 от 13.03.2015 г. на директора на РИОСВ Бургас, на държавния служител Д. Георгиева, на длъжност директор на дирекция "Превантивна дейност", РИОСВ Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Заповедта е оспорена пред съда и е отменена с Решение № 1343/14.07.2017 г., постановено по адм. дело № 864/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, оставено в сила с Решение № 8832/28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 10969/2017 г. по описа на ВАС. Със заявление, вх. №АФПД-197 от 05.07.2018 г., Георгиева е поискала да бъде възстановена на предишната длъжност - директор на дирекция "Превантивна дейност". Със Заповед №ЧР-0146 от 05.07.2018 г. на директора на РИОСВ Бургас, Д. Георгиева е назначена, с ранг І /първи/ младши за държавен служител на длъжност директор на дирекция "Превантивна дейност" в РИОСВ Бургас, считано от 05.07.2018 г. Тази заповед е връчена на Георгиева на 05.07.2018 г., 10. 00 ч. На същата дата и час й е връчено предизвестие №ЧР-0015 за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. На 05.07.2018 г., със Заповед №ЧР-0185 на директора на РИОСВ Бургас, на Д. Георгиева, на длъжност директор на дирекция "Превантивна дейност" в РИОСВ Бургас, с ранг І младши, считано от 05.07.2018 г., е прекратено служебното правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В заповедта се сочи, че "съгласно утвърдените от министъра на околната среда и водите, длъжностни разписания и в сила от 01.06.2015 г., 01.10.2015 г., 01.03.2016 г., 01.04.2016 г., 01.06.2016 г., 01.08.2017 г., 01.10.2017 г. и 01.03.2018 г., не е в сила длъжностно разписание на РИОСВ Бургас, което е било в сила от 01.08.2012 г., утвърдено от министъра на околната среда и водите, съгласно което специализираната администрация на РИОСВ Бургас е била организирана в две дирекции - дирекция "Превантивна дейност" и дирекция "Контрол на околната среда". С посочените длъжностни разписания е направена нова организация на специализираната администрация в РИОСВ Бургас и е създадена една нова дирекция "Контрол и превантивна дейност"/"Контрол на околната среда и превантивна дейност". С новата структура са съкратени длъжностите директор дирекция "Превантивна дейност" и директор дирекция "Контрол на околната среда". Съдът е проследил представените длъжностни разписания посочени в заповедта като фактическо основание за издаването й. Посочил е, че към датата на издаване на предходната заповед за уволнение - 13.03.2015 г., в РИОСВ Бургас е било в сила длъжностно разписание от 01.08.2012 г., общата численост на инспекцията е била 52 щатни бройки, а в специализираната администрация е имало две дирекции "Контрол на околната среда" и "Превантивна дейност" с обща численост - 40 щатни бройки. Според длъжностното разписание на РИОСВ Бургас, в сила от 01.06.2015 г., инспекцията е била със същата обща численост - 52 щатни бройки и специализираната администрация с 40 щатни бройки, но двете дирекции са обединени в една дирекция "Контрол и превантивна дейност". Длъжностно разписание от 01.10.2015 г. е идентично с това в сила от 01.06.2015 г. Съобразно длъжностно разписание, в сила от 01.03.2016 г., е запазена общата численост на персонала в инспекцията, но е намален броя на щатните бройки в специализираната администрация от 40 бр. на 39 бр. и е променено наименованието на дирекцията в специализираната администрация от дирекция "Контрол и превантивна дейност" на дирекция "Контрол на околната среда и превантивна дейност". Длъжностно разписание в сила от 01.04.2016 г. е идентично с това от 01.03.2016 г. Според длъжностното разписание от 01.06.2016 г. е запазена общата численост на инспекцията и тази на специализираната администрация, но е променено отново наименованието на дирекцията от "Контрол на околната среда и превантивна дейност" в "Контрол и превантивна дейност". Длъжностни разписания от 01.08.2017 г., от 01.10.2017 г. и 01.03.2018 г. са идентични с това от 01.06.2016 г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, съобразно чл. 108, ал. 1 ЗДСл. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Посочил е, че с оглед посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да се установи, че заеманата от служителя длъжност като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува, или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Изложил е съображения, с оглед фактическо основание за издаване на оспорения административен акт, че са съкратени длъжностите директор на дирекция "Превантивна дейност" и директор на дирекция "Контрол на околната среда". Георгиева, след отмяна на предходна заповед за уволнение № РД-36 от 13.03.2015 г., със заповед №ЧР-0146 от 05.07.2018 г. на директора на РИОСВ Бургас, е назначена на длъжност директор на дирекция "Превантивна дейност" в РИОСВ Бургас, т. е. на същата длъжност, която е заемала към 13.03.2015 г. Приел е, че така е изпълнено е изискването предвидено в нормата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. След анализ на цитираните в заповедта длъжностни разписания, от датата на първоначалното уволнение на Георгиева - 13.03.2015 г. до датата на издаване на процесния административен акт - 05.07.2018 г., съдът е посочил, че освен, че дирекция "Превантивна дейност", на която Георгиева е била директор, не съществува като такава е намалена и общата численост на специализираната администрация с 1 бройка - от 40 на 39, което е станало още с длъжностното разписание, в сила от 01.03.2016 г. Посочил е, че промяната е била налице към датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта на Георгиева за уволнение - 28.06.2018 г., както и към датата на издаване на процесната заповед - 05.07.2018 г., съобразно длъжностното разписание в сила от 01.03.2018 г. Приел е при съпоставка на длъжностните характеристики на директор на дирекция "Превантивна дейност" и тази на директор на дирекция "Контрол и превантивна дейност", съществуваща, към настоящия момент в инспекцията и образувана след обединяване на дирекция "Превантивна дейност" и "Контрол на околната среда", че изискването към директорът на дирекция "Контрол и превантивна дейност" е същият да има образователна квалификационна степен "магистър" по инженерна специалност. А видно от дипломата за завършено висше образование на Георгиева, тя е с образователна квалификационна степен "магистър", но по специалност "химия" и професионална квалификация "химик и учител по химия" / т. е. с необходимия образователен ценз за заемане длъжността директор на дирекция "Превантивна дейност", която, към датата на издаване на процесната заповед не съществува, но не и тази на директор на дирекция "Контрол и превантивна дейност"/"Контрол на околната среда и превантивна дейност", на изискванията, за която не отговаря. В заключение е приел, че са изпълнени предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и е налице реално съкращаване на длъжността директор на дирекция "Превантивна дейност". Решението е неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото, по които спор между страните няма. При правилно установени факти съдът е достигнал до погрешен извод, че при издаване на заповедта не е допуснато нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, макар принципно правилни да са разсъжденията му кога е налице реално съкращаване на длъжността. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая Георгиева е спазила тези условия и е издадена заповед за възстановяването й на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, но веднага след възстановяването й на длъжност, е издадена заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При това едновременно издаване на двете заповеди не може да се приеме изпълнение на условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като или възстановяването на заеманата длъжност е формално, а това означава и неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение или не са налице основанията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Постоянна е практиката на ВАС, че утвърдените промени в длъжностното разписание на органа, преди влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение, са ирелевантни към задължението на органа по назначението да изпълни задълженията си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл във връзка със съответното влязло в сила съдебно решение. В случая измененията на длъжностното разписание в РИОСВ Бургас са извършени преди възстановяването на Георгиева. Извършените структурни промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна не могат да бъдат пречка за възстановяване на държавния служител и уволнението му поради съкращаване на длъжността. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа. Извършеното от първоинстанционния съд съпоставяне на длъжностните разписания посочени в оспорваната заповед като фактическо основание за издаването й, не отчита обстоятелството, че през целия този период е налице висящ съдебен спор относно законосъобразността на Заповед № РД-36 от 13.03.2015 г. на директора на РИОСВ Бургас, а тези промени не могат да се отразят на правото на служителя да бъде реално възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. За да са основание за прекратяване на служебното правоотношение, поради съкращаване на съответната длъжност като нормативна позиция и система от функции, задачи и задължения измененията в длъжностното разписание, следва да са настъпили след възстановяването. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от служителката в утвърдените длъжности разписания след уволнението й, не засяга правото й да бъде възстановена на работа и не може да преодолее задължението на органа по назначаването да изпълни съдебното решение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт за прекратяване на служебното правоотношение. Обратната хипотеза ще означава неизпълнение на задължението за възстановяване на служителката, по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. В случая едновременното издаване на двете заповеди - за възстановяване на предишната длъжност и за прекратяване на служебното правоотношение индикира недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаване, което е в противоречие с целта на закона. Налице е формално възстановяване, без промяна в длъжностите разписания и с единствената цел да бъде отново издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителката. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което спорът следва да се реши по същество, като оспорваната заповед на изпълнителния директор на ИА "АА" се отмени като издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и такива следва да й се присъдят в доказан по делото размер – 1425 лв. разноски за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение