Решение № 9363 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13603/2018 г.

Решение № 9363 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13603/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Русев от [населено място] против Решение № 4757/12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2492/2017 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153 – 21 - 26/06.02.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град (ТП на НОИ – София град) и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] / 40/31.05.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - София град. Изтъкват се доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради което се иска неговата отмяна, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град в писмено становище излага съображения за неоснователност на подадената касационна жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура мотивира становище за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е основателна, по следните съображения: Пред първоинстанционния съд правният спор е свързан с доказване наличието на осигурителен стаж и съответната категория труд на Л. Русев, необходими в хипотезата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО за признаване правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е установено, че с Решение № 2153 – 21 – 26/06.02.2017 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – София град, издадено на осн. чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН] / 40/31.05.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София град, на Л. Русев е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, тъй като има общ осигурителен стаж по българското, немското и белгийското законодателство - 37 години 3 месеца и 7 дни, от изискуемите такива 37 години и 8 месеца, съответно към датата на подаденото заявление – 13.05.2014 г. лицето е навършило възраст 63 години 11 месеца и 2 дни. Към тази дата за осигурителен стаж е зачетен такъв от втора категория труд - 14 години 6 месеца и 8 дни и от трета категория труд - 15 години 2 месеца и 16 дни. Превърнат по реда на чл. 104 КСО към III категория труд, общият осигурителен стаж възлиза на 33 години 4 месеца и 11 дни. Лицето е декларирало, че има придобит осигурителен стаж в Германия и Белгия, респ., че осигуряването в България е прекратено считано от 22.04.2014 година. За последното обстоятелство е представена заповед № 1827/22.04.2014 г., с която на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) е прекратено трудовото правоотношение между жалбоподателя, в качеството му на работник и дружество "П. А. К 1" ООД, [населено място] като работодател. Видно от формуляр Е 205 DE (Удостоверение за осигурителни периоди в Германия) издаден на основание Регламент 1408/71, на Русев е признат осигурителен стаж за правото на пенсия за периода от 24.07.1979 г. до 31.10.1981 г., който възлиза на 2 години 3 месеца и 7 дни. Същият период е изключен от българския осигурителен стаж, за което се представя писмо изх. № 77/13.08.2014 г. от фирма "Оптела - Лазерни технологии"АД. С друг формуляр Е 205 В (Белгия) е признат осигурителен стаж за правото на пенсия от 1 година 7 месеца и 19 дни. Положеният от Русев трудов стаж при КИМ "Червена звезда" – Дебелец е записан в трудовата му книжка и удостоверение образец УП - 3 изх. № 25/10.03.2014 г., издадено от правоприемника му "Оптела - Лазарни технологии" АД. Според писмо на работодателя "Оптела - лазерни технологии" АД Л. Русев в периода 24.07.1979 г. - 31.10.1981 г. не е осъществявал трудова дейност на територията на Република България и не е осигуряван съгласно българското законодателство. В разплащателните ведомости на дружеството липсват данни за жалбоподателя, поради което УП - 3 изх. № 25/10.03.2014 г. е било анулирано. Стажът за този период е бил потвърден от Германския осигурителен институт и съответно зачетен в цитираното по – горе разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Със заповед за уволнение № 12 от 30.01.1982 г. на директора на МЗ "Червена звезда" - гара Дебелец лицето е освободено от заеманата длъжност – шлосер V разряд, в цех "Монтажен". Съгласно съдържанието на тази заповед Л. Русев по - рано е бил изпратен на работа в Германия, на основание сключен между него и предприятието договор. При тези данни за периода 12.06.1979 г. - 20.01.1982 г. при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО на Л. Русев е зачетен осигурителен стаж от трета категория в общ размер 2 години, 7 месеца и 7 дни както следва: от 12.06.1979 г. до 23.07.1979 г. - 2 месеца и 11 дни (шлосер в КИМ " Червена звезда" Дебелец - по удостоверение УП - 3 № 25/10.03.2014 г. от "Оптела - лазерни технологии" АД; за периода 24.07.1979 г. - 31.10.1981 г. - 2 години, 3 месеца и 7 дни - положен стаж в Германия, зачетен в календарната продължителност при спазване на чл. 6, ал. 4 от НПОС, за периода 01.11.1981 г. - 20.01.1982 г. - 2 месеца и 19 дни по УП - 3 № 25/10.03.2014 г. от "Оптела - лазерни технологии" АД. От записа в приложеното по делото заверено копие на трудова книжка и от издаденото УП - 3 № 25/10.03.2014 г. се установява, че за времето, за което Русев е бил на работа в Германия, трудовоправните отношения с българския работодател КИМ " Червена звезда" - гара Дебелец не са били прекратени. Изложените съображения за валидни трудови правоотношения за периода 24.07.1979 г. - 31.10.1981 г. с посочения работодател се подкрепят и от приетата като доказателство заповед за уволнение № ЛС от 30.01.1982 г. издадена от представляващ КИМ " Червена звезда" - гара Дебелец. Лицето декларира, че работи в Германия и заема определена длъжност ( лист 70 от първоинстанционното дело, графа 4 от формуляра "име на работодателя и адрес на седалището или вида на дейността, осъществявана като наето или самостоятелно лице" ). Длъжността, на която е заемал Русев е "шлосер" и тя е записана на официален документ издаден от Германия (лист 48 от първоинстанционното дело), общо от 28 месеца. От своя страна периодът 24.07.1979 г. - 31.10.1981 г., през който Русев е работил в Германия, не е включен в общия сбор от осигурителни и приравнени на осигурителни периоди по българското законодателство от 33 години, 2 месеца 04 дни, който е посочен във формуляр Е 205 BG (лист 90 от първоинстанционното дело). Видно от удостоверение изх. № 77/13.08.2014 г. издадено от "Оптела - лазерни технологии" АД, за периода 24.07.1979 г. - 31.10.1981 г. Русев е бил командирован на работа от българския работодател в ГДР, в завод за тежки машини "Лаумахер". Лицето за това време не е полагало труд в България и не е осигурявано от българския работодател. Жалбоподателят е работил като шлосер в Германия, изпратен от българската държава, по силата на договор за предоставяне на български работници на ГДР за срочна доставка на оборудване на енергийния комплекс "Марица - Изток", утвърден с Постановление № 16 от 06.03.1976 година на Министерски съвет на Народна Република България (НРБ). Предмет на договора са условията за предоставяне на български специалисти в заводите за тежко машиностроене на Обединение Такраф – Германска демократична република (ГДР), във връзка с комплексната доставка на технологични линии и съоръжения за периода 1978 – 1981 година. Предоставянето на работниците в сферата на машиностроенето е за период от 4 години, считано от датата на започването на първата група. Видно от чл. 4 от договора българските работници ще работят в заводите в ГДР като следва да им се осигури непрекъсната работа, съгласно технологическия процес в тези заводи. Според чл. 5 от договора българските работници ще работят съгласно разряда, за който са класирани в НРБ, те могат да се квалифицират и преквалифицират по време на престоя си в ГДР, за което се получава съответното възнаграждение. На лицата е предвидено да се изплащат трудови възнаграждения и надбавки като тези на немските работници. Българските работници ще бъдат използвани в заводите на ГДР в съответствие с тяхната квалификация. Видно от лист 21 от споразумението озаглавено "Брой специалности" на българските работници, за длъжността шлосери на стоманени конструкции (напасване, изправяне, рязане на материала по чертежи или по детайли, електро - свързване ) за завода в Лаумахер са предвидени 70 души, а за Кьотен съответно 39. На основание чл. 10 от договора българските работници са обществено осигурени съгласно Споразумението между правителствата на НРБ и ГДР за сътрудничество в областта на социалната политика от 20.02.1958 г. и съответните изменения. Изрично в чл. 18 от договора е записано, че при постъпването си на работа на българския работник в завода същият подписва трудов договор, клаузите, на който не могат да противоречат на настоящия договор. При различие валидни са клаузите на настоящия договор. Последният според чл. 20 от него е неразделна част от търговския договор за комплексна доставка на три технологични линии и необходимите спомагателни съоръжения за периода 1978 г. – 1981 година. Съгласно чл. 3 от действащата по време на полагане на стажа в Германия Спогодба между правителството на Народна Република България и правителството на Германската демократична република за сътрудничество в областта на социалната политика (ратифицирана с Разпореждане на МС № 445 от 05.04.1958 г. и публикувана в "Известия" на Президиума на НС) (само Спогодбата), задължението за осигуряване и вноски по обществено осигуряване на работници и служители се уреждат съгласно законните разпоредби на страната, на чиято територия се упражнява трудовата дейност, даваща основание за обществено осигуряване, доколкото в тази Спогодба не се предвижда друго. Осигуряването на Русев е провеждано в съответствие с посочената Спогодба. Видно и от представения образец УП - 2018/20.03.2015 г. издаден от "Оптела - Лазарни технологии" АД, за работата си в Германия за периода 24.07.1979 г. - 31.10.1981 г., жалбоподателят няма получено възнаграждение от българското предприятие, върху което да са внесени осигурителни вноски. Следователно за периода 24.07.1979 г. -31.10.1981 г. Русев има качеството на "осигурено лице" по смисъла на КСО, независимо, че фактически осигурителните вноски по чл. 3 от Спогодбата са се заплащали от ГДР, а не от КИМ " Червена звезда" - гара Дебелец, който за това време е бил работодател на жалбоподателя. Основателно е касационното възражение, че обжалваното решение е неправилно като постановено при наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според относимия към датата на подаване на заявлението текст на чл. 68, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60 - годишна възраст от жените и 63 - годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63 - годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. На основание чл. 68, ал. 2 КСО от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете. Към датата на подаденото заявление – 13.05.2014 г., лицето има навършени 63 години 11 месеца и 2 дни. В текста на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, поради което стажът на Русев в КИМ "Червена звезда" - Дебелец и в Германия следва да се зачете както за съответния период от време, така и по отношение на категорията труд, при която е полаган. Доколкото се касае за стаж положен и в Германия, поради завършеност на осигурителните периоди там, приложение следва да намери и чл. 37, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в относимата към датата на подаване на заявлението редакция. Същата предвижда, че когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор. В случая релевантното право относно възникналите осигурителни права на лицето се явява цитираната Спогодба, при зачитане на осигурителния стаж, придобит докато лицето е било на работа в ГДР. За пълнота на изложението следва да се посочи, и че на основание чл. 6 Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), приложим и за претендираното право от жалбоподателя, освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава - членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Така разписан текстът на чл. 6 от Регламента е свързан с придобиване на субективното правото на пенсия на лицето, при наличие на материалните предпоставки по съответния национален закон и зачитане на периодите на осигуреност, които са завършени в друга държава - членка и не съвпадат с тези по вътрешното право. Регламент 883/2004 в чл. 87, т. 2 от преходните си разпоредби посочва, че всеки осигурителен период и, когато е необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършен съгласно законодателството на държава - членка преди датата на прилагане на настоящия регламент в съответната държава - членка, се зачита за определянето на правата, придобити съгласно настоящия регламент. Правото да се определи труда към съответната категория, съобразно характера и особеностите на полагането му, е било предоставено на Министерски съвет и на основание чл. 2 от Закона за пенсиите (сега отм.). Този закон е бил относим към периодите, за които е спорно от каква категория следва да бъде зачетен положения от Русев труд за правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст (тогава "пенсия за изслужено време и старост"). Диференциация на категориите труд е направена в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, сега отм.), съобразно спецификите на отделните производства и дейности. Видно от ПКТП (отм.); работниците и служителите, които заемат съответните длъжности в структурата на предприятията в широкия смисъл на това понятие, полагат труд от първа категория съответно по чл. 1 до чл. 6л от Правилника. Трудът, който е втора категория е обозначен за съответните длъжности от чл. 7 до чл. 65 (Раздел II). Изброяването на лицата, чиито труд е от първа или втора категория труд не е изчерпателно, защото в чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.); е въведена обща разпоредба, че трудът на работниците и служителите посочени в раздел I и II на Правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В текста на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са посочени документите, въз основа на които се прави преценка на доказания трудов и осигурителен стаж, съответно същите са относими и към установяване категорията труд. От друга страна, съгласно чл. 16, ал. 4 от НПОС - осигурителен стаж, зачетен от друга държава, с която Република България прилага международен договор в областта на социалното осигуряване, като положен при специфични условия на труд, съответстващ на първа и втора категория по българското законодателство, се взема предвид при преценка правото на пенсия в неговата календарна продължителност, без да се превръща по реда на чл. 104 от КСО, освен ако в международен договор е предвидено друго. При така установените факти и относими правни норми изводът на първоинстанционния съд, че положеният от лицето труд на длъжността "шлосер" е от трета категория е необоснован, независимо, че с основание съдът не е кредитирал втори вариант на заключението на вещото лице Пендичева. В съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изречение второ АПК съдът е имал процесуалната възможност и е следвало да назначи друга съдебна експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице със съответната компетентност, за да се изясни характера на извършваната от Русев работа, на изпълняваните задачи, условията, вредността и тежестта на труда, в процесните предприятия от отрасъла машиностроене за периода 12.06.1979 г. – 20.01.1982 г., както в НРБ, така и в ГДР и на коя категория труд съответства. За да се отговори на поставените въпроси е необходима проверка на всички данни за целия процесен период 12.06.1979 г. – 20.01.1982 г., които са свързани с трудовото правоотношение между Л. Русев и КИМ "Червена звезда" – гара Дебелец, съответно с ГДР, вкл. относно изплащаното му или дължимо трудово възнаграждение, за внасяните или дължими осигурителни вноски в Германия, по отношение вида на извършвана от него работа в заводите за тежко машиностроене там. Ето защо допусканите от административния съд нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с неизясняване на въпроси от значение за правилното решаване на делото, досежно категорията труд на Русев положен в КИМ "Чревена звезда" – гара Дебелец и в ГДР, са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Административен съд София – град правилно не е зачел стажа положен от Л. Русев при осигурител ЕТ "С. Кръстев" в периода 01.04.1990 г. -06.09.1991 г., тъй като не е надлежно заверен в трудова книжка № 166/10.05.1971 година. По отношение на ЕТ "Ю. Георгиев" съдът приема за доказан осигурителен стаж за следните периоди: от 01.11.2002 г. до 31.12.2002 г. в размер на 00 г., 02 м., 00 д. и от 01.01.2003 г. до 25.05.2003 г. в размер на 00 г., 02 м., 11 д., когато Русев е работил на длъжност ел. техник". В съответствие с установените по делото факти и приложимите правни норми съдът обосновава правилен извод, че не следва да се зачете категорията труд в размер на календарната продължителност за периода 11.05.1971 г. - 11.03.1978 година в ПМУ КЦИВ Свищов в размер на 6 години 10 месеца и 1 ден, а в размер на 6 години и 1 месец. За това време Русев е изпълнявал длъжността "монтьор", което се удостоверява с трудова книжка. При преценката на доказателствената й сила следва да се приеме, че същата не е оформена съобразно изискванията на т. 6 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 1975), издадена във връзка с Наредбата за трудовите книжки от 1953 г. (отм.);. Съгласно т. 8 от Наредбата за трудовите книжки, одобрена с ПМС № 149 от 20.03.1953 г. всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. В т. 6, б. "в" от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж се посочва, че продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по реда на т. 7 от същата инструкция, се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и се подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В нормата се съдържа императивно изискване за формата и съдържанието на трудовата книжка, за да се зачете материалната й доказателствена сила, вкл. при оформяне на трудовия стаж след прекратяване на трудово правоотношение. Следва да бъде посочено с цифри и с думи, че лицето е работило на длъжността "монтьор", което в случая не е отбелязано в трудовата книжка на Русев. По изтъкнатите по – горе съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неизяснената фактическа обстановка не дава възможност на касационната инстанция да се произнесе по приложението на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град, който с помощта на съдебна експертиза изготвена от вещо лице със специална знания в областта на машиностроенето, да изясни спорния въпрос относно категорията труд полаган от Л. Русев, за времето 12.06.1979 г. – 20.01.1982 г. на длъжността "шлосер" в КИМ "Червена звезда" – гара Дебелец и в ГДР, и съответно - относно изпълнението на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Въпросът относно възлагането на разноските следва да бъде разрешен при новото разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение