Решение № 14016 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2018 г.

Решение № 14016 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Югоизточен район против решение № 585/28.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1880/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена негова заповед № ДК-10-ЮИР-28/7.06.2017 г. за прогласяване по протест на нищожността на издадено от главния архитект на община Царево разрешение за строеж № 302/28.12.2007 г. за Хотелски комплекс "Корал резидънс" – апартаментна хотелска сграда С, находящ се в поземлен имот с идентификатор 44094.22.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Лозенец, община Царево, ведно с одобрените инвестиционни проекти. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответното дружество "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ София оспорва жалбата. Ответната страна Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за основателност на жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед, с която е прогласена нищожността на разрешение за строеж и презаверката му, за незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган - началника на РДНСК Югоизточен район, в рамките на правомощията му по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, в съответната форма, без констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Процесното разрешение за строеж № 302/28.12.2007 г. също е издадено от компетентен орган- главен архитект на общината, съобразно изискването на чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Нищожност на издадено от компетентен орган разрешение за строеж може да бъде прогласена само при установяване за допуснати груби нарушения на материалния закон, които правят съществуването му правно нетърпимо и препятстват настъпването на целените с него правни последици. Тази хипотеза би била налице при разрешаване на строеж напр. при липса на подробен устройствен план, в защитена територия или зона, в имот публична собственост и пр. В случая посочените нарушения на материалноправни норми на ЗООС и ЗБР, представляват основания за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК, които е следвало да бъдат установени и санкционирани от органите на строителния контрол - при служебната проверка по чл. 156 ЗУТ или в инстанционно производство пред съда, при проявена от органа активност и професионална прецизност, възможността за която е преклудирана. Поради това визираните от началника на РДНСК- Югоизточен район пороци са ирелевантни, тъй като дори и разгледани в тяхната съвкупност, не водят до нищожност, а единствено до незаконосъобразност на процесните актове. В допълнение, част от посочените, както в оспорената заповед, така и в касационната жалба, съществени нарушения се позовават на нарушения на правни норми, които не са съществували в правния мир (действащи) към момента на издаване на разрешенето за строеж и одобряване на проектите. Такива са изискванията на разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, въведени едва с тяхното изменение от 2012 г. (ДВ бр. 82/2012 г.), за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по ЗООС и ЗБР. Във връзка с твърденията в касационната жалба и становищата на ОП- Бургас и ВАП, следва да се посочи, че по делото е безспорно установено, че имотът не попада в защитена зона по смисъла на ЗЗТ и територия по смисъла на ЗБР, затова не е налице и хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост, ДВ бр. 73/2007 г. Що се отнася до подробното позоваване на касатора на постановеното от петчленен състав на ВАС решение № 2428/26.02.2018 г. по адм. дело № 14761/2018 г., то не може да бъде съобразено, тъй като предметът на производството е свързан с наложена строителна забрана - ПАМ, имаща значение, съгласно правилата на ЗУТ, към изпълнението на предвиденото строителство. Затова обжалваното решение, с което е отменена оспорената заповед, се явява правилно и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответното "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ София по своевременно направеното искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,