Решение № 4049 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2023 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационната жалба на СНЦ "Местна инициативна група община Стамболийски", представлявано от С. Богданов, чрез пълномощник адв. Алекова, против решение 803 от 28.04.2023г., постановено по адм. дело 3272/2022г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу решение 29/19/1/0/00131/3/01/04/01 изх. 01-6300/1521 от 28.11.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ с отказ за изплащане на пълния размер на финансовата помощ, заявена с искане за плащане 1 от 28.1.2022г. по договор РД 50-85 от 08.07.2021г. Твърди се, че решението на съда е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Сочи се, че сдружението е предприело коригиращи мерки за отстраняване на нередовностите и е било прекратено членството на дружествата, като са представени доказателства за тези действия по електронен път до ДФЗ. Счита, че е налице неяснота при изразяване на волята на ДФЗ, а оттам и в обжалваното съдебно решение. Иска се отмяна на съдебното решение като се постанови решение, с което се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или да се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваното пред първата инстанция решение за отказ за изплащане на пълния размер на финансовата помощ. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. Ответната по жалбата страна, представлявана от редовно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата с писмено становище, като твърди, че е неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на СНЦ "Местна инициативна група община Стамболийски" срещу решение 29/19/1/0/00131/3/01/04/01 изх. 01-6300/1521 от 28.11.2022 на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ с отказ за изплащане на пълния размер на 27313.56 лв. на финансовата помощ, заявена с искане за плащане от 28.1.2022г. по договор РД 50-85 от 08.07.2021г. от страна на местната инициативна група. Отказът е бил мотивиран с неизпълнено изискване по раздел 11 "Допустими кандидати", т.1 "а" от Условията за кандидатстване по подмярка 19.1 "Помощ за подготвителни дейности" в частта за малки пилотни проекти на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие", процедура за подбор - "членове на колективния върховен орган могат да бъдат юридически лица със седалище и адрес на управление на територията на действия на местната инициативна група". Първоинстанционният съд е посочил, че според т. 2. 2. от административния договор от 08.07.2021 г. е договорено, че финансовата помощ по т. 2. 1. се изплаща при условие, че МИГ е извършил дейностите при точно спазване на условията на одобрения проект с код BG06 RDNP001-19. 327-0001 "Популяризиране на местната идентичност, посредством дейности за придобиване на материали активи в интерес на местната общност". Съдът установил, че съгласно т. 11. 1"а" от Условията за изпълнение е задължително членове на колективния върховен орган на сдружението да бъдат физически лица с постоянен адрес и/или да работят на територията на действие на МИГ или юридически лица със седалище и управление на територията на действие на МИГ. Административният съд посочил, че в случая са налице безспорни данни, че към момента на подписване на административния договор и към момента на подаване на заявката за плащане, две от дружествата, участващи в местната инициативна група - "КОБО-7" ООД И "ВЕР-ФРУ" ЕООД, не са със седалище в община Стамболийски, където следва да се развива дейността по проекта. Съдът приел, че установеното нарушение е равносилно на неспазване на условията за изпълнение, тъй като бенефициентът, подаденият от него проект или предложените за финансово подпомагане разходи не отговарят на изискванията за допустимост, посочени в условията за кандидатстване. С оглед установеното, съдът направил анализ на относимите законови разпоредби и като е обсъдил установените с административния акт нарушения, е обосновал извод за законосъобразност на административния акт. При безспорно установени релевантни факти по делото съдът е приел, за доказано установеното от ДФЗ нарушение. По изложените съображения е отхвърлил жалбата на СНЦ "Местна инициативна група община Стамболийски" като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е установил и обсъдил релевантните за производството факти и обстоятелства, които не се оспорват и от страните. При провеждане на първоинстанционното производство не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Заместник- изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие като компетентен за това орган е провел законосъобразна процедура и след като е установил наличието на нарушение е постановил решение за отказ от изплащане на финансова помощ. След констатиране на нередността, ДФЗ е изпратил две писма(съответно на 22.04.2022 г. и на 19.05.2022 г.) за отстраняване на нередовностите, като са били изискани допълнително документи, декларации, договори и обяснения, че сдружение "МИГ община Стамболийски" отговаря на посоченото условие за допустимост или е предприело коригиращи мерки. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие с фактите и правото съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от касационния състав. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания преповтарят изложените пред първата инстанция доводи, които са обсъдени подробно в оспореното пред настоящата инстанция решение. Точно е констатирано от административния орган и съда неспазване на изискването на раздел 11. Допустими кандидати, т. 1а от Условията за кандидатстване по подмярка 19. 1 "Помощ за подготвителни дейности" в частта на малки пилотни проекти на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие", процедура по подбор BG06 RDNP001-19-372, а именно: - членове на колективния върховен орган могат да бъдат юридически лица със седалище и адрес на управление на територията на действие на МИГ. След като органа е извършил административни проверки е установено безспорно, че седалището и адреса на управление на "КОБО-7" ООД, [ЕИК] е в гр. Пловдив, а на "ВЕР-ФРУ" ЕООД, [ЕИК], е в гр. София, т.е. са извън територията на СНЦ "МИГ община Стамболийски" и са извън територията на общ. Стамболийски. От жалбата до административния съд се установява, че от страна на СНЦ "МИГ община Стамболийски" са били предприети коригиращи мерки като на 30.05.2022г. е било прекратено членството на горепосочените две юридически лица. Въпреки това некоректното подаване на информация към датата на подписване на договор РД 50 -85/08.07.2021 г. за отпускане на финансовата помощ и към момента на подаване на заявката 28.01.2022 г. по отношение седалище и адрес на управление на "КОБО-7" ООД И "ВЕР-ФРУ" ЕООД, представлява нередовност, която изключва възможността за получаването на финансова помощ от сдружението-касатор в нейния максимален размер. Изискванията за допустимост на кандидатите, трябва да съществуват както към момента на подаване на заявката за плащане, така и към момента на сключването на договора и неговото изпълнение. Констатациите на ДФЗ не са оборени и опровергани от касатора нито в административното нито в хода на съдебното производство. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, оспорения съдебен акт следва да бъде оставен в сила като валиден, допустим и правилен. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна. В полза на ответника следва да се присъди сума в размер на 100 лева представляваща направени в производството разноски за участието на юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,