Решение № 12551 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4203/2010 г.

Решение № 12551 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4203/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Румяна Узунова - пълномощник на Мария Георгиева Игликина и Христо Георгиев Малинов и двамата от с. Бистрица, срещу решение № 64 от 12.01.2010 г., постановено по адм. д. № 1769 по описа за 2009 г. на Административен съд - София - град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед № РД-46-03 от 4.02.2009 г. на кмета на район "Панчарево" - Столична община. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е възприел и преценил писмените доказателства, не е обсъдил всичките представени по делото доказателства, едностранно е преценил и свидетелските показания, поради което неправилно е приел, че обжалваната заповед на кмета е законосъобразна. По изложените съображения в жалбата се моли, решението да се отмени, като се постанови акт по съществото на спора, с който се отмени и заповедта на кмета. Ответните страни и заинтересованата страна не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е установил, че заинтересованата страна - ползвател има валидно учредено право на ползване и е построил сградата до 1.03.1991 г. При изпълнение на фактическия състав на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за ползвателя е възникнало правото да придобие собствеността върху имота. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - София - град е бил сезиран с жалба, подадена от наследниците на Александър Стоянов Илиев, срещу заповед № РД-46-03 от 4.02.2009 г. на кмета на район "Панчарево" - Столична община, с която на Тома Александров Томов е било признато да придобие собствеността върху индивидуализирания имот, предоставен му за ползване, на основание § 4а, § 4д и 4з ПЗР на ЗСПЗЗ. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че на Тома Томов му е било предоставено правото на ползване върху 800 кв. м земя, по ПМС № 26 от 1987 г., според удостоверение № 24 от 4.11.1987 г. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването й, като е приложен и протокол № Т-3171 от 7.11.2008 г. на назначената комисия по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, изм. с ПМС № 234/1997 г. Становището на комисията е било, че може да се придобие правото на собственост. От приложения акт за узаконяване № 65 от януари 1987 г. съдът е приел за установено, че съществуващата в имота двуетажна сграда е била построена до 1.03.1991 г. Тъй като и за двата документа - удостоверението и акта за узаконяване - е било открито производство по оспорването им, съдът е изложил аргументирано становище защо не приема, че не е оборена доказателствената им сила, като вторият документ е съпоставил и с показанията на разпитаните свидетели. Така установените факти съдът е съпоставил с кумулативните предпоставки в хипотезиса на правната норма - § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, като е направил извод, че те са налице, поради което е извел решаващият си извод, че за Тома Томов е налице правното основание да придобие правото на собственост върху предоставения му за ползване имот. Съдът е изследвал и компетентността на кмета да издаде заповедта, компетентността и на помощния му орган - комисията, чието решение е възприето с издадената заповед, както и това, че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма, визирани в чл. 59 АПК. Приел е, че заповедта е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна и недоказана. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първото твърдение в касационната жалба, че заповедта на кмета е незаконосъобразна, защото е издадена при нарушение на цитираните норми от АПК и не посочване на правното основание, послужило за издаването й е неоснователно. В заповедта са цитирани правните основания за издаването й, включително и § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е и фактическото основание - протокола на комисията, която като е извършила проверка на представените доказателства от Тома Томов е взела решение, че последният има право да придобие правото на собственост върху предоставения му за ползване имот. Или протоколът на комисията служи за мотив за издаването на заповедта. Следващото твърдение е относно неправилно възприетата от съда формална доказателствена сила на акт № 65 от януари 1987 г. за узаконяване на построената сграда в имота. В касационната жалба е направен извод, че след като правото на ползване на Тома Томов е предоставено по ПМС № 26 от 1987 г., което е влязло в законна сила през месец май на същата година, то актът за узаконяване, който е издаден през месец януари на 1987 г. сочи, че сградата не е била построена от Тома Томов. Твърдението е невярно. Съдът е открил процедура по оспорване на акта за узаконяване на сградата. Заинтересованата страна Тома Томов е представил оригинала на акта, който е бил сверен от съда с копието, след което му е върнат. Съдът е приел, че актът за узаконяване по същността си е официален диспозитивен документ, издаден от длъжностно лице от кръга на общинската администрация, което материализира разпоредително волеизявление относно допустимостта на извършеното строителство, според действащите към момента на издаването му норми. Съдът е съобразил, че принадлежността на вида на документа към диспозитивните изключва оспорване на истинността му по отношение на фактите от действителността, описани в него. Тъй като авторството му, което единствено е могло да се оспори не е оспорено, то съдът е кредитирал отразеният факт, релевантен за спора относно това, че сградата в имота е била построена преди 1.03.1991 г. Приетото за установено според акта за узаконяване съдът е съпоставил и с показанията на разпитаните свидетели, на жалбоподателите и на заинтересованата страна, но е приел, че те не са опровергали доказателствената сила на диспозитивния официален документ, или авторството му. Вярно е, че съдът не е обсъдил всички представени от жалбоподателите удостоверения, издадени от общинските администрации. Това не е нарушение на съществени процесуални правила, защото необсъждането на неотносими към спора доказателства, не води до необоснованост на решението и неизясняване на фактите по спора, както и до нарушаване на съществени процесуални правила. Направеното твърдение, че Тома Томов е декларирал сградата пред данъчните органи през 1998 г. и от този момент е започнал заплащането на данък сгради, не може да повлияе върху изпълнението на предпоставките в § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - предоставено право на ползване на въз основа на акт, включен в приложното поле на § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ и построяването на сграда в ползвания имот до 1.03.1991 г. Въпросите за своевременното заплащане на данъците са в компетентността на данъчните органи. Неоснователно е и твърдението, че сградата не е построена от Тома Томов в качеството му на ползвател, след като тя е узаконена през месец януари 1987 г., а ПМС № 26/87 г. е издадено след това. Законодателят е визирал трите кумулативни предпоставки, при наличието на които се придобива правото на собственост върху предоставена за ползване земя в § 4а, ал. 1 - акт, с който е предоставено право на ползване, построяването на сграда в имота до 1.03.1991 г. и заплащане на цената на имота. В конкретния случай само последната предпоставка не е налице, защото оценката е възложена на комисията по § 62, ал. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Предстоящо е определянето й, съответно издаването на заповед за нея и след влизането в сила на заповедта на кмета и евентуалното й заплащане. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,