Решение № 219 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2013 г.

Решение № 219 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 254 от 17.05.2013 г. по касационна жалба на Земеделска кооперация "Т." е допуснато касационно обжалване на решение № 520 от 07.12.2012 г. по гр. д. № 614/2012 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 101 от 10.05.2012 г. по гр. д. № 1321/2011 г. на РС -Ботевград в частта, с която се е произнесъл по предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС и е прекратено производството. Решението е потвърдено в частта за присъдените на ответниците разноски В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие със закона, защото спазването на двумесечния срок е въпрос по същество за съществуване на правото на изкупуване. Навеждат се оплаквания за нарушение на процесуалните правила, защото съдът не е обсъдил доводите на ищеца. Ответниците по касация Земеделска кооперация "В." счита иска за неоснователен, защото е предявен след изтичане на едномесечния срок от сделката, а тя е била уведомена чрез покана за нея. Ответникът [фирма] оспорва жалбата, счита, че решението на РС е правилно, възразява срещу връщането на делото на въззивната инстанция. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: "Ако искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен след изтичане на двумесечния срок недопустим ли е, или неоснователен"? С Р № 57/12.03.2012 г. по гр. д. № 212/2011 г. и Р № 368/02.07.2009 г. по гр. д. № 903/2008 г. I гр. о. на ВКС и опр № 329/07.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1543/2008. IV гр. о. опр. № 413/20.09.2010 г. по ч. гр. д. № 158/10 I гр. о. опр. № 519/31.10.2011 г. по ч. гр. д. № 354/11.I гр. о., опр. № 68/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 48/11 г. II гр. о. се приема, че правото на изкупуване е потестативно материално право и двумесечния преклузивен срок предвиден в нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС се отнася до неговото съществуване, а не до правото на иск, поради което дали е спазен срока е въпрос по същество, а не по допустимост на иска. По делото е установено следното: Ищецът ЗК"Т. " и ответникът ЗК "В. " са купили от държавата с договор от 06.10.2006 г. при равни права пет имота. Общото събрание на ЗК"В. " на 03.07.2007 г. взема решение за разпореждане с недвижимите си имоти, а на 17.11.2010 г. управителния съвет взема решение за пакетна продажба с обща цена на недвижимите имоти - съсобствените и имотите - индивидуална собственост на кооперацията. ЗК"В. изпраща нотариална покана до ищцовата кооперация, с която й предлага да изкупи съсобствените имоти заедно с имоти - индивидуална собственост при пакетна цена от 100 000 лв. Определен е ден и час за явяване при нотариус - 08.02.2011 г. Поканата е връчена на 26.01.2011 г. На посочената в поканата дата, за ищцовата кооперация се е явил представител, който е заявил, че принципно желаят да купят всички предложени имоти, но решение за това следва да се вземе от общото събрание, поради което е помолил за отсрочка. Представителят на ЗК"В. " изрично е заявил, че имотите се продават само в пакет с обща цена. Двамата представители са постигнали договореност за следваща среща на 08.03.2011 г. Видно от представения констативен протокол от 08.03.2011 г., представител на ищеца не се е явил на уговорената среща след месец. С н. а. № 174, т. I/15.04.2011 г., поправен с н. а. № 28, т. II/13.05.2011 г. ЗК"В. " продава на втория ответник [фирма] петте съсобствени имота и други собствени на продавача имоти, описани в нотариалната покана общо за сумата 100 000 лв. Искът е предявен на 12.08.2011 г. РС е приел, че двумесечния срок е спазен, защото започва да тече от узнаването на сделката, но е неоснователен, защото ищецът е поканен да изкупи и не се е явил за това в определения срок. Възивната инстанция е приела, че искът е недопустим, тъй като двумесечния срок, визиран в чл. 33, ал. 2 ЗС не е спазен. Прието е, че той тече от продажбата, тъй като ищеца е поканен да изкупи. Затова е обезсилено решението на РС и е прекратено производството по иска. Предвид дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение