Решение № 50120 от 7.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1991/2022 г.

Решение № 50120 от 7.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1991/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина Христова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от "Копие" ЕАД, [населено място], чрез адв. Ал. Т. срещу решение № 123 от 23.02.2022 г., постановено по в. т. д. № 701/2021 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 900450/26.03.2021 г., постановено по т. д. № 80/2020 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 694, ал. 2 ТЗ иск за установяване съществуването на вземане на касатора срещу длъжника "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ за сумата 5 700 000 лева- неустойка на основание чл. 9, ал. 6, вр. чл. 9, ал. 3 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г., дължима при разваляне на договора, с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага аргументи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че с уведомлението от 05.11.2018 г., отправено до "Копие" ЕАД, с което длъжникът потвърждава задължението са в размер на 5 700 000 лева, не била прекъсната погасителната давност, тъй като липсвали доказателства, че това уведомление е достигнало до кредитора. Счита, че законът не въвежда подобно изискване, за да настъпят правните последици по чл. 116, б. "а" ЗЗД, като е без значение по какъв повод е направено признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Намира, че самият факт на представяне на това уведомление като доказателство по делото от кредитора доказва, че същото е достигнало до адресата си. Моли да се отмени решението в тази част и да се постанови ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск, вкл. като се признае поредност за удовлетворяване на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Ответникът по жалбата "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ не представя отговор в законоустановения срок. Синдикът на "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилността на решението в обжалваната част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да потвърди изцяло въззивното решение, включително в частта, с която е отхвърлен искът за установяване съществуването на вземане на ищеца "Копие" ЕАД срещу ответника "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ за сумата 5 700 000 лева - неустойка по чл. 92 ЗЗД, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция и препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК. Решаващият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния състав, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на акции, по силата на който "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД прехвърля на "Копие" ЕАД собствеността върху 18 504 340 броя обикновени налични поименни акции с право на глас, представляващи 100% от капитала на "Топлофикация Петрич" ЕАД, като купувачът се задължава да плати цената от 19 000 000 лева на части- 2 000 000 лева в 6-месечен срок от вписването му като едноличен собственик на капитала по партидата на дружеството в ТР и остатъка- до 18 месеца от вписването; че с допълнително споразумение от 01.04.2015 г. продавачът поема допълнителни задължения във връзка с вписването на промените в ТР; че задължението за плащане на сумата 2 000 000 лева е погасено чрез прихващане с протокол за прихващане от 31.08.2015 г., подписан между страните; че договорът за продажба е развален на 08.09.2015 г. с едностранно изявление от купувача поради неизпълнение на задълженията на продавача; че на 14.09.2015 г. между страните е подписано споразумение, с което освен обратното прехвърляне на акциите с джира се договаря и задължение на продавача да върне на купувача "Копие" ЕАД до 08.12.2015 г. сумата 2 000 000 лева- изплатена част от цената на акциите, както и да се плати сумата 5 700 000 лева- неустойка за едностранно разваляне на договора съгласно чл. 9, ал. 6 от договора за продажба на акции, като е предвидено, че при неизпълнение в срок се дължи неустойка в размер на 0. 05% за всеки ден забава, която не може да надвишава 7 700 000 лева /чл. 3/. Постигнато е съгласие за обезпечаване на вземанията на "Копие" ЕАД да бъдат учредени от страна на "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД описаните обезпечения, като при неизпълнение е договорено плащане на неустойка в размер на 0. 05% на ден върху сумата 7 700 000 лева, но не повече от 7 700 000 лева /чл. 4. 2./. Въззивният съд намира за доказано погасяването на задължението за плащане на сумата 2 000 000 лева, представляваща част от договорената между страните продажна цена, чрез прихващане, осъществено с подписания между тях протокол за прихващане на насрещни вземания от 31.08.2015 г. и признато със споразумението от 14.09.2015 г., като счита, че след разваляне на договора за продажба на акции в полза на купувача "Копие" ЕАД е възникнало вземане за сумата 2 000 000 лева, платена на отпаднало основание. Апелативният състав излага мотиви за неоснователност на исковете за установяване съществуването на останалите вземания, включително за сумата 5 700 000 лева- неустойка на основание чл. 9, ал. 6, вр. чл. 9, ал. 3 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г., дължима при разваляне на договора. Намира за неоснователно възражението за нищожност на процесната клауза за компенсаторна неустойка поради противоречие с добрите нрави, като навежда аргументи, че задължението на длъжника за прехвърляне на процесните акции не е било обезпечено с други правни средства, а договореният размер /30 % от общото задължение/ не излиза извън присъщите функции на неустойката /обезпечителна и обезщетителна/ и не води до неоснователно обогатяване на кредитора. Независимо от горното и въпреки безспорно установеното разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на продавача, приема че искът на основание чл. 92 ЗЗД е неоснователен, тъй като претенцията е погасена по давност. Неустоечното вземане е с падеж 08.12.2015 г. /т. 2 и т. 3, стр. предпоследна от споразумението от 14.09.2015 г./, като 3-годишният давностен срок е изтекъл на 09.12.2018 г. Съдът намира, че не се доказва прекъсване на давността с признанието на задължението, направено от длъжника с уведомление от 05.11.2018 г., отправено до "Копие" ЕАД, тъй като липсват доказателства, че това уведомление е достигнало до знанието на кредитора. С определение № 50497/13.07.2023 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса - следва ли изявлението на длъжника за признаване на вземането, отправено до кредитора, да бъде получено/узнато от него, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. "а" ЗЗД. По правния въпрос: С Тълкувателно решение № 4/2019 от 14.10.2022 г., тълк. дело № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. "а" ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Разяснено е, че насоченото към кредитора признаване на задължението поражда правно действие по чл. 116, б. "а" ЗЗД, без да е необходимо установяване, че същото е достигнало до неговото знание. От значение за началния момент на прекъсване на давността е обективният факт на изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването, а не моментът на узнаване от страна на кредитора. Обстоятелствата кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание от длъжника са ирелевантни за прекъсването на погасителната давност. По основателността на касационната жалба: Въведеното в касационната жалба основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК /постановяване на решението при допуснато нарушение на материалния закон/ е налице. Обосновани са изводите на въззивния съд за възникване на валидно облигационно правоотношение между страните на основание договор за покупко-продажба на акции, по силата на който "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД прехвърля на "Копие" ЕАД собствеността върху 18 504 340 броя обикновени налични поименни акции с право на глас, представляващи 100% от капитала на "Топлофикация Петрич" ЕАД за сумата 19 000 000 лева /2 000 000 лева платими в 6-месечен срок от вписването на купувача като едноличен собственик на капитала по партидата на дружеството в ТР и разликата- до 18 месеца от вписването/, прекратено на 08.09.2015 г. след разваляне на договора с едностранно изявление от купувача поради неизпълнение на задълженията на продавача, вкл. поетите задължения с допълнително споразумение от 01.04.2015 г. Обосновани и законосъобразни са и изводите на решаващия съдебен състав за възникване на задължение на неизправната страна - продавача по договора "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД, да плати на купувача "Копие" ЕАД сумата 5 700 000 лева- неустойка за едностранно разваляне на договора за продажба на акции, съгласно чл. 9, ал. 6 от същия, като доводите за неоснователност на възражението за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави са в съответствие и със задължителната съдебна практика /ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г., тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3/. Основателни са изложените от касатора оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 116, б. "а" ЗЗД при преценката дали е налице признание на ответното дружество- длъжник, прекъснало погасителната давност по отношение на процесното вземане на ищеца- кредитор за неустойка. С оглед отговора на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на апелативния съдебен състав, че искът на основание чл. 92 ЗЗД е неоснователен, тъй като претенцията е погасена по давност. Няма спор по делото, че неустоечното вземане е с падеж 08.12.2015 г. /чл. 2 и чл. 3 от споразумение от 14.09.2015 г./, като същото се погасява с 3-годишна погасителна давност /чл. 111, б. "б" ЗЗД/. Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че погасителната давност е изтекла на 09.12.2018 г., тъй като признанието на задължението, направено от длъжника с уведомление от 05.11.2018 г., няма за последица прекъсването на давностния срок, тъй като липсват доказателства, че е достигнало до знанието на кредитора. Въззивният състав е игнорирал факта, че уведомлението е представено като доказателство по делото от самия кредитор, т. е. очевидно е достигнало до знанието му. Настоящият съдебен състав намира, че уведомлението от 05.11.2018 г., изходящо от "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД и обективиращо признание на процесното задължение за неустойка, е адресирано до "Копие" ЕАД, т. е. представлява насочено към кредитора признаване на задължението и поражда правно действие по чл. 116, б. "а" ЗЗД, без да е необходимо установяване, че същото е достигнало до неговото знание. Както е разяснено по-горе от значение за началния момент на прекъсване на давността е обективният факт на изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването, а не моментът на узнаване от страна на кредитора. Обстоятелствата кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание са ирелевантни за прекъсването на погасителната давност. С оглед изложеното, съдът счита, че давностният срок е прекъснат на 05.11.2018 г., от който момент е започнала да тече нова 3-годишна давност, която не е изтекла нито към 08.04.2019 г., когато вземането е било предявено в производството по несъстоятелност на длъжника"В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/, нито към 29.05.2020 г., когато е предявен искът по чл. 694, ал. 2 ТЗ. Процесното вземане за неустойка е обезпечено със залог върху притежаваните от длъжника "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ 18 504 340 обикновени налични поименни акции с право на глас, всяка от тях с номинална стойност от 1 лев, представляващи 100 % от капитала на "Топлофикация Петрич" ЕАД, учреден с договор за реален залог върху ценни книги- поименни акции от капитала на "Топлофикация Петрич" ЕАД от 14.09.2015 г., с нотариална заверка на подписите и заложни джира, положени върху алонжи към временните удостоверения № 1-№ 33 от 26.06.2013 г., вписани в книгата на акционерите съгласно чл. 185, ал. 3 ТЗ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземане за неустойка в размер на 5 700 000 лева на основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 6 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ- като обезпечено с реален залог върху 18 504 340 обикновени налични поименни акции с право на глас, всяка от тях с номинална стойност от 1 лев, представляващи 100 % от капитала на "Топлофикация Петрич" ЕАД, предявен от кредитора "Копие" ЕАД срещу длъжника "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ и синдика, е основателен, поради което въззивното решение в обжалваната част, включително в частта, с която е потвърдено осъждането на ищеца "Копие" ЕАД да плати държавна такса над сумата 467 390 лева за първоинстанционното производство и е осъден да плати държавна такса над сумата 373 912 лева за въззивното производство, следва да бъде отменено като неправилно, като исковата претенция бъде уважена. Преценката относно размера на дължимите разноски /държавна такса/ за първоинстанционното и въззивното производство е направена с оглед изхода на спора /намалени са пропорционално предвид частичната отмяна на отхвърлителното решение и уважаване на исковата претенция за сумата 5 700 000 лева/, но настоящият съдебен състав възприема общия размер на разноските, изчислен от първоинстанционния и въззивния съд, тъй като не е бил оспорен, респ. не е било проведено производство по чл. 248 ГПК. По разноските: С оглед изхода на касационното производство и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ дължимата държавна такса в размер на 114 000 лева за първоинстанционното, 57 000 лева за въззивното и 57 500 лева за касационното производство следва да бъде внесена за сметка на масата на несъстоятелността на ответника "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение