Решение № 9004 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15535/2010 г.

Решение № 9004 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15535/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Ана Стоилова, в качеството й на процесуален представител на началника на митница "Югозападна" срещу решение № 496 от 18.10.2010 г. по адм. дело № 446 по описа за 2010 г. на административния съд - Благоевград, с което е отменено негово решение № 7101 - 0042 от 17.03.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Райнов" ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. По делото се установява, че търговското дружество, чрез представляващия го, е декларирало пред митническите органи внесен на територията на РБ лек автомобил, употребяван, марка "Пежо", модел "206", с дата на първо пускане в движение на 27.07.1999 г., страна на произход Швейцария. Към декларацията са приложени фактура на стойност 300 швейцарски франка, ЧМР, регистрационен талон и декларация за стойността. В ЕАД са посочени транспортни разходи в размер на 333,37 лева. Въз основа на тази декларация митническата стойност възлиза на 721, 60 лв., като са начислени мито в размер на 00,00 лв. и ДДС е в размер на 144,32 лв., внесен в полза на републиканския бюджет. Посочено е, че автомобилът е с дефект на мотора и ударен таван. Представен е сертификат за движение на стоките EUR 1 А0156363 от 15.12.2009 г. На основание чл. 68 от Регламент (EИО) № 2913/92 г. на Съвета е извършена проверка на документите и стоката от митническите органи, като административният орган с писмо от 23.12.2009 г. е изискал допълнителна информация и документи, доказващи декларираната митническа стойност. Управителят на дружеството е посочил реда и начина за договаряне с контрагента си в чужбина, плащането на цената и другите, създадени практики. След извършен сравнителен анализ на база налична информация на сходни стоки, продадени за износ от Швейцария в приблизително същия момент и след съпоставяне с ЕАД от 3.11.2009 г., митническият орган е приел, че след корекция в транспортните разходи, митническата облагаема стойност следва да бъде в размер на 1 171,06 лв. Стойността е определена и на основание чл. 30, ал. 2, б."б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета. Изслушано е заключение по съдебно-техническа експертиза, единична и тройна, като според тройната експертиза процесният автомобил и сравняваният с него по внос от 3.11.2009 г. не могат да бъдат определени, като сходни стоки, предвид критериите по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ППЗМ, но са "подобни стоки" по смисъла на чл. 142, ал. 1, б. г от Регламент (ЕО) 2454/93 на Съвета. При така установената фактическа обстановка административния съд е приел, че когато митническият орган има съмнения относно митническата стойност на стоката, той може да поиска допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3 от закона. Принципът, който е въведен при определяне на митническата стойност на внасяни в РБългария стоки е заложен в чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 29 от МК на ЕС Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и това е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ или чл. 30, ал. 2, б."б" от МК ЕС Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета е тя да не може да бъде определена по реда на чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 29 от МК, т. е. да няма доказателства за договорната стойност, която е платена реално или подлежаща на плащане. Митническият орган общо е посочил, че са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, като не е изложил никакви основания и мотиви в какво се изразяват тези съмнения и по какви причини не е приета декларираната стойност на внесения автомобил, както е посочена в митническата декларация и търговската фактура, издадена от швейцарския продавач. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Стойността, посочена в митническата декларация е стойността, посочена във фактурата, както и в останалите придружаващи стоката документи. Определяне митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗМ следва да се извърши чрез последователно прилагане на т. 1 - т. 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволят нейното прилагане. Само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретната точка в цитираната последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по ред. В случая е нарушена установената задължителна последователност на условията за определяне на митническата стойност. Налице е позоваване на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ, респ. чл. 30, ал. 2, б."б" от МК, за определяне на митническата стойност, т. е. на база "сходни стоки", но конкретни изводи няма изложени. Определянето на митническата стойност на процесния внесен автомобил е неправилно, като сравняването само с един друг такъв се явява недостатъчно. Освен, че обжалваният акт е немотивиран, то той е постановен и в нарушение на материалния закон, който извод не се променя от установеното сходство чрез заключението по тройната съдебно-техническа експертиза. Освен това като е определяна новата митническа стойност, административният орган е извършил и корекция в транспортните разходи на лекия автомобил, предмет на ЕАД от 3.11.2009 г., които произтичат от различията в дестинациите, прилагайки обичайно отразяваните такива в доставки от същия клас и вид, както стоката обект на остойностяване. Не са представени доказателства затова каква база за сравнение е използвал за определянето на тези разходи. Нарушена се явява и разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ относно уведомяване на заинтересуваното лице за мотивите относно възникналите съмнения относно митническата облагаема стойност на стоката. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с установената фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Възражението на касатора за неправилно приложение на последния е неоснователно. В съдебното решение освен норми от националното ни законодателство, са посочени и аналогичните норми от общностното право, включително двата Регламента. Безспорно съгласно чл. 68 от посочения регламент митническите органи имат право да извършат документен контрол и проверка на стоките. Това обаче не ги освобождава от задължението, в случай че преценят, че декларираната стойност не може да се определи по реда на чл. 29 и преминат към определянето и по реда на чл. 30, ал. 2, буква "б" от същия регламент да изложат мотиви в своя административен акт защо митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от регламента и по реда чл. 30, ал. 2, буква "а" - стойността на идентични стоки. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е преценил съдът. В този смисъл са решения по адм. дело № 15530 по описа за 2010 г., № 16082 по описа за 2010 г., № 16083 по описа за 2010 г., № 15535 по описа за 2010 г. на ВАС между същите страни. С оглед на изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение