Решение № 12042 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8407/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Алшейх, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат Д. Радославова, срещу решение 4736/15.07.2021 г. по адм. дело 5542/2021 г. на Административен съд-София град, първо отделение, 65-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му, срещу решение 1452/14.05.2021 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение. Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Кушев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. Алшейх, гражданин на Сирия, срещу решение 1452/14.05.2021 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа данните от събраната административна преписка, първата инстанция обосновано приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че заместник-председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прието е, че събраните доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденеца, поради което липсват законовите основания да му бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец история при проведените с него две интервюта, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че лицето не установява, че е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Не намира основание и твърдението в касационната жалба, че съдът не е коментирал поотделно и в тяхната съвкупност представените по делото писмени доказателства. Отчетено е, че на 11.01.2021 г. И. Алшейх, гражданин на Сирия е подал молба за международна закрила в Република България, като на 15.01.2021 г. желанието на чужденеца е лично заявено. Проведени са и две интервюта, като според разказа на лицето и регистрационния лист, е сирийски гражданин, с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], вероизповедание - [вероизповедание], женен. Твърди, че има начално образование, работил е в строителството и земеделието. Отбил е военната си служба, подлежи на запас, но никой не го е търсил. През 2016 г. напуснал Сирия нелегално за Турция, като след една година към него се присъединили съпругата му и петте им деца. Посочва, че в Турция са родени другите му две деца, които имат актове за раждане, както и че две от тях посещават училище в Турция, а цялото му семейство - има издадени документи от Република Турция. Като причина за напускане на Сирия изтъква започналите сражения и бомбардировки в Халеб, заради които семейството му се преместило в лагера Харем, след което отишли да живеят при приятел на баща му в Идлиб. Напуснал Република Турция защото там животът бил труден, когато работел не му заплащали труда според договореното и не знае кога може да го върнат в Сирия. Декларира, че не е подлаган на преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не е имал проблеми с властите в Сирия и в Турция, не е бил жертва на насилие, не е имало заплахи към него или семейството му. Всички тези елементи от личната бежанска история не установяват условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Така, изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервютата, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийският гражданин не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция, като основно се позовава на това, че не знае кога може да го върнат в Сирия, въпреки че има турски документи, работа и децата му посещават училище, което от своя страна не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на И. Алшейх доказва ясно и недвусмислено, че лицето е напуснало Турция изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решаващият орган и съдът не са извършили задълбочена оценка дали има основателни причини да се смята, че чужденецът е изправен пред реален риск да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. И административният орган и съдът са приели за установено, че в Сирия съществуват проблеми, свързани с правата на човека, които включват незаконни или произволни убийства от страна на правителството, включително извършвани с многократна употреба на химическо оръжие, изтезания, произволна или незаконна намеса в неприкосновеността на личния живот и др. Въпреки това обаче е установено, че от 2016 г. чужденецът живее необезпокояван в Република Турция, заедно със семейството си, което и към момента се намира там. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта налагат именно направения извод, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган и съдът не са събрали и обсъдили актуалната информация за състоянието на сигурността в Република Турция, както и че не следва да се приема, че тя е "трета сигурна държава". По делото са представени справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Република Турция, изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". От тях е видно, че Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Правилно е прието, че Турция се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. И. Алшейх е пребивавал в Турция, като семейството му още е в страната, не сочи основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а единствено, че не знае кога може да го върнат в Сирия. Позовавайки се на приложените по делото Правни съображения на ВКБООН относно връщането на лица, търсещи международна закрила от Гърция в Турция във връзка с понятията за сигурна трета страна и първа страна на убежище съгласно Сътрудничеството между ЕС и Турция в контекста на мерките за миграционната криза, правилно съдът е приел, че е налице "смислена" връзка между чужденеца и Турция, доколкото той е пребивавал легално в страната повече от четири години и я е напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот. Там живеят съпругата му и седемте им деца, майка му и брат му, поради което правилно е прието, че Турция представлява трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ. Следователно, като е приел решението на заместник-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение