Решение № 6203 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13161/2013 г.

Решение № 6203 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13161/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 4076 от 18.06.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8921/2012 г. С обжалваното решение съдът е отменил уведомителното му писмо в частта, в която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) за кампания 2011 г. и оторизация на заявена площ за 37, 83 ха за всяка една от двете мерки. В отменената част е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като му е определил срок за изпълнение от 14 дни на основание чл. 174 във връзка с чл. 57. Със същото решение съдът е осъдил административния орган да заплати на жалбоподателя разноски в размер 50 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, съдът да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли подадената жалба. От ответната страна по касация е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени твърдения противни на тези на касатора. Становището се поддържа и в съдебно заседание, като процесуалният представител на страната моли, съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна на решението. Прокурорът счита, че при установяване на фактическата обстановка включително чрез неоспорено заключение на вещо лице съдът е приел неправилно приложение на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията но 30.11.2009 г. и правилно е отменил уведомителното писмо. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че "Зърнени храни-99" ЕАД, гр. Ямбол е обжалвало уведомително писмо с изх. № 02-280-2600/1593 от 20.07.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Дружеството-жалбоподател е кандидатствало за кампания 2011 г. по СЕПП и по СНДП, като и по двете мерки е заявило за подпомагане по 528, 11 ха земеделски парцели. На него му е била извършена административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, при която е било установено, че част от площта на парцелите, заявени за подпомагане попада извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", определен със заповед на министъра на земеделието и храните и част от площта на заявените парцели е застъпена, което застъпване не е било отстранено. В резултат на фактическото установяване при извършената административна проверка на земеделския производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП - на дружеството-жалбоподател е била установена недопустима площ за подпомагане от по 37, 83 ха и по двете мерки., която представлява 7,71% от декларираната площ. На основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. установената недопустима площ е санкционирана, като размерът й е увеличен двойно, и за нея на дружеството е отказана оторизация. За доказване на фактическите основания, послужили за издаването на уведомителното писмо по искане на процесуалния представител на ДФЗ е поискана експертиза. Съдът я е допуснал и заключението й е било прието от страните без оспорване. От заключението е било установено, че недопустимата за подпомагане площ не е в размер 37, 83 ха, а в размер 37,42 ха, или разликата е в размер 0,41 ха и по двете мерки. Въз основа на това фактическо установяване съдът е приел, че уведомителното писмо, което е било издадено от компетентен орган страда от порока материална незаконосъобразност, поради което го е отменил и е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователен и се опровергава от доказателствата по делото. Между страните не е имало спор, че на земеделския производител е била извършена административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. Констатациите от нея са вписани в двете таблици, съответни на двете заявени мерки за подпомагане. Тези констатации, които представляват фактическите основания, послужили за издаването на уведомителното писмо, частично са опровергани от заключението на експерта, което както се посочи е било прието от страните без оспорване. От това следва, че част от фактическите основания на уведомителното писмо са опровергани, което сочи на порока материална незаконосъобразност при издаване на уведомителното писмо - чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. В тежест на ответната страна - ДФЗ е да установи фактическите основания, посочени в акта и спазване на законовите изисквания при издаването му. Площта от 0, 41 ха и по двете мерки, която е призната за недопустима за подпомагане според уведомителното писмо, трябва да се приспадне от общата негодна за подпомагане площ, което трябва да се извърши от административния орган, според специалната му компетентност, за да се приложи правилно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 122/2009 на Комисията, както правилно е приел и административният съд. При извършената проверка за пороци на решението според чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция не установи такива. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение