Решение № 4087 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Б. М., чрез Б. М., против Решение 4989 от 23.12.2024г., постановено по адм. дело 737/2024г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат доводи в тази насока. Претендира се отмяната му. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ответникът - кмет на Община Септември, чрез адв. Иванов, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските направени за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на С. Б. М., срещу Заповед 1018 / 19.06.2024 г. на кмета на община Септември, с която му е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивна пристройка към съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда, с предназначение: склад", находящ се в УПИ Х - 620, в кв. 31, по плана на гр. Септември, с административен адрес: гр. Септември, [адрес], опреден е 14 - дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване и са указани последиците при неизпълнението му. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от служители на Община Септември извършили проверка за незаконно строителство в УПИ Х - 620, в кв. 31, по плана на гр. Септември, с административен адрес: гр. Септември, [адрес], собственост на С. Б. М., резултатът от която обективирали в Констативен акт 02 от 10.06.2024 г. Установили, че в този имот собственикът му С. М. е извършил незаконен строеж, представляващ масивна пристройка към съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда, с предназначение: склад, изградена на уличната регулация, в югозападната част на имота, на границата с УПИ XI-621, в кв. 31 по плана на гр. Септември, която е с размери около 3,60 м./8,70 м. и височина до тавана около 2,90 м. и е изградена от преградни стени от стоманобетон, бетонови тухли, тухли тип "единички", стоманобетонни колони около 0,25 м./0.25 м., стоманобетонни пояси и стоманобетонна плоча с дебелина около 0,10 м. Строежът е изградена в груб вид, без положена мазилка по стените и тавана. Захранена е с електрически ток. На южната и фасада, от към уличната регулация, е монтирана ролетна врата, през която се осъществява достъпът до улицата. Строежът е определен като такъв от пета категория . С актът е констатирано, че строежът е извършен след 2012 г. без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж. Констативният акт е надлежно връчен на жалбоподателя на 12.06.2024 г., като му е указана възможността за подване на възражения. На 17.06.2024 г. жалбоподателят е подал възражение, като е оспорил констатациите в констативния акт. Аргументирал се е, че обектът представлява търпим строеж и не подлежи на премахване. Въз основа на извършената проверка, е издадена обжалваната заповед, с която изцяло е възприета описаната в констативния акт фактическа обстановка. Прието е, че строежът е от пета категория и е извършен след 2012 г. от собственика на имота, в който е построен С. М.. Не са възприети възраженията на жалбоподателя, за търпимост на строежа, като е отчетено че не представя доказателства за законността му. В заповедта е посочено, че с оглед периода на извършването му, за него не са приложими разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за търпимост на строежите. Направен е извод, че строежът е незаконен, като извършен в нарушение на чл. 148 от ЗУТ, попада в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, и като обсъдил възраженията на жалбоподателя, административният съд извел правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, в изискуемата форма и реквизити, при спазване на административнопроизводствени правила по ЗУТ и в съответствие с целта на закона. Процесният строеж е изграден без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, което представлява нарушение на чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Построен е през 2012 г., поради което за него са неотносими разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Ирелевантно за спора е и възражението, че премахването на процесната постройка би създало опасност от унищожаване и повреждане на други строежи в парцела. Правилно кметът на община Септември е наредил премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен анализ и преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са всички доводи и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. При разглеждане на спора съдът не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Развитите в касационната жалба доводи не могат да аргументират обратен извод, а всички разсъждения на касатора, развити в нея, са неоснователни. Спазена е предвидената в чл. 225а от ЗУТ процедура. Касаторът е собственик на имота, в който е изграден процесния строеж и извършител на същия. Съставеният КА му е надлежно връчен, той е депозирал възражение в определения срок, без да представи относими доказателства, опровергаващи констатираното в него. Касае се за извършен от него незаконен строеж, без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който е надлежно индивидуализиран в процесната заповед и не е търпим. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията, своевременно поисканите и доказано направени разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,