Решение № 2635 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 354/2011 г.

Решение № 2635 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 354/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Севгинар Хамди Мустафа от гр. София, чрез адвокат Руска Георгиева Дучева от САК, против решение № 12962 от 03.11.2010 г., постановено по административно дело № 1926 от 2010 г. на Върховния административен съд - пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед № РД-15-1020 от 13.11.2009 г. на Министъра на земеделието и храните. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на изводите на съда с оглед събраните по делото доказателства и постановяването му в нарушение на материалния закон, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се оплаквания, че преценката на длъжностните разписания преди и след прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката и длъжностните характеристики установява запазване на работата й като съвкупност от дейности, като функции и като нормативна позиция в щатното разписание. Искането е да бъдат отменени обжалваното решение и заповед № РД-15-1020 от 13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Ответната страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител адв. Стефан Георгиев, релевира доводи за правилност на атакуваното съдебно решение и неоснователност на подадената срещу него касационна жалба, поради което моли последното да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав на II колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд - пето отделение, е отхвърлил жалбата на Севгинар Хамди Мустафа от гр. София против заповед № РД-15-1020 от 13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и Постановление № 265 на Министерския съвет (ПМС) от 10.11.2009 г., считано от 13.11.2009 г. Решението е основано на извършеното в Министерството на земеделието и храните преструктуриране на администрацията след приемането на нов устройствен правилник, в резултат на което дирекцията и съответно длъжността, заемана от жалбоподателката до прекратяване на служебното й правоотношение, са престанали да съществуват. Съдът е приел, че в структурата на Министерството на земеделието и храните е създадена нова дирекция, съставена от два отдела - "Агростатистика" и "Стратегическо планиране и координация с научни звена", при което всички функции по разпределяне на текущата работа в дирекцията и изпълнението на поставените задачи, организирането и контролирането на дейността на началниците на отдели, макар да съвпадат при двете длъжностни характеристики, с оглед различните функции на старата и новата дирекция по съществото си са различни. Направена е констатация, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват запазването на заеманата от жалбоподателката длъжност като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, след промените с новия устройствен правилник. Видно от приложената заповед № РД 15-1774 от 14.07.2006 г., касаторката е заемала по служебно правоотношение длъжността "директор" на дирекция "Агростатистика" с ранг IV младши. Същата е била оглавявана от директор и организирана в три отдела - "Статистически анализи и баланси", "Статистика на растениевъдството и структура на земеделските стопанства" и "Статистика на животновъдството и животинските продукти". Установено е, че с ПМС № 265 от 10.11.2009 г., считано от 13.11.2009 г., е приет Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и със заповед № РД-09-892 от 13.11.2009 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 13.11.2009 г. Съгласно чл. 30 от правилника специализираната администрация е организирана в една главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" с две териториални звена - регионални центрове "Поддържане на бази данни на Системата за идентификация на земеделските парцели" със статут на дирекции със седалище Враца и Разград и десет дирекции, между които няма дирекция "Агростатистика", но съгласно чл. 30, т. 4 от УП е предвидена дирекция "Агростатистика и стратегии". Последната е структурирана в два отдела - "Агростатистика" и "Стратегическо планиране и координация с научни звена". При тази фактическа обстановка съдът правилно е счел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби на Закона за държавния служител, като е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. Като е приел, че за правния спор е без значение обстоятелството каква е общата бройка на служителите в организационните структури, административните звена в Министерството на земеделието и храните и в конкретната дирекция, тричленният състав е извел законосъобразен извод, че от значение за спора е единствено наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. С извършената структурна промяна в министерството и закриването на цялата дирекция "Агростатистика" заеманата от касаторката длъжност след одобряването на новото щатно разписание от 13.11.2009 г. не съществува като нормативна позиция. Създадената нова дирекция, на която също има длъжност "директор", не е идентична със закритата дирекция. Функциите, които тя е изпълнявала, са преминали към новосъздадената дирекция "Агростатистика и стратегии", на която са възложени допълнителни дейности, които не се припокриват, а са само част от тези функции, поради което правилно е прието от тричленния състав, че няма идентичност между функционалните задължения на жалбоподателката и тези на директора на новосъздадената дирекция. Следва да бъде споделен и изводът на решаващия състав, че заеманата от касаторката длъжност е била закрита като позиция в длъжностното разписание и е преустановено изпълнението на присъщите й функции и задължения. След като длъжността "директор на дирекция "Агростатистика" не стои като нормативно определена позиция, фигурираща като наименование в щатното разписание, нито като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика (по определение от чл. 2 от НПЕКДА), е налице реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността. При тези данни тричленният състав е направил обоснован извод, че е доказано по безспорен начин съкращаването на конкретно заеманата от Севгинар Хамди Мустафа длъжност. Предвид изложеното оспореното решение е правилно. В съответствие с материалния закон съдът е приел, че релевантните за прилагането на правната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл факти са били осъществени. Налице е реално съкращаване на длъжността "директор на дирекция "Агростатистика и стратегии" в Министерството на земеделието и храните, доколкото считано от 13.11.2009 г. такава длъжност вече не е предвидена в структурата на администрацията на това ведомство. Липсва и аналогична длъжност (по наименование и/или идентификационни белези), към която да са транслирани в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Неоснователно е оплакването на касаторката, че от представените по делото длъжностни характеристики на двете длъжности се установявало, че функциите на заеманата от нея се запазвали. Така представените доводи и оплаквания в касационната жалба са били предмет на първоинстанционното съдебно решение. Изложените в тази насока мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Видно от приложените длъжностни характеристики на изследваните длъжности, липсва идентичност между функционалните им характеристики, проведено на база възложени персонални отговорности и ред за тяхното осъществяване. Единственото сходство е в задълженията, касаещи длъжността "директор на дирекция" - съвпадат голяма част от функциите на директор по разпределяне на текущата работа в дирекцията и изпълнението на поставените задачи, организирането и контролирането на дейността на началниците на отдели, които все пак с оглед различните функции на старата и новата дирекция по съществото си са различни. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че незначителна част от възложените функции на длъжността "директор на дирекция "Агростатистика и стратегии" се припокриват с тези на длъжността на касаторката, тъй като тяхното изменение е толкова съществено, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. При условие, че заеманата от служителя длъжност обективно не съществува, а присъщите й трудови функции не са транслирани в пълен обем към друга длъжностна позиция, следва да се приеме за доказано по несъмнен начин наличието на възприетата от органа по назначаването материалноправна предпоставка за издаване на оспорената заповед. Не подлежи на съдебен контрол и въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. Доводът за допуснато особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила е развит в насока, че мотивите на обжалваното решение били вътрешнопротиворечиви. Това твърдение формално е вярно. Видно от изложените мотиви, на стр. 1, последен абзац е отразено, че "жалбата ... разгледана по същество е основателна". В същото време с диспозитива на решението си съдът отхвърля тази жалба. Констатираното от касаторката противоречие обаче е формално. Внимателният прочит на мотивите на съда води до един-единствен извод: тричленният състав е приел, че жалбата на Мустафа е неоснователна. Очевидно е, че цитираната фраза от последния абзац на стр. 1 от решението се явява явна техническа грешка, при която вместо думата "неоснователна" е изписано "основателна". Всички правни изводи са само и единствено в насока на неоснователност на жалбата. С изключение на посочената техническа грешка, липсва дори едно изречение в обратния смисъл. Предвид изложените разсъждения не е налице соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаването на заповедта на органа по назначаването. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Като е отхвърлил жалбата на Севгинар Хамди Мустафа срещу заповед № РД-15-1020 от 13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, тричленният състав е постановил решението си при точно прилагане на материалния закон и липса на допуснати съдопроизводствени нарушения. При липса на наведените касационни основания оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата искане за присъждане на деловодните разноски Министерството на земеделието и храните има право на такива, доколкото са направени от него в хода на производството. Искането за заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2000 лв. се преценява като прекомерно завишено, несъразмерно на действителната сложност на правния спор, съобразен и с непротиворечивата съдебна практика по този вид дела. Предвид изложеното и на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторката следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева в полза на МЗХ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, II колегия,