Решение № 9800 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 261/2016 г.

Решение № 9800 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 261/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Л. Б. В. от гр. Г. срещу решение № 18 от 11.11.2015 г., постановено по гр. д. № 20/2015 г. по описа на Административен съд- Г., с което искът на касационния жалбоподател срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 100 лв. за причинените му имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 27-0000242/26.08.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, е отхвърлен изцяло. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. П. С. по делото е постъпила молба по факс, с която се иска даване ход на делото и се твърди основателност на касационната жалба, съответно - неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в същата. Ответникът, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"- С., редовно призован, не се явява и не се представлява. От него чрез процесуалния му представител юриск. Н. по делото е депозирано становище по касационната жалба с развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Г. е отхвърлил изцяло предявения от Л. Б. В. иск срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"- гр. С. за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 100 лв заплатено адвокатско възнаграждение в производството по съдебно оспорване на НП, произтичащо от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 27-0000242/26.08.2014 г. на директора на РД"АА", с което на ищеца е наложено административно наказание за нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ във вр. със ЗДвП. За да стигне до този правен резултат, АС- Г., след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС към датата на постановяване на съдебния акт, е стигнал до извод за неоснователност на исковата претенция. Според съда разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неприложима в случая на няколко, паралелно съществуващи основания, а именно: Първо- не е налице първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди - липсва отменен като незаконосъобразен административен акт, тъй като наказателното постановление, макар и отменено с влязло в сила решение, не е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, нито е общ административен акт или нормативен такъв. Според административния съд наказателното постановление, макар и постановено от административен орган, има правораздавателен характер, тъй като чрез него се налагат административни наказания, което съставлява особена форма на административнонаказателна юрисдикция. На следващо място - съдът, базирайки се на разпоредбите на ЗАНН и ТР № 2/03.06.2009 г. на ОС на ВАС е приел, че доколкото в съдебното производство по ЗАНН не се дължат държавни такси, то не се дължат и разноски за адвокатски хонорар. Тъй като платените суми за адвокатски възнаграждения в административно-наказателното производство са на облигационно основание- сключен по взаимно съгласие договор за правна защита и съдействие, същите са в пряка причинно следствена връзка с договора, а не с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдебното решение е неправилно. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна /изпълнителна/ дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Неправилен е и изводът на административния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения може и следва да се претендират само и доколкото специалният процесуален закон, в производство по който същите са заплатени, предвижда възстановяването им. Тъй като нито НПК в производството на първа инстанция по ЗАНН, нито АПК в производството по касация по ЗАНН, предвиждат възстановяване на платени за адвокатско възнаграждение суми при благоприятен за платилата ги страна изход от предмета на спора, то същите не могат да бъдат претендирани и по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият състав на ВАС приема, че от незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на същото. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Тричленният състав на ВАС приема, че ищецът - касационен жалбоподател в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на едноличния търговец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г. Касаторът е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП за сумата от 100 лв. На същия следва да бъде присъдена претендираната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.07.2015 г. до окончателното й изплащане. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна. Решението на АС- Г. следва да бъде отменено и, вместо него, да се постанови друго по съществото на спора, с което Изпълнителна агенция" Автомобилна администрация" - С. да бъде осъдена да заплати на Л. Б. В. от гр. Г. сумата от 100 /сто/ лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Предвид изхода от предмета на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които възлизат общо на 510 лв за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение