Решение № 4136 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2013 г.

Решение № 4136 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Балкан Холидейз Сървисис" ООД срещу решение № 12529 от 10.10.2012 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 1379/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на конкуренцията не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права МУЗИКАУТОР, представляван в производството от адв. Бенлиян, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 1780 от 20.12.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-191 от 2011 г. С оспореното решение на основание чл. 60, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, КЗК е установила, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията от страна на Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права Музикаутор. Тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспореното решение, съдебният състав е приел, че "Музикаутор" е дружество с господстващо положение на съответния национален пазар по смисъла на чл. 20 от ЗЗК. Услугата, която извършва е предоставяне на правото на публично изпълнение на музикални произведения и съответното разпределение на договореното и получено възнаграждение между правоносителите (авторите на музикалните произведения). За да определи дали поведението на ответника е съставомерно като злоупотреба с господстващо положение, съдът е разгледал правната рамка, в която се осъществява дейността на организацията за колективно управление на права. Съдът е приел, че в хипотезата на чл. 18, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3 от ЗАПСП е налице публично представяне или изпълнение на произведение, когато това става в средства за подслон, места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, поради което за да е налице законност на изпълнението следва да са уредени на защитените права на авторите. Съдът е приел, че в цената, която собственика на хотел и/или ресторант заплаща на кабелния оператор не се включва авторското възнаграждение за публичното изпълнение на защитеното произведение. Съобразявайки се с легалното дефиниране, дадено с разпоредбата на § 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП, в приложимата редакция до изменението на закона, съдът е приел, че оспорващата страна "Балкан Холидейз Сървисис" ООД е ползвател на защитено произведение, поради което авторските права следва да са уредени с договор, сключен с правоносителя. Разгледано в правната рамка на Закона за авторското право и сродните му права, поведението на доминиращото предприятие - Сдружение Музикаутор, не съставлява злоупотреба с господстващо положение, тъй като публичното излъчване на защитено произведение изисква сключване на договор за предоставяне на авторското право, което в случая е било и поведението на ответника, което жалбоподателя квалифицира като злоупотреба с господстващо поведение. По отношение на твърдението, че цените в тарифите на Музикаутор са значително завишени, съдът е приел, че те са икономически обосновани, съобразени с пазарната действителност, определени около средното равнище на цените в 6 държави с различно финансово положение и стандарт и не са нито необосновано високи, нито необосновано ниски. В тази връзка съдът е приел, че съгласно разпоредбата на § 5, ал. 2 от ДР на ЗАПСП, в приложимата редакция, се дава възможност за определяне на конкретния размер на възнаграждението по споразумение между организацията за колективно управление на права и ползвателя. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано за установяване на нарушение по чл. 21 от ЗЗК - злоупотреба с господстващо положение. За да бъде осъществен състав на това нарушение е необходимо наличие, при условията на кумулативност на следните предпоставки - предприятие с господстващо положение, дефинирано с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗК и поведение на това предприятие, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите с действия, примерно изброени в разпоредбите на чл. 21, т. 1 - т. 5 от ЗЗК. Поведението на ответното предприятие е разгледано с оглед спецификата на определения пазар, като правилно решаващият тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че това поведение следва да се съобрази и с действаща специална регулация на пазара, а именно с разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права. Ответното дружество се легитимира като единствена организация за колективно управление на авторски права, поради което то има господстващо положение на съответния пазар, идентифициран като предлагане на услугата предоставяне срещу възнаграждение на правото на ползване на защитен обект на авторско или сродно право. За да бъде установено поведение на доминиращото предприятие, което да се квалифицира като злоупотреба с господстващо положение следва да бъдат установени действия, които въздействат отрицателно върху конкурентната среда и върху интересите на потребителите. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно неговата позиция в отношенията на съответния пазар е определена като ползвател на защитено произведение, за който съществува законово задължение за сключване на договор за предоставяне на правото на ползване. Твърди, че позицията, в която използва защитените произведения, е на потребител, тъй като сигнала за излъчване на произведенията се предоставя от кабелен оператор, с който следва да се уреждат отношенията по предоставяне на авторските права. Тези доводи не могат да се споделят. С разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП като изключително имуществено право на автора е предвидена възможността за разрешаване на използването му от други лица, като в пояснението на чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП е предвидено, че за използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия по публично представяне или изпълнение на произведението. Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗАПСП използването е налице, когато действието се извършва по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица. Настоящият състав споделя изводите, че излъчването на музикалното произведение в ресторант или хотел е публично по дефиницията на чл. 18, ал. 3 от ЗАПСП, поради което и на основание чл. 19 от с. з. на автора се дължи заплащане на възнаграждение. Излъчването или предаването/препредаването по кабел е регламентирано с разпоредбите на чл. 18, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗАПСП и на това основание кабелния оператор дължи на самостоятелно основание уреждане на авторските права, но той не може да прехвърли правото за публично използване на защитеното произведение. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП, в приложимата редакция, предвижда, че съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис, за излъчване по безжичен път или предаване и препредаване по кабел на музикални или литературни произведения, които са били вече разгласени, се дава писмено от автора или упълномощена от него организация за колективно управление на права, която договаря, събира и изплаща дължимите възнаграждения. При спазването на специалната законова рамка, предвидена в Закона за авторското право и сродните му права, не може да се приеме довода на жалбоподателя, че поканата на ответника, в качеството му на организацията за колективно управление на права, за сключване на договор по чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП, съставлява злоупотреба с господстващо положение. Това е единствения начин за уреждане на правото на автора да получи дължимото възнаграждение за публичното излъчване на произведението, разбира се при уговорката, че липсва изрично писмено съгласие лично от авторите, чиито произведения се излъчват. На следващо място не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че предлаганата от ответника цена се формира на непазарен принцип. В производството по делото е установена методиката, по която ответникът формира цената на предлаганата услуга. Установено е, че предлаганата тарифа е съобразена с редица обективни фактори като населеното място, в което се намира обектът, броят обекти, категорията им, видът на заведението, периодът на работа през годината, респ. месеца, брой места, брой легла, брой посетители. Направен е и сравнителен анализ между предлаганата от ответника тарифа и тарифите на сходни организации в други държави. Правилно решаващият съд е приел, че след извършения анализ не може да се стигне до извод, че цените са необосновано високи или необосновано ниски. Правилно решаващият съд се е позовал и на разпоредбата на § 5, ал. 2 от ДР на ЗАПСП, която дава възможност за определяне на конкретното възнаграждение по споразумение, в случаите, в които използването се договаря чрез организация за колективно управление на права. При дадената възможност страните да постигнат споразумение за конкретното възнаграждение отчитайки благоприятни и неблагоприятни фактори, не могат да се споделят доводи, че сдружението налага необосновано висока цена, възползвайки се от господстващото си положение. При постигане на споразумение по отношение на дължимото възнаграждение страните могат да отчетат осреднена стойност на заетост и натовареност и на тази база да се определи крайната стойност на услугата. Настоящият състав не приема и довода, че съдът е стигнал до правни изводи, обосновани с редакция на закона, която не е приложима към разглеждания случай. Цитираната от съда разпоредба на чл. 40е от ЗАПСП не обосновава правен извод за реалност и икономическа обоснованост на дължимата от ползвателя престация за публичното излъчване на защитеното произведение, тъй като е относима към различен начин на регламентиране на реда за колективно управление на права. Сравнението между действащия ред, приложим към периода, за който се извършва проучването и актуалната правна регламентация е само в подкрепа на правните изводи, до които е стигнал решаващият съд, съобразявайки приложимия материален закон. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,