Решение № 878 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4312/2013 г.

Решение № 878 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4312/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Сливен против решение № 8 от 13.02.2013 г., постановено по адм. дело № 205/2012 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменена негова заповед № РД-10-95/10.07.2012 г., с която е обезсилено позволително за сеч № 0052613/02.07.2012 г. за отдел 70 "л" в имот № 061001, в землището на с. Божевци, общ. Сливен, издадено на Йоан Славчев Асенов като представител на "ИФКОНИ" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо поради липса на правен интерес от страна на "ИФКОНИ" ЕООД. Посочено е, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, поради което се иска обезсилване на решението, тъй като съдът бил нарушил чл. 159, т. 4 от АПК. Ответникът - "ИФКОНИ" ЕООД, в представен писмен отговор чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, както и да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответниците - Александър Апостолов Атанасов и Йоан Славчев Асенов не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършената служебно проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК е намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил обжалваният административен акт. За да стигне до тези правни изводи АС-Сливен от фактическа страна е установил следното: На 02.07.2012 г. инж. Александър Атанасов е издал позволително за сеч № 0052613 на лицето Йоан Славчев Асенов в качеството му на представител на "ИФКОНИ" ЕООД, тъй като той има право да упражнява лесовъдска практика по смисъла на чл. 233 от Закона за горите (ЗГ) и е вписан в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ. Асенов се намира в трудово правоотношение с "ИФКОНИ" ЕООД, където е назначен на длъжността "маркировач лесофонд и дървен материал". Със заповед № 3/20.12.2011 г. управителят на дружеството е наредил на Асенов при извършване на дейността си да получава от органите на РДГ - Сливен всички необходими документи за нормалното протичане на дейността на дружеството, включително и позволителни за сеч и придружаващите ги документи (по чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ) от лицензиран лесовъд от името и за сметка на "ИФКОНИ" ЕООД. Позволителното за сеч е издадено на основание чл. 108 от ЗГ и заповед № РД-10-63а/27.04.2012 г. на директора на РДГ-Сливен, с която същият е утвърдил горскостопанска програма за част от имот № 061001. На основание чл. 99, т. 1 от АПК изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) е издал заповед № 458/17.07.2012 г., с която е отменил такава с № РД-10-63а/27.04.2012 г. на директора на РДГ-Сливен, с която е утвърдена горскостопанска програма за част от имот № 061001. На 10.07.2012 г. директорът на РДГ-Сливен на основание чл. 57, т. 8 във вр. с чл. 52, ал. 3, т. 2, предл. 2, във вр. с чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 за сечите в горите е издал процесната заповед № РД-10-95, с която е обезсилил позволителното за сеч на Йоан Асенов. АС-Сливен се е произнесъл с определение № 315 от 31.08.2012 г. по допустимостта на жалбата, подадена от "ИФКОНИ" ЕООД, с което я е оставил без разглеждане поради липсата на правен интерес и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК. В определението е посочено, че активно легитимирано лице да оспорва заповедта за обезсилването на позволителното за сеч е Йоан Асенов, в качеството му на адресат и Александър Атанасов в качеството му на издател. Така постановеното определение е обжалвано от "ИФКОНИ" ЕООД и по частната жалба е постановено определение № 12990/18.10.2012 г. на ВАС, Пето отделение, с което делото е върнато за продължаване на процесуалните действия като е указано да се изясни лицето, което извършва дейността по добив на дървесина, съгласно издаденото позволително - от физическото лице или от търговеца при условията на чл. 111, ал. 2 от ЗГ, вписано ли е в публичния регистър, както и представителната власт на физическото лице, вписано в издаденото позволително по отношение на дружеството - жалбоподател. С разпореждане от 24.10.2012 г. АС-Сливен е задължил "ИФКОНИ" ЕООД да представи доказателства по делото. Дружеството е приложило удостоверение № 2871/30.11.2010 г. за вписване в публичния регистър към ИАГ; заповед № 3/20.12.2011 г. на управителя на "ИФКОНИ" ЕООД, с която управителят на дружеството е наредил на Асенов при извършване на дейността си да получава от органите на РДГ - Сливен всички необходими документи за нормалното протичане на дейността на дружеството, включително и позволителни за сеч и придружаващите ги документи (по чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ) от лицензиран лесовъд от името и за сметка на "ИФКОНИ" ЕООД; трудов договор № 05/01.12.2011 г. между дружеството и Йоан Асенов и длъжностна характеристика. След представяне на документите с разпореждане от 13.11.2012 г. съдията-докладчик е конституирал като жалбоподател "ИФКОНИ" ЕООД и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. При постановяване на решението си АС-Сливен е приел, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в оспорената заповед липсва посочване на фактически обстоятелства - къде, какво и от кого са констатирани фактите, които органът квалифицира като нарушения, както и че същите не могат да бъдат установени от приложената преписка, поради което съдът не може да извърши проверка относно спазването на материалния и процесуален закон. Посочено е още, че административният акт е издаден и в нарушение на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК, защото в него не се съдържат доказателства относно уведомяването на заинтересованите лица за започналото производство, поради което е отменил заповед № РД-10-95/10.07.2012 г. на директора на РДГ-Сливен. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като не е налице правен интерес за "ИФКОНИ" ЕООД по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 111, ал. 2 от ЗГ добивът на дървесина от горските територии се извършва от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241 от закона, т. е. в ИАГ. Видно от представените по делото документи "ИФКОНИ" ЕООД е представило удостоверение за регистрация за извършване на следните дейности в горския фонд: възпроизводство на горите и ползване на дървесина от горския фонд. Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 22.12.2008 г. за реда и критериите за регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на дейности в горския фонд в публичния регистър се вписва търговец, който отговаря на изискванията по чл. 57а, ал. 2 от ЗГ (отм.) и има сключен трудов договор най-малко с едно лице, регистрирано за упражняване на частна лесовъдска практика за дейностите, които ще извършва, като трудовият договор се сключва за не по-малко от 4 часа (ал. 2). От представения трудов договор, сключен с Йоан Славчев Асенов е видно, че същият е назначен в "ИФКОНИ" ЕООД на 4-часов работен ден за изпълнение на длъжността "маркировач лесофонд и дървен материал" и е вписан в публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика, за което е издадено удостоверение № 3167/03.05.2011 г. от изпълнителния директор на ИАГ. За възникването на правото на оспорване е достатъчен фактът на засягането, т. е. на ограничаването на правната сфера на засегнатия, какъвто е настоящият случай. Макар и позволителното за сеч да е издадено на името на Асенов, в него е посочено, че се издава в качеството му на представител на "ИФКОНИ" ЕООД като в случая е безспорно, че заповед № РД-10-95 от 10.07.2012 г. за обезсилването му засяга пряко правата и интересите на дружеството, тъй като му пречи да упражнява пълноценно дейността си. Правилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството има правен интерес от оспорване на акта, тъй като по делото е доказано, че "ИФКОНИ" ЕООД е регистрирано по ЗГ, че позволителното за сеч е издадено на Славчев като представител на дружеството и че е налице заповед, с която е упълномощен да извършва действия по ЗГ от името и за сметка на дружеството, за което е налице представителна власт и правен интерес за оспорване на процесната заповед. При разглеждане на делото АС-Сливен е установил съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, които обосновават неговата незаконосъобразност. Други доводи в касационната жалба не са наведени, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС не може да коментира. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По делото е направено искане от процесуалния представител на "ИФКОНИ" ЕООД за присъждане на адвокатско възнаграждение по делото. С оглед изхода на делото същото се явява основателно и такова възнаграждение се дължи на основание чл. 143 от АПК в размер на 300 (триста) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение