Решение № 611 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9386/2009 г.

Решение № 611 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9386/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Момчилград срещу Решение № 52 от 01.06.2009 г., постановено по административно дело № 78 по описа за 2009 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменена негова Заповед № РД 11-16 от 27.02.2009 г., с която на Айше Юсеин Осман е отказано включване в Национална програма "Асистенти на хора с увреждания", дейност "Личен асистент", потвърдена с Решение № РД-03-7/25.032009 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кърджали и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне по същество при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението на Кърджалийския административен съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Айше Юсеин Осман от с. Момина сълза, община Момчилград, област Кърджали, в писмен отговор от пълномощника адвокат Мария Чилова от АК - Кърджали, оспорва касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения четиринадесетдневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК пред Кърджалийския административен съд е оспорената от Айше Юсеин Осман Заповед № РД 11-16 от 27.02.2009 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Момчилград, с която на жалбоподателката е отказано включване в Национална програма "Асистенти на хора с увреждания", като личен асистент на дъщеря й Севинч Хасан Мустафа. Като мотиви за отказа е посочено, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 9, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) - висок доход за предходен месец. Посочено е също, че при извършената социална анкета е установено, че притежава голям брой животни, неописани в молба-декларацията, които са източник на допълнителни доходи. С Решение № РД-03-7/25.03.2009 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кърджали е потвърдена заповед № РД 11-16 от 27.02.2009 г. на директора на ДСП-Момчилград, като е посочено, че жалбоподателката не отговаря на условията на раздел IV, т. 2.11 на Национална програма "Асистенти за хора с увреждания", тъй като получаваният от семейството доход е в размер на 136, 19 лева и е по-висок от диференцирания минимален доход от 107, 90 лв., изчислен по правилата на чл. 9, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ППЗСП. Кърджалийският административен съд след като е констатирал, че Айше Юсеин Осман е регистрирана в дирекция "Бюро по труда" като безработна, че е в трудоспособна възраст, не получава пенсия и не е придобила право на пенсия, декларира че полага постоянни грижи за дъщеря си Севинч Хасан Мустафа, която е с диагноза "Тежка олигофрения" с пожизнено призната първа група инвалидност (100% ТНР) с право на чужда помощ, като единственият доход на семейството е пенсията на съпруга й в размер на 136, 19 лева, е приел, че отказът за включването й в програма "Асистенти на хора с увреждания" като "личен асистент", е незаконосъобразен и на това основание е отменил обжалваната Заповед № РД 11-16 от 27.02.2009 г. на директора на ДСП-Момчилград, потвърдена с Решение № РД-03-7/25.032009 г. на директора на РДСП - Кърджали. Тази преценка на съда, която почива на представените по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. Твърдението на административния орган, че Айше Юсеин Осман не отговаря на условията за отпускане на социална помощ по реда на чл. 9 ППЗСП, е недоказано, както правилно е преценено от съда. Молбата-декларация, която е подала за включване в дейността "личен асистент", съставлява доказателство за декларираните данни и обстоятелства до доказване на противното. Правилно е становището на съда, че съдържанието на молбата-декларация не е опровергано, нито пък е доказано, че съдържа неверни факти и обстоятелства. Необосновано е твърдението на административния орган, че семейството притежава голям брой животни, които са източник на допълнителни доходи. От представените по делото доказателства не се установява жалбоподателката или нейния съпруг да са регистрирани като земеделски стопани или да притежават животни, още по-малко да се реализирали доход от дейността или да е налице такава възможност. Правилно в решението си първоинстанционният съд е обсъдил приложението на Закона за социално подпомагане (ЗСП) като е обосновал извод, че в производството по издаване на оспорената заповед административният орган не е приложил индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семейството. Правилен е и изводът в решението на АС - Кърджали, че Айше Юсеин Осман и дъщеря й Севинч Хасан Мустафа, която е регистрирана на същия адрес, имат роднинска връзка и живеят съвместно в едно домакинство, са "съжителстващи лица" по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на ЗСП. От тук следва, че административният орган неправилно е определил размера на диференцирания минимален доход при използване на коефициент 166, като не е включил в кръга на съжителстващите лица Севинч Хасан Мустафа, която въпреки че е пълнолетна, изцяло е нетрудоспособна. Предвид това, размерът на ДМД следва да бъде изчислен съгласно т. 4, във връзка с т. 3 и т. 7 на ал. 3, чл. 9 от ППЗСП, при коефициент 291 на сто от ГМД, определен с ПМС № 6/15.01.2009 година. Ето защо, като е приложил закона в смисъл на изложеното, Кърджалийският административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение