Решение № 9035 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2013 г.

Решение № 9035 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банково", гр. София, срещу решение № 2339 от 19.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2159/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение. С касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, поради липсата на годен обект на оспорване, тъй като оспореното писмо не било индивидуален административен акт. Алтернативно се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - "Кулинар" АД, гр. София, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна - "Първа инвестиционна банка" АД ("ПИБ" АД), гр. София, застъпва становище за основателност на касационната жалба. Иска отмяна на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, е отменил писмо с изх. № 4703-5832 от 17.01.2012 г., на подуправителя на Българска народна банка, издадено по повод възражение на "Кулинар" АД, с което дружеството е уведомено, че спорът между него и "ПИБ" АД е гражданскоправен, свързан с твърдения за неистинност на използвани пред банката пълномощни, а БНБ не разполага със законова компетентност да извършва разследвания, нито да разпорежда на банките да извършват плащания към свои клиенти. Съдът е върнал преписката на подуправителя на БНБ за произнасяне по възражението на "Кулинар" АД, направено с писмо вх. № 4703-5832 от 5.10.2011 г., допълнено с писмо вх. № 4703-5832 от 10.10.2011 г. до управителя на БНБ, подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банково" и подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", с което по реда на чл. 122, ал. 2 ЗПУПС са изложени факти за извършена неразрешена платежна операция чрез банкови преводи на суми от сметките на дружеството в "ПИБ" АД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че писмото на БНБ по своята същност представлява отказ на БНБ да извърши проверка и респективно да наложи надзорна мярка по чл. 122, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). По делото се установяло, че "Кулинар" АД като ползвател на платежни услуги по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗПУПС било легитимирано да подаде възражение по чл. 122, ал. 2 ЗПУПС, доколкото дружеството притежавало платежни сметки в "ПИБ" АД, както и че заинтересованата страна "ПИБ" АД имала качеството на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 на ЗПУПС. С подаденото до БНБ на основание на чл. 122, ал. 1 и 2 от ЗПУПС възражение, с твърдение за извършване на неразрешени платежни операции по вина на "ПИБ" АД, било направено искане органите на БНБ да извършат проверка по реда на ЗПУПС и ако в хода на тази проверка бъдат установени нарушения спрямо "ПИБ" АД да бъдат взети съответни надзорни мерки. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника и заинтересованата страна за недопустимост на подадената от "Кулинар" АД жалба, като е приел, че на съдебен контрол подлежат не само актовете на БНБ с които се налагат надзорни мерки, но и актовете, с които налагането им се отказва. Относно основателността на жалбата, съдът е приел, че производството по реда на чл. 112 и сл. от ЗПУПС е отделно и самостоятелно от гражданскоправните или наказателни производства при наличие на възражение за неразрешена платежна операция, предвид на това, че в обжалваното писмо-отказ се посочвало, че в хода на проверката от БНБ и разменената кореспонденция е установено наличието на гражданскоправен спор между "Кулинар" АД и "ПИБ" АД относно истинността на използвани пред банката нотариално заверени пълномощни, използван универсален подпис и твърдяно извършване на измама, като от изхода на този спор зависела квалификацията на извършените платежни операции като разрешени и неразрешени. На следващо място съдът е приел, че въпреки твърдяната в писмото проверка, такава не е била извършена по реда и способите визирани в чл. 114 от ЗПУПС. Проверката била осъществена чрез кореспонденция между БНБ и "ПИБ" АД, изразяваща се в изискване да се извърши проверка от "ПИБ" АД върху извършените от нея платежни операции и предоставяне на информация, както и предоставяне на позицията на банката по изложените в жалбата твърдения и излагане на мотивирано становище по поставени въпроси. Тази кореспонденция и представените от "ПИБ" АД документи по своята същност представлявали съдействие при упражняване на контрола по смисъла на чл. 115 от ЗПУПС, а не извършване на проверка от БНБ и осъществяване на предоставените й правомощия по чл. 114 от закона. По същество БНБ без извършване на проверка била възприела твърденията на "ПИБ" АД, че банката е спазила закона при извършена проверка от самия доставчик на платежни услуги. Не ставало ясно въз основа на каква проверка е било прието, че доставчикът на платежни услуги е спазил вътрешните си правила за работа на виртуалния банков клон. Решението е правилно. Действително, не може да се приеме, че размяната на кореспонденция между БНБ и "ПИБ" АД представлява упражняване на надзор или извършване на проверка по смисъла на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУПС. Относно налагането на санкция, разпоредбата на чл. 122, ал. 2 дава само възможност БНБ да наложи такава или не при установяване на нарушение. Извършването на проверка обаче по възражение на ползвател на платежни услуги или държател на електронни пари или от друго заинтересовано лице, включително сдружение на потребители не е предоставено на преценката на БНБ. Същата е длъжна да извърши такава проверка, тъй като такава е поискана от заинтересованото лице. Правилно първоинстанционният съд е приел какво следва да включва тази проверка. В този смисъл неоснователно се явява възражението на касатора, че банковите операции, при осъществяването на които са извършени твърдените нарушения, с които е сезирана БНБ, оставяли документална следа и затова можело да не се прави проверка на място. Фактът, че отказът да се наложи предвидената в закона санкция е базиран единствено на твърденията на проверяваната банка, че нарушения при осъществяване на банковите операции не са били извършени, показва, че реална проверка не е била осъществена. До правилни изводи е стигнал първоинстанционният съд относно производството по чл. 112 и сл. от ЗПУПС, като е приел, че същото е самостоятелно производство, различно от гражданскоправните или наказателни производства. То има административен характер и е свързано с осъществяване на административен контрол върху дейността на банките. Представените от "ПИБ" АД документи и осъществената между нея и БНБ кореспонденция по своята същност представляват съдействие при упражняване на надзор от страна на БНБ, а не извършване на проверка. Само твърденията на проверяваната банка не са достатъчни, за да се приеме, че доставчикът на платежни услуги е спазил вътрешните си правила за работа. До правилни изводи е стигнал тричленният състав на Върховния административен съд и по възражението за недопустимост на жалбата като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Същият довод се съдържа и в касационната жалба и във връзка с това се иска обявяване на решението за недопустимо. Този довод се явява несъстоятелен. Процесното писмо, както правилно е приел и първоинстанционният съд, съдържа отказ на БНБ да извърши проверка и респективно да наложи надзорна мярка по чл. 122, ал. 2 от ЗПУПС. С отказа се накърняват права и законни интереси на поискалия проверката. Същият не се явява междинен акт в законовоустановена процедура, за да се приеме, че не подлежи на самостоятелен контрол. От друга страна, ако законодателят беше лишил поискалият проверката от право на оспорване на постановения отказ, това би довело до липса на контрол и би означавало, че единствено при налагане на съответната административна принуда потърпевшата банка би имала право на жалба. В този смисъл съдът правилно е тълкувал и се е позовал на приложимите в случая правни норми. По изложените съображения решението на Върховния административен съд, осмо отделение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо отАПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия