Решение № 4778 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4265/2016 г.

Решение № 4778 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4265/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационнa жалбa на П. Д. П. от гр. В., ул. "Н. Кънев" № 14, вх. ..., ет. ..., ап. ..., чрез адв. Л. Мурджев, против Решение № 281 от 12.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2103 по описа на Административен съд-В. за 2015 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 03000314001949-091-001/19.03.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 235/11.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчни периоди 2008 в размер на 95,42 лв. главница и 54,54 лв. лихви; за 2009 г. - 3 570,32 лв. главница и 1 635,34 лв. лихви и за 2011 г. в размер на 282 637,24 лв. главница и 76 268,33 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че решението в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно размера на началното парично салдо към 01.01.2008 г. Без основание съдът приел, че този размер е 2 595,89 лв., както са поддържали органите по приходите, вместо установения от неоспорената експертиза размер от 492 393,10 лв. Този извод е направен при нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Неправилно съдът е определил приложимата данъчна ставка върху получени дивиденти на ревизираното лице като съдружник в ООД, превишаващи размера на нетната печалба. Без основание съдът приел тезата на органите по приходите, че става дума за "друг доход" по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, облагаем с 10% данък. Иска се отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА в посочената част бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д"ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ел. Великова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния административен съд е бил посоченият РА, с който на ревизираното физическо лице, при констатирано начално парично салдо към 01.01.2008 г. в размер на 2 595,89 лв. по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, са установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008, 2009 и 2010 г., върху данъчна основа, формирана като разлика между установените в ревизионното производство, извършени от ревизираното лице разходи и доказаните негови приходи за всеки данъчен период. За 2011 г. не е констатирано превишение на извършените разходи над установените приходи, но органите по приходите са определили данък в размер на 282 637,24 лв. върху данъчна основа 2 826 372,38 лв. получени от ревизираното лице като дивиденти и по ликвидационни дялове от "Пашев" ЕООД, приемайки, че доколкото посочената сума превишава размера на реализираната от дружеството печалба, тя не представлява доходи от дивиденти, а е доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. За да отмени частично установените задължения за 2008 и 2009 и изцяло тези за 2010 г., първоинстанционният съд е приел, че неправилно органите по приходите са изчислявали превишението на разходите над приходите не на годишна база и като е преизчислил данъчните основи е отменил РА в посочените части. В тази част съдебното решение, като необжалвано, е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в останалата й част, първоинстанционният съд е приел, че началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2008 г. е било в размер на 2 595,89 лв. и то не е доказало да е имало към този момент налични спестени над 400 000 лв. от продажби на недвижими имоти, извършени в периода 1996-2002 г. От друга страна, при безспорно установеното, че към 31.12.2010 г. неразпределената печалба на "Пашев" ЕООД е в размер само на 1 262 000 лв., от която като се извадят 5% от сумата/данък върху дивидентите/ остават 1 198 900 лв., които дружеството е могло да разпредели като дивиденти. Затова съдът е приел за обосновани констатациите на органите по приходите, че разликата между получените от ревизираното лице 3 411 320 лв. през 2011 г. и сумите на действителната печалба, която "Пашев" ЕООД е могло да разпредели на едноличния си собственик като дивиденти, представлява доход от друг източник, облагаем с 10% данък. Решението, в обжалваната му част е правилно постановено. Не се оправдава касационното оплакване за нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест по отношение на установяването на началното салдо за ревизираните периоди. Тежест на ревизираното лице е установяването на разполагаема парична сума в размер над 400 000 лв., получена от продажби на недвижими имоти в периода 1996-2002 г. Това е така защото всяка страна следва да докаже фактите, от установяването на които черпи изгодни правни последици. В случая, ревизираното физическо лице, което иска да оправдае констатираното превишение на извършените от него разходи над установените му приходи за данъчни периоди 2008, 2009 и 2010 г., носи тежестта да докаже, че е разполагало с налични парични средства към посочения момент. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал посочения факт с правно значение. Никакви доказателства за наличието и начина на съхраняване на такава сума не са искани, нито събирани. Това именно е мотивирало първоинстанционният съд да приеме факта за недоказан, а не поддържаното некоректно в касационната жалба, че не били доказани действителните разходи на ревизираното лице преди началото на ревизирания период. От друга страна, в ревизионното производство, по реда на чл. 122 и следващи ДОПК с предмет данъчните задължения на РЛ по ЗДДФЛ за 2007 г., приключило с влязъл в сила ревизионен акт, е установено наличие на сумата 2 595,89 лв. и в това производство ревизираното лице не се е позовавало на налични парични средства от посочените продажби, с които да оправдае констатираното и там превишение на разходи над доходи. Като се има предвид и сравнително дългия период от време от последната продажба до началото на ревизирания период - от 2002 до 2008 г. и обстоятелството, че ревизираното физическо лице е собственик на повече от две търговски дружества, изводът на административният съд е обоснован на събраните доказателства. Експертното заключение само е събрало сумите от продажбите и от този сбор е извадило разходите на лицето по статистически данни, поради което заключението му в тази част не може да бъде годна опора на обратен фактически извод. Не е основателно и второто основно касационно оплакване - за непризнаване на получения през 2011 г. доход в размер на 2 826 372,38 лв. като доход от дивиденти. Дивидентът представлява паричното разпределение на печалбата на едно предприятие между неговите собственици (акционери, съдружници). Легалното определение на понятието по § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ определя дивидента като доход от акции, дялови участия и от други права, третирани като доходи от акции или скрито разпределение на печалбата. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни физически лица от източник в България и от чужбина. Окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент (чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ). Данъчната ставка за определяне на окончателния данък върху доходите от дивиденти е в размер на 5 на сто (чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, този данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент. На основание чл. 73 от ЗДДФЛ, предприятията са задължени да изготвят справка по образец за доходите на физически лица, различни от доходи по трудови правоотношения и пенсии, изплатени през данъчната година. Това задължение се отнася и за доходите по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. Същите се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента (чл. 73, ал. 3 от с. з.). Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ следва да се представи в срок до 30 април на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по място на регистрация на платена на дохода. Тежест на ревизираното лице, което твърди, че полученият от него доход пред 2011 г. е такъв от дивиденти, е да докаже това. Явно, в случая възможен доход от дивиденти е единствено по б. "в" на § 1, т. 5 от ДП на ЗДДФЛ. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства е установено/което не е било и спорно/, че получените средства от лицето, за които се твърди, че представляват доходи от дивиденти превишават реализираната печалба на дружеството, която би могла да бъде разпределена като дивидент. Независимо от сумите на разпределен дивидент с решение на собственика на дружеството, може да бъде разпределен дивидент само от действителна печалба. Предвид това, сумата на посоченото превишение между преведената сума и действителната печалба законосъобразно е приета от органите по приходите като други доходи, облагаеми по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, предвижда видовете доходи, в зависимост от източника им, в т. ч. по т. 6 - доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон. Разпоредбата кореспондира пряко с тази на чл. 35 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година, в т. ч. по т. 6 от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон. Има се предвид изплащане на всякакви други доходи, различни от конкретно изброените от ЗДДФЛ като облагаеми, под каквато и да е било форма, от което и на което и да било лице. Става дума за доходи с установен източник, защото платецът е известен, но не е доказано това да са доходи от дивиденти. Решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 153,21 лв. на осн. чл. 8, ал. 2 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение