Решение № 89 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4320/2007 г.

Решение № 89 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4320/2007 г., IV г. о., докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм/. Т. В. С. и В. С. С., двамата от гр. С. са обжалвали решението на Пернишкия окръжен съд от 23.05.2007 г. по гр. д. № 828/2006 г. с което е отменено решението на Радомирския районен съд от 25.07.2003 г. по гр. д. № 791/2003 г. и е постановено ново решение. С него въззивният съд признал за установено по отношение наследниците на В. С. С. Т. В. С., В. С. С., Д. С. С. и Т. Й. М., че Л. С. П. и М. С. Д. в качеството им на наследници на С. Г. П., към момента на внасяне земеделските земи в ТКЗС през 1949г били собственици на земеделски земи: 0.500 кв. м. овощна градина, находяща се в землището на с. И. община Р. м. "К" при граници: шосето София-Кюстендил, стар път София - Кюстендил, А. Г. и С. Г. П. и овощна градина от 0.517 дка, находяща се в м. "К"-землището на село И. община Р. при съседи: братя П, Б. С. Н., Иван Г. П. и река. В касационната жалба се поддържа, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила-неизпълнени указания, дадени в отменителното решение на ВКС, не обсъдени в пълен обем всички събрани по делото доказателства, игнориране на частен писмен документ като доказателство по делото-договорът от 5 март 1938г-, допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Спорът между страните е бил спор за собственост към момента на внасянето на земеделските земи в ТКЗС-1949г и е бил разрешаван последователно от съдилищата както следва: С решение от 25.07.2003г по гр. д. № 791/2003г Радомирския районен съд отхвърлил исковете на Л. и М. С. за признаване че към момента на внасяне земеделските земи в ТКЗС те двете са били собственици на двете овощни градини в м. "К"-землището на село И., община Радомир. Пернишкият окръжен съд по тяхна жалба, с решение от 2.08.2004г по гр. д. № 1146/2003г отменил решението на районния съд и уважил исковете за собственост. Върховният касационен съд, 4-то гр. отд. с решение № 185/06 от 26.07.2006г по гр. д. № 2914/2004г отменил решението на Пернишкия окръжен съд и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав с подробни указани за изследване активната материално правна легитимация на ищците, от там и твърдяното материално право от техния наследодател С.. И последно-решението на Пернишкия окръжен съд от 23.05.2007г по гр. д. № 828/2006г, което е предмет на касационна проверка от настоящия състав на ВКС и с което исковете за собственост са били отново уважени.. В исковата си молба Л. С. П. и М. С. Д. са твърдяли, че към 1949г- тогава когато е започнало коопериране на земеделските земи - техният наследодател С бил собственик на двете овощни градини от по 0.500 дка, находяща се в землището на село И. община Р., като първата-тази от 0.500 дка при граници: шосето София-Кюстендил, стар път София-Кюстендил, А. Г. и С. Г. П., била част от терена на бившия хан. Тъй като ответникът Т. В. С. бил подал молба за възстановяване собствеността като наследник на В. С. С. и по повод на нея била образувана преписка № 16473/25.05.1992г на Поземлената комисия гр. Р., за ищците съществувал правен интерес от установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. По-късно ищците се позовали на давност и именно на това основание-владение повече от 20 години, започнало през 1920г легитимирало ищците като наследници на баща си С послужило като основание да бъдат признати като собственици на спорния имот. Върховният касационен съд счита, че крайните изводи на Пернишкия окръжен съд са необосновани и поради това е допуснато нарушение и на материалния закон, което е отменително основание по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. От представеното по делото удостоверение за смъртта и наследниците на С. Г. Плашев-удостоверение № 234 от 6.11.2001г на Кметство с. И. е било установено, че С. Г. П. починал на 1.04.1952г и че оставил за свои наследници освен двете си дъщери М. и Л. Станимирови-ищците по настоящето дело, но и синовете си К. и И. С. /внук А. Х. С. не е ясно чии син е бил и защо е вписан като внук на С. Г. П. /. При извършения на място оглед от Радомирския районен съд на 22.05.2002г-вж. съдебния протокол по гр. д. № 791/2001г на л. 36/, двамата братя К са били основни свидетели, като К. П. е заявил, че неговият баща С имал 1/12 ид. част от наследството на баща си, но бил купил и 400 кв. м. от брат си И. Г. П. Делбата между братята П. била извършена през 1939-40 г.. Другият брат, който имал изпълнително производство със сестрите си -ищци- свидетелствал обратното: че мястото на което били в момента на огледа, било на леля им Мара-сестра на баща им, което място те С. и Стоян-били отстъпили към 1936 г. Квадратурата на мястото на лелята била 300-400 кв. м. Съсед на мястото бил наследодателя на ответниците. Именно в неговото място бил построен хана, а в мястото на лелята-яхър. След 9.09.1944г ханът бил развален и В. С. си взел мястото.. По делото са представени писмени доказателства, от които по никакъв начин не би могъл да се направи извод, че бащата на ищците С е можел да се легитимира като собственик на две овощни градини в местността "К"землището на село И.. От препис-извлечение от данъчния регистър на село И. за годините 1922г-1938г е било видно, че по точка 27 е отбелязана овощна градина от 0.1 дка, по т. 31-гора от 1.00 дка и по т. 35- бахча от 0.1 дка. Бил е деклариран хан от 1/12 ид. част.: От писмен договор за продажба на недвижим имот с дата 20.02.1919г е можел да се направи извод за продажба на идеална част от дюкян-1/7 ид. част, защото на такава част "продавачът "Иван Г. би могъл да се легитимира, ако е ставало въпрос за същия дюкян, закупен с договор от 18.02.1919г, защото в този договор дюкяна е посочен в друга местност-"Г". Следващия договор продажбата е била на 1/6 ид. част. По делото е било установено, че бащата на ответника през 1945г е бил осъден от Народен съд и по делото има данни, какви имоти с присъдата са били отнети в полза на държавата- 1/10 ид. част от овощната градина от 0.500 дка находяща се в местността "Н", 0.800 дка-в местността "К", 1.300 дка- в местността К. при съседи река, И. З. и С. Г. П. и 0.900 дка в местността "З" при съседи: Станимир Н., река, С. А. По принцип е вярно разсъждението, че ако имотите не са били негова собственост те не биха могли и да се отнемат в полза на държавата, но в конкретния случай тези имоти съвпадат и с декларираните имоти в данъчния регистър, и със свидетелските показания на една от групите свидетели, към които е Г. А. Г., брат му М. А. Г., К. Ефремов Д. Земеделските земи са били описани най-подробво и за това като писмени доказателства те не биха могли да се пренебрегнат за изясняване на спора от фактическа страна. Че наследодателят на ищците не е бил собственик на претендираните овощни градини, част от които съвпадала с около 270 кв. м. с имот, възстановен на ответника, говори и фактът, че по данъчния регистър той декларирал само 1/12 ид. част от хан. Ответникът С. е представил крепостен акт от 13 март 1898т, от който е било видно, че дядото С. С. В. закупил от М. Р. механа-кръчма в местността "Клисурата от около 110 кв. м. "съзидана от кал и плет, покрита с керемиди, подразделена на 4 отделения, от които едно яхър, второто-дюкен, а IIIто и IV-тото със стаи и с празно место от един декар при съседи: от две страни С. и бр. Яневи с кръчма, бубарник, Сокол В. с бубарник и шосе". Купувачът е бил бащата на В. С. С., който както е било установено от нот. акт № 290/1926г е придобил от сестрите си изцяло наследствените права от своя наследодател, в т. ч. и правата на собственост върху постройката наречена "хан". По всичко изглежда закупеното празно място е било "Зад хана"Другият имот в същата местност, обозначен Н. хано" е бил имотът описан във въводния протокол от 13 март 1900г Имало е данни, че в един момент през 1938г собственикът на градината от 400 кв. м в местността "З"., в качеството си на продавач не е подписал изготвения писмен договор за продажба на градината. А при внасяне имотите в ТКЗС С. П. е внесла само яхър и въобще не е ставало въпрос и за хан - вж. препис извлечение от внесените имоти на л. 49 по гр. д. № 791/2001г на Радомирския районен съд. От всички събрани по делото писмени доказателства не може да се направи извод, че наследодателят на ищците някога е закупувал освен идеална част от хан, разрушен веднага след 9.09.1944г, и празно дворно място или овощна градина около хана. Със свидетелски показания на братята на ищците и на близки роднини не може да се приеме обратното-че въз основа на владение продължило повече от 20 години техният наследодател С е станал собственик на двете земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС-1949 г. Направените изводи в обратен смисъл са необосновани и за това неточно е приложена материално правната норма на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Исковете са останали недоказани и решаващият съд е бил длъжен да ги отхвърли. Процедирайки обратно, Пернишкият окръжен съд е постановил неправилен съдебен акт. Налице са отменителните основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК . Решението следва да се отмени и Върховният касационен съд съобразно изложените по-горе съображения-да постанови ново решение с отхвърляне на предявените искове. С оглед крайния резултат от спора в полза на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции до сега. За Т. В. С. те се в общ размер на 800 лева. По делото не е приложен документ за внесен адвокатски хонорар за Й. Д. от 9.11.2001г в размер на 250 лева. Има пришито пълномощно от 22.04.2002г но в него не е отбелязан заплатен адвокатски хонорар-има черта срещу "договорено възнаграждение" и срещу "платимо както следва" без посочена сума. Няма документи за изплатен хонорар за вещо лице-40 лева и за т. н. "други" в размер на 70 лева. По тази причина Върховният касационен съд не може да признае разходи в общ размер на 1 203 лева, така както е посочено в приложената към делото "справка". В полза на Т. Й. и Д. С. следва да се присъдят направени по делото разноски в общ размер на 465 лева. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,