Решение № 12816 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 23714/09.07.2025 г., постановено по адм. дело 7161/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт р-22221723006400-091-001 от 12.03.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение 737/30.05.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП София, с който по отношение на БЕЛЕНЕ СОЛАР ЕНЕРДЖИ ООД се установява допълнително задължение за ДДС за м. Юли 2023г. в размер на 143 224,40лв. и е начислена лихва в размер на 3 288,68лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се за неправилен извода на съда, че спорният РА е незаконосъобразен. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба БЕЛЕНЕ СОЛАР ЕНЕРДЖИ ООД, чрез адвокат Георгиева, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Ревизионен акт р-22221723006400-091-001 от 12.03.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение 737/30.05.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП София, с който по отношение на БЕЛЕНЕ СОЛАР ЕНЕРДЖИ ООД се установява допълнително задължение за ДДС за м. Юли 2023г. в размер на 143 224,40лв. и е начислена лихва в размер на 3 288,68лв. Така постановеното решение е неправилно. Съдът не е отчел в съвкупност всички доказателства по делото. Съдът с оспореното решение неправилно отменя оспорения пред него РА. За да отмени акта, съдът сочи, че имотът е закупен с цел разрушаване на сградите и реализация на инвестицията на дружеството по изграждане на фотоволтаична централа, а не с цел експлоатация на сградите по предназначението им - за тютюнопроизводство или други подобни дейности. Отбелязва, че е било налице основание да се признае право на приспадане на данъчен кредит във връзка със закупуването на имота. Приема, че не е налице основание за корекция на ползвания данъчен кредит, тъй като дружеството не е разрушило актив, който е смятало да ползва като сграда, а чрез разрушаването е реализирало икономически интерес, чрез построяване на нови активи. На следващо място съдът излага съображения, че сградите не са купени, за да станат дълготраен актив на дружеството, който да се ползва за дейността му. Така придобитите активи не са свързани с дейността на дружеството - изграждане на фотоволтаичен парк. Събарянето на сградите не е извършено на база на независещи от дружеството обективни причини, а още при придобиването им е било ясно, че ще бъдат съборени, тъй като първоначалната идея е била изграждане на фотоволтаичен парк. В случая става въпрос за това, че сградите са ползвани за икономическа дейност, свързана с тютюнопроизводство, видно от предназначението на сградите, а по-късно, разрушавайки ги, жалбоподателят построява на земята фотоволтаичен парк - за електропроизводство. В настоящия случай е налице умишлено унищожаване на активи, които са годни за извършване на икономическа дейност и данни за противното не са налице. С оглед така посоченото извършеното от ревизираното лице унищожаване на сгради не попада в хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Посочените в жалбата Решение от 29.11.2012 г. по дело С-257/11 и Решение от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 на СЕС са с различен фактически обхват и доводите на жалбоподателя за относимост са неоснователни. Неотносимо е обстоятелството на каква цена за закупени земята и сградния фон, впоследствие разрушен, съответно на пазарна цена ли е реализирана сделката, тъй като спор за цената не е налице. Както се посочи, право на приспадане на данъчен кредит при покупката им е признато и ползвано от ревизираното дружество, включително за разрушаването на сградите, а основните мотиви на съда да отмени акта са насочени именно към това право, като според съда, след като на дружеството следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит за покупката, то корекция не следва да бъде извършена. Установените задължения са именно вследствие на начислен данък, тъй като сградите са разрушение. Нещо повече, съдът отбелязва, че сградите са купени именно с цел разрушаване. Реализирана е хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС - унищожаване. Процесният случай не е сред предвидените в чл. 80 от ЗДДС, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит. Изследвани са причините за събарянето на сградите, като е съобразено, че БЕЛЕНЕ СОЛАР ЕНЕРДЖИ ООД купува отделни активи, първият от които са сгради със селскостопанско предназначение - представляващи тютюносушилни, навес за зелен тютюн, парокотелно, сграда нафтово стопанство, кухня със столова и др., общо с площ 8 967 кв. м. Така придобитите активи не са свързани с дейността на дружеството - изграждане на фотоволтаичен парк. Събарянето на сградите не е извършено на база на независещи от дружеството обективни причини, а още при придобиването им е било ясно, че ще бъдат съборени, тъй като първоначалната идея е била изграждане на фотоволтаичен парк. В случая става въпрос за това, че сградите са ползвани за икономическа дейност, свързана с тютюнопроизводство, видно от предназначението на сградите, а по-късно, разрушавайки ги, жалбоподателят построява на земята фотоволтаичен парк - за електропроизводство. В настоящия случай е налице умишлено унищожаване на активи, които са годни за извършване на икономическа дейност и данни за противното не са налице. С оглед така посоченото извършеното от ревизираното лице унищожаване на сгради не попада в хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и за държавна такса в общ размер на 22 193, 14 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,