Решение № 12280 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12738/2010 г.

Решение № 12280 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12738/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Богомилов Иванов чрез пълномощника му - адвокат Диана Аспарухова против решение № 1375 от 1.07.2010 г. по адм. дело № 579/2010 г. на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против отказ на директора на Дирекция "УТ" при район "Аспарухово", община Варна, обективиран в писмо рег. № УТ-01/1/ от 29.01.2010 г. да издаде скица за имот № 502.187 по плана на новообразуваните имоти, местност "Орехчето". Прави доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната община изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че са били налице всички условия за издаване на исканата скица. Административният съд не може да извършва преценка относно придобиване правото на собственост чрез придобивна давност, което е предмет на установяване от нотариуса. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Иван Богомилов Иванов против отказ на директора на Дирекция УТ при община Варна, район "Аспарухово" да издаде скица за поземлен имот 502.187. Възразил е, че скицата му е необходима за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. От представената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е започнато по заявление за издаване на скица от 7.01.2010 г.. В него Иван Богомилов Иванов е посочил, че скицата му е необходима за снабдяване с констативен нотариален акт. Към заявлението не е приложил никакви доказателства, установяващи каквито и да било права. С посоченото писмо, директорът на дирекция го е уведомил, че не може да издаде исканата скица, тъй като влезлият в сила план на новообразуваните имоти не е приложен. След прилагането му, скицата ще бъде издадена, заедно с въвод във владение. При тези данни по делото, съдът вместо да прецени характера на писмото с оглед наличието или липсата на административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол, е събирал доказателства за правото на собственост върху имота. Така е установил, че той съставлява част от имот № 35, който е на държавния поземлен фонд. Възстановен е на държавата чрез Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа с решение № 640 от 13.09.1999 г. на поземлена комисия - Варна. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че жалбоподателят не е установил наличието на всички условия, необходими за извършване на поисканата административна услуга, поради което оспореният отказ е законосъобразен. По тези съображения е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по жалба, лишена от предмет. Макар в жалбата да не са направени такива доводи, то съдът е задължен с правилото на чл. 218, ал. 2, пр. 2 от АПК служебно да следи за допустимостта на първоинстанционното решение. Обжалваното пред административния съд писмо не съставлява отказ да бъде извършена административна услуга. То е издадено от длъжностно лице, което няма правосубектността на административен орган и не е оправомощено да прави властническо волеизявление, съставляващо индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Преценено от този аспект, то има единствено уведомителен характер, поради което не съставлява годен обект за осъществяване на съдебен контрол. Подадената срещу него жалба е била процесуално недопустима, поради липса на предмет. Съдът е следвало да съобрази липсата на една от основните предпоставки, рефлектиращи върху процесуалната допустимост на жалбата и на основание чл. 159, т. 1 от АПК да я остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да прекрати. Като я е разгледал по същество и я е отхвърлил, той е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а образуваното пред първоинстанционния съд производство да се прекрати. В същия смисъл е формирана съдебна практика - решения по адм. дело № 16432/2010 г. ; адм. дело № 799/2011 г. и адм. дело № 803/2011 г. - всички на Върховния административен съд, четвърто отделение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение