Решение № 12332 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2017 г.

Решение № 12332 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 3777/28.03.2017 г. на тричленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 2053/2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага аргументи за неправилност на изводите на тричленния състав на ВАС досежно допуснати нарушения на формата и неправилно приложение на материалния закон при издаване на обжалваната Заповед № 8121 К-5247/22.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на старши комисар В. К., е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". Твърди, че релевантните за съставомерността на деянието факти са описани в справка рег. № 8121 р-38687/30.10.2015 г. по описа на Дирекция "Инспекторат"; списъците за проведения на 24.01.2015 г. поход били тези по чл. 43, ал. 2 от Наредба № 8121 з-346/2014 г. за професионалното обучение на служителите в МВР; деянието по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ било осъществено в хипотези на "не съхранява документи". В. К. бил длъжен да съхранява посочените списъци, тъй като същите представлявали неразделна част от заповедта за поход; а наложеното наказание като вид и размер било съобразено с формата на вината и цялостното поведение на К. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на В. К. срещу Заповед № 8121 К-5247/22.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Ответникът, В. Н. К., чрез адв. Г. М. в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Обжалваното съдебно решение било валидно, допустимо и правилно. Доколкото изпълнителното деяние в обжалваната заповед било изписано като "унищожи", същото изисквало посочване на времето и мястото на унищожаване на процесните списъци. За да бъдели последните приравнени на тези по чл. 43, ал. 2 от Наредба № 8121 з-346/2014 г. за професионалното обучение на служителите в МВР, същите следвало да са неразделна част от заповедта на ръководителя на съответната структура по чл. 37 ЗМВР. В случая, съставените списъци не били подписани от овластеното длъжностно лице, поради което и те нямали качеството на документ – част от заповедта на директора на ОДМВР - Ц. Липсвало основание, на което служителят бил длъжен да съхранява процесните списъци. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изобщо липсвали мотиви за определяне на вида и размера на същото. Претендира разноски за касационна инстанция в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, касационната инстанция констатира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за правилност пред петчленен състав на ВАС е решение № 3777/28.03.2017 г. на тричленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 2053/2016 г., с което съдът по жалба на В. Н. К. е отменил Заповед № 8121 К-5247/22.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на старши комисар В. К., е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". За да отмени заповедта, съдът е приел, че същата е издадена при нарушение на изискването за форма и неправилно приложение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Досежно възраженията за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост: С обжалваната Заповед № 8121 К-5247/22.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на старши комисар В. К., е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". В заповедта е посочено, че се издава по повод извършено от В. К. деяние, изразяващо се в това, че на 24.01.2015 г. като "зам. директор" на ОДМВР-[населено място] е приел присъствени списъци за проведен туристически поход на служителите на ОДМВР-[населено място], които при преместването си през м. август 2015 г. в друг кабинет и длъжност е унищожил. Това деяние е определено като дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – "неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на документи", защото съгласно чл. 43, ал. 2 от Наредба № 346/2014 г. за професионалното обучение на служителите от МВР присъствените списъци били задължителен документ към заповедта на ръководителя на съответната структура за провеждане на туристически поход. Министърът на вътрешните работи е посочил, че е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, в резултат на което е наложил дисциплинарното наказание "порицание", което е предвидено за такова нарушение. Страните не спорят по фактите: В. К. е служител на МВР от 1995 г., а към дата на издаване на оспорената заповед е заемал длъжността директор на ОДМВР - [населено място]. Безспорно обаче към 24.01.2014 г. е заемал длъжността зам. директор на ОДМВР-[населено място], както е обозначено в оспорената заповед. Правилно, въз основа на анализ на доказателствата по делото, тричленният състав на ВАС е обосновал извод за спазване на процедурата по издаване на обжалваната заповед: - определена е комисия от служители на МВР (вкл. на дирекция "Инспекторат"), които да извършат проверка по постъпили сигнали; такава е разпоредена от министъра на вътрешните работи, резултатите от нея се съдържат в изготвена справка рег. № 8121 р-38687/30.10.2015 г., която комисията е адресирала до министъра на вътрешните работи; на В. К. е изпратена покана за даване на обяснения рег. № 8222 р-43482/11.12.2015 г.; поканата за даване на писмени обяснения е връчена на В. К. на 14.12.2015 г. и на 15.12.2015 г. той се е възползвал от предоставената му възможност като е депозирал с вх. № 357 р-11268/15.12.2015 г. писмени обяснения до министъра на вътрешните работи; въз основа на доказателствата, събрани в хода на проверката и описани в справката от 30.10.2015 г., и като е съобразил обясненията на К., министърът на вътрешните работи е издал обжалваната заповед. Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че в хода на процедурата по издаване на заповедта на В. К. е осигурено право на участие в дисциплинарното производство по смисъла на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, както и че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Между страните не се спорят и фактите досежно участието на 24.01.2015 г. на служители на ОДМВР-[населено място] в мероприятие, което е част от тяхното професионално обучение, за което им е била издадена Заповед № 357 з-129/23.01.2015 г. от вид директор на ОДМВР-[населено място] Ц. Ц., в която е разпоредено за участващите в похода началниците да изготвят присъствени списъци, които да представят на сборния пункт на В. К. Присъствени списъци са съставени преди началото на мероприятието на 24.01.2015 г., но не са приложени като неразделна част цитираната заповед, издадена предния ден. За известно (неустановено точно като период) време списъците (или поне част от тях) са били на разположение на В. К., но той е преценил, че те не са официални документи и за него няма задължение да ги съхранява по определен ред, поради което при наложилите се премествания в различни кабинети не ги е запазил. Касационната инстанция споделя изводите на тричленния състав на ВАС, че обжалваната заповед, като издадена от министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен орган, тъй като на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР той е компетентен да налага всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. Спазена и процедурата по издаване на заповедта, доколкото са съобразени нормативните срокове за издаването й и е осигурено право на участие на наказаното лице. Досежно формата на акта, тричленният състав е направил извод за незаконосъобразност, доколкото в акта не е посочено времето и мястото на осъществяване на изпълнителното деянието. В действителност, видно от съдържанието на оспорената заповед в нея не е посочено нито мястото, нито времето и обстоятелствата, при които е извършено деянието, което също е описано по начин, който не го индивидуализира ясно. Доколкото обаче се претендира неизпълнение на задължението за съхраняване на документи, касационната инстанция може да приеме, че унищожаването им има за последица именно нарушаване на това задължение /ако служителят е имал такова/. В този смисъл, изпълнителното деяние като "не съхранява" се изразява в сложна комбинация между действие и бездействие. В случая за съставомерността на деянието не е от значение времето и начина на унищожаване на списъците, колкото факта, че чрез него се реализира състава "не съхранява", което се констатира към момента на проверката. Т. е. фактът на несъхранение се констатира към момента на проверката и същият е релевантния за съставомерността на деянието момент. Касационният състав обаче споделя изводите на тричленния състав на ВАС, че оспорената заповед е постановена в нарушение на разпоредбите на материалното право, доколкото, за да се претендира неизпълнение на едно задължение, следва същото да е вменено като такова на служителя. В случая безспорно, нито в заповедта, нито в съставената в хода на проверката справка, е посочено на какво основание – заповед, нормативен акт или задължение по длъжностна характеристика, именно за В. К. е възникнало задължение точно той да съхранява, опазва или използва тези присъствени списъци. Правилен е и извода на тричленния състав на ВАС досежно характера на същите – след като не са подписани от вид директор на ОДМВР-[населено място] Ц. Ц., издал Заповед № 357 з-129/23.01.2015 г., с която е разпоредено участие в похода, съставените присъствени списъци не са част от заповедта по чл. 43, ал. 2 от Наредба № 346/2014 г. за професионалното обучение на служителите от МВР. В тази насока, правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че описаното "нарушение" не покрива белезите на дисциплинарно нарушение въобще и това води до материална незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание без основание. За пълнота, касационният състав излага съображения и досежно правилността на изводите на тричленния състав за липса на мотиви в обжалваната заповед досежно вида и размера на наложеното наказание. От друга страна изложеният от органа аргумент за затруднена работа при разкриване на станала трудова злополука също е несъстоятелен, доколкото, както и посочил и първоинстанционния съд, за установяване на факта на участващите в мероприятието лица са събрани множество доказателства, поради което не е възможно да се обоснове извод, че от поведението на В. К. са произтекли конкретни вредни последици за обществото. Предвид гореизложеното, касационната инстанция обосновава извод, че като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие на материалния закон, тричленният състав на ВАС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски от 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд