Решение № 15691 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 125/2013 г.

Решение № 15691 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 125/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Юлий Христов Ярков против решение № 2343 от 29.10.2012 г. по адм. д. № 1829/2011 г. на Административен съд Пловдив в частта, в която са отхвърлени исковете му срещу Националната агенция по приходите / като правоприемник на Агенцията за държавни вземания /, в която част твърди, че е неправилно и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Националната агенция по приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Джумалийски, оспорва касационната жалба, като неоснователна, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е осъдена Националната агенция по приходите /като правоприемник на Агенцията за държавни вземания/ да заплати на Юлий Христов Ярков, на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, обезщетение за притърпяни имуществени вреди за оставането му без работа в размер на 2927,57 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на делото до окончателното й изплащане, като иска за разликата до пълния претендиран размер от 18239,92 лева, както и исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени суми за допълнително материално стимулиране през 2005 г. в размер на 700,92 лева, през 2006 г. в размер на 1051,88 лева и през 2007 г. в размер на 1401,84 лева и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2398 лева, съставляващи разликата между определеното и получено от ищеца възнаграждение по служебното правоотношение с ответника и това, което счита, че е следвало да бъде определено по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДСл в максимален размер, за 11 месеца, считано от 01.12.2008 г., са отхвърлени като неоснователни. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При наличие на всички относими доказателства и изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. При положение, че е налице отменена с влязло в сила съдебно решение заповед, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Юлий Христов Ярков, с оглед претенцията му с молба от 03.04.2008 г., адресирана до изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, и установеното в определение № 19 от 04.07.2011 г. по д. № 9/2010 г. в производство по чл. 135, ал. 4 от АПК, съдът правилно е приел, че в случая е приложима нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, която изрично предвижда, че държавният служител има право на обезщетение за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Извън този срок обезщетение се дължи само при деликт, т. е. когато органът по назначението, наред с издаването на заповедта е причинил и непозволено увреждане при недобросъвестно използване на служебното положение или друга подобна хипотеза, какъвто иск в случая не е предявен. На ищеца е изплатено обезщетение за 6 месеца, при което дължимото за оставащият период до 10 месеца е 2927,52 лева, до който размер претенцията е уважена, а в останалата част до 18239,92 лева правилно е отхвърлена. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени суми за допълнително материално стимулиране /ДМС/ през 2005 г. в размер на 700,92 лева, през 2006 г. в размер на 1051,88 лева и през 2007 г. в размер на 1401,84 лева правилно е прието, че е неоснователен. Наред с доводите относно това при какви условия и ред се определя еднократното ДМС, обосновано и законосъобразно е посочено, че в дадения случай е предвиден специален начин на обезщетение - чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при което, и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, този закон не се прилага. Неоснователна е и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2398 лева, съставляващи разликата между определеното и получено от ищеца възнаграждение по служебното правоотношение с ответника и това, което счита, че е следвало да бъде определено по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДСл в максимален размер, за 11 месеца, считано от 01.12.2008 г. Във връзка с твърдяното от ищеца, в случая не се установява наличието на незаконосъобразно бездействие на органа по назначението при определяне на индивидуалното му месечно възнаграждение, съгласно заповед № 2083 от 30.09.2008 г., след възстановяване на заеманата длъжност, като предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не се установява и настъпил вредоносен резултат в причинна връзка с такова бездействие. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, за тази инстанция на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение