Решение № 1563 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7364/2018 г.

Решение № 1563 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7364/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. на длъжност мл. автоконтрольор в група Охранителна полиция в IV-то РУ при ОДМВР гр. В., чрез процесуалния си представител юрк. Г. Георгиев против решение № 769/10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 478/2018 г., по описа на Административен съд – В., с което е отменена заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП № 180442000047/19.01.2018 г. издадена от В. А., мл. автоконтрольор в група Охранителна полиция в IV-то РУ при ОДМВР гр. В.. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът А. Хасанов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът началник на IV-то РУ при ОДМВР – В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на производството. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок, от лице с правен интерес, доколкото обжалваното решение има сила спрямо издателя на акта, оспорван пред първоинстанционния съд, дори и същият да не е взел участие в първоинстанционното производство- чл. 210, ал. 2 АПК. По същество жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП № 180442000047/19.01.2018 г. издадена от В. А., мл. автоконтрольор в група Охранителна полиция в IV-то РУ при ОДМВР гр. В.. Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП оспорването на принудителните административни мерки е по реда на АПК. По силата на чл. 153, ал. 1 АПК страна в съдебното производство е органът, издал оспорения административен акт. В случая обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от В. А., мл. автоконтрольор в група Охранителна полиция в IV-то РУ при ОДМВР гр. В.. Този административен орган не е конституиран като ответник в производството пред първата инстанция. Видно от разпореждането на съда – като страна по делото е конституиран и е участвал началник на IV-то РУ при ОДМВР – В., орган, който не е издател на оспорения акт. По силата на чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира служебно страните в процеса. Надлежното конституиране на страните е от значение за субективните предели на силата на пресъдено нещо. В случая съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед, издадена началник на IV-то РУ при ОДМВР – В., който не е участвал в съдебното производство. Решението, постановено между ненадлежни страни е недопустимо, порок за който касационната инстанция следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, с конституиране на надлежните страни. По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,