Решение № 1179 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15003/2018 г.

Решение № 1179 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15003/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от "Гeнта" ЕООД- гр. Казанлък чрез пълномощника му адв. Кънев срещу решение № 334 от 17.10.2018 г., постановено по адм. д. № 393/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта с която е отхвърлена исковата претенция на този касатор срещу НАП за сумата над уважения размер от 2030 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение в отхвърлителния му диспозитив да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, с която Национална агенция по приходите (НАП) е осъдена да заплати на "Гeнта" ЕООД - гр. Казанлък законната лихва върху сумата от 2030 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на главницата, е подадена касационна жалба и от НАП чрез гл. юрк. Т. – Л. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част като постановено при наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в тази част да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател "Гента "ЕООД- гр. Казанлък, не изпраща представител. От същия чрез адв. П. Кънев по делото са депозирани писмен отговор на касационната жалба на НАП и писмени бележки по съществото на спора с подробно развити в тях доводи за основателност на първата касационна жалба, неоснователност на втората касационна жалба. Касаторът, Национална агенция за приходите, редовно призован, се представлява от юрк. Б., който поддържа касационната жалба на своя доверител и оспорва касационната жалба на "Гeнта" ЕООД- гр. Казанлък по подробно развити в жалбата и писмен отговор на жалбата на насрещната страна съображения. Прави възражение за прекомерност на платеното в настоящата инстанция в полза на "Гента"ЕООД- гр. Казанлък адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на "Гента"ЕООД и неоснователност на касационната жалба на НАП. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е осъдил Национална агенция за приходите-гр. София, да заплати на "Гeнта" ЕООД, ЕИК *********, гр. Казанлък сумата 2030 (две хиляди и тридесет) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение от отменено Наказателно постановление № 288251-F295443/14.09.2017 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и разноски по делото, като е отхвърлил иска над присъдената сума до пълния предявен размер от 5000 (пет хиляди) лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Стара Загора, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан по основание и основателен до размера от 2030 лв. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с Наказателно постановление № 288251-F295443/14.09.2017 г. от Заместник директор ТД на НАП -гр. Пловдив на "Гeнта" ЕООД- гр. Казанлък на основание чл. 180 в, ал. 1, предл. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева. Наказателното постановление е обжалвано от дружеството и с Решение № 239/26.04.2018 г., постановено по АНД № 3331/2017 г. по описа на РС- Стара Загора същото е потвърдено. Решението на съда е обжалвано пред АС- Стара Загора, като с Решение № 270/09.07.2018 г., постановено по КАНД № 268/2018 г. по описа на АС- Стара Загора, както съдебното решение на РС-Стара Загора, така и потвърденото с него НП № 288251-F295443/14.09.2017 г. на Заместник- директора ТД на НАП -гр. Пловдив, са отменени. В производството по оспорване на НП пред РС-Стара Загора ищцовото дружество е представлявано от адв. К. съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, при уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв, платено по банков път/ отчет по сметка от 18.01.2018 г. В производството по КАНД № 268/2018 г. по описа на АС- Стара Загора "Гента" ЕООД - гр. Казанлък отново е представлявано от същия адвокат по силата на учредената с пълномощното представителна власт, без в рамките на касационното производство да са приложени договор за правна помощ и документи за платено адвокатско възнаграждение, като същите са представени за първи път едва в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в заверено копие. В тази връзка съдът е приел, че доказателствата за сключване на договор за правна помощ срещу издаденото наказателно постановление следва да са приложени в съответното административно-наказателно съдебно производство, за да се установи по безспорен начин съществуването на каузалната връзка между плащането на възнаграждението и защитата срещу отмененото наказателно постановление. Счел е, че вписването на датата на договора във фактурата, която съставлява основание за банковия превод от 03.05.2018 г., не удостоверява датата на сключването на договора за правна помощ и съдействие по КАНД № 268/2018 г. по описа на АС- Стара Загора, съответно – не удостоверява обстоятелството, че тази сума е платена именно по сключения с цел защита по КАНД № 268/2018 г. по описа на АС- Стара Загора договор за правна помощ. По горните съображения АС- Стара Загора е уважил частично предявения от "Гeнта" ЕООД иск и е осъдил Национална агенция за приходите – София да заплати на ищцовото дружество на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 2 030 (две хиляди и тридесет) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено НП № 288251-F295443/14.09.2017 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, съставляваща доказано, уговорено и платено адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция по атакуване на процесното НП, намалено до минимума по чл. 36 от ЗА, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и разноски по делото в исковото производство, като е отхвърлил иска за разликата от 2030 лв до пълния предявен размер от 5 000 (пет хиляди) лв. Съдебното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касаторите нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко и непосредствено от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - касатор в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Горният извод се налага от обстоятелството, че намаляването на имуществото на дружеството вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което в случая е наложена имуществена санкция, която административнонаказаният е счел за незаконосъобразно наложена. Касаторът чрез завереното адвокатско пълномощно установява, че е бил надлежно представляван от адвокат в административно-наказателното производство пред РС Стара Загора и АС Стара Загора, като още в производството пред РС – Стара Загора същият е представил, наред с пълномощното, и договор за правна защита и съдействие с уговорено в него адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 2 500 лв, както и извлечение от банкова сметка, удостоверяващо своевременното плащане на тази сума по банков път. В касационното производство пред АС- Стара Загора обаче не са представени доказателства за уговаряне на допълнително адвокатско възнаграждение на касация, нито за заплащането като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. В това производство не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представеното в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ заверено копие на договор за правна помощ и процесуално представителство от 02.06.2018 г., фактура и отчет по сметка. Тези документи не установяват извършено плащане в хода на производството по делото пред АС Стара Загора. Нещо повече – предвид вписаното в данъчната фактура, не може да се приеме, че уговореното възнаграждение от 2500 лв е именно по договор за правна помощ и съдействие –процесуално представителство по кнахд 268/2018 г. по описа на АС- СТара Загора или поне по касационно обжалване на СР, постановено по а. н. х. д. № 3331/2017 г. по описа на РС- Стара Загора. На следващо място, неоснователни са оплакванията на касатора НАП, относно присъждане на законната лихва върху обезщетението за претърпените имуществени вреди. Съгласно определението за "лихва", дадено в облигационното право, лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи, трябва да престира на своя кредитор. Всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно задължение – за главница, поради което е и акцесорно; зависи от главния дълг и се дължи заедно с него. От акцесорния характер на задължението следват различни последици: 1. Задължение за лихви не може да възникне, без да е налице парично вземане (респ. вземане за заместими вещи); 2. Ако се погаси главното задължение се погасява и задължението за лихви; 3. Ако главното задължение отпадне с обратна сила, ретроактивно отпада и акцесорното; 4. Обезпеченията на главното вземане обезпечават изпълнението и на задължението за лихва. Законна е тази лихва, която не е уговорена, но която произтича от разпореждане на закона и съставлява обезщетение за забавено изпълнение. Неправилно касаторът НАП счита, че характерът и видът на процесното вземане е за "съдебни разноски". В случая се касае за обезщетение за понесена имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение в процеса по отмяна на незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност от длъжностни лица на ответника. Предявеният иск за обезщетение намира своето правно основание в специален закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. С оглед гореизложеното касационните жалби се явяват неоснователни, а съдебното решение като правило в атакуваните с тях части следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател "Гeнта" ЕООД за присъждане на разноски пред двете инстанции, както и това на касационния жалбоподател НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, са неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд