Решение № 1753 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2010 г.

Решение № 1753 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на "Транс Телеком" АД, със седалище град София срещу решение № 135/26.01.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, в частта по т. II, в която му е отказан достъп до обществена информация. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на решението в оспорената част, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорения административен акт. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Със заявление вх. № 12-01-102/08.01.2010 г. "Транс Телеком" АД е поискал от КРС да му бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител относно следното: копие на хартиен носител от разрешение № 1365/24.02.2009 г. за ползване на индивидуално определен, ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вид "точка към много точки" с национално покритие, с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс родиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга, както и всички изменения и допълнения на същото, при наличието на такива. С писмо 14.01.2010 г. КРС е приложило искането на жалбоподателя за предоставяне на достъп до обществена информация, като е поискало от търговското дружество "Макс Телеком" ООД, със седалище град София съгласие да бъде предоставено на "Транс Телеком" АД разрешение № 1365/24.02.2009 г. С писмо от 21.01.2010 г. "Макс Телеком" ООД е уведомило КРС, че не дава съгласието си да бъде предоставен достъп до информацията, съдържаща се в разрешение № 1365/24.02.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез електронната съобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида "точка много точки" с национално покритие, тъй като така поисканата информация представлява търговска тайна и нейното предоставяне на пряк конкурент е условие за възникване на нелоялна конкуренция. С т. 1 от решение № 135/26.01.2010 г. КРС е предоставило достъп до информация, която е публикувана на страницата на Комисията в Интернет, а именно Приложение № 1 "предоставени номера" към разрешение № 1365/24.02.2009 г., издадено в полза на "Макс Телеком " ООД. С т. 2 от решението на КРС е отказан достъп до обществена информация, съдържаща се в разрешение № 1365/2009 г. досежно: 1 "Условия на разрешението"; 2."Приложение 2 "Изисквания за качество на обществената телефонна услуга" и 3. Приложение 3 "Размер, срокове и начин на заплащане на таксите". В отказа административният орган е изложил мотиви, че исканата информация би могла да увреди интересите на "Макс Телеком" ООД, тя представлява търговска тайна и не е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето й. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения отказ за предоставяне на обществена информация съгласно изискванията на чл. 146, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита, че същият е законосъобразен, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, в случая това е КРС е изложила подробни мотиви, предвид на обстоятелството, че поисканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Обосновано административният орган е приел, че при наличие на хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, когато обществената информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, административният орган е длъжен и е изпълнил задълженията си по ал. 2 и 3 на цитираната норма или да предостави исканата информация при условията на ал. 4 на чл. 31 от ЗДОИ, за което са представени доказателства към административната преписка. Правилни са мотивите за наличие на условията на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, който визира като основание за отказ да бъде предоставена обществена информация, когато достъпът й засяга трето лице и няма изрично негово съгласие, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Доказателства за изпълнение на визираната законова процедура към административната преписка установяват, че административния орган е изпълнил задължението си да поиска съгласието на третото лице и е получил отказ за предоставяне на исканата информация. Освен това обосновани са и мотивите за липса на надделяващ обществен интерес, тъй като исканата информация представлява търговска тайна на дружеството, което е получило разрешението, касаеща условията на същото, срокове и начин на заплащане. Чрез искане за достъп до обществена информация на данни от разрешението на трето лице, жалбоподателят по същество цели запознаване с негова фирмена информация, което е недопустимо с оглед забраната за нелоялно поведение на конкурентите на един и същи пазар - този на електронните услуги. Предвид на изложеното, решението на КРС в оспорената му част е законосъобразно, като постановено при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и при съответствие с целта на закона. Жалбата срещу него като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Разноски от ответника са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,