Решение № 2652 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14080/2008 г.

ВАСVI отделение25.02.2009 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

Оставя в сила решение от 6.10.2008 г. по адм. дело № 435/2008 г. на Административен съд - Монтана. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2652 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14080/2008 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Димитров Иванов, от гр. Монтана против решение от 6.10.2008 г. по адм. дело № 435/2008 г. на Административен съд - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че решение № 52/26.06.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 411/7.04.2008 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иван Димитров Иванов при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване, не страда от пороците визирани в чл. 146 от АПК. По делото е установено, че касаторът има придобит осигурителен стаж: от първа категория - 09 години, 00 месеца и 13 дни, от втора категория - 11 години, 05 месеца и 07 дни и от трета категория - 06 години, 10 месеца и 22 дни. Общият осигурителен стаж към датата на заявлението, превърнат при условията на чл. 104 от КСО към трета категория е 36 години, 03 месеца и 00 дни. Сборът му с възрастта е равен на 95 години, 03 месеца и 12 дни. Според чл. 68, ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените. От 31.12.2000 г. възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с една точка до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените. При осигурителен стаж от различни категории, трудовият стаж от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория като в случая три години от първа категория и четири години от втора категория се превръщат в пет години от трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 - 7 от КСО. Съгласно § 4 от ПЗР на КСО, до 31.12.2009 г. лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор на осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Към момента на подаване на заявлението за пенсиониране Иван Димитров Иванов е навършил изискуемата възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, но не е имал необходимата минимална продължителност на осигурителен стаж от първа категория и не е притежавал задължителния сбор по чл. 68, ал. 1 - 3 вр. с § 4, ал. 1 от КСО, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че не е придобил право на лична пенсия и осигурителен стаж. Спорен между страните е осигурителният стаж за периода 7.10.1982 г.- 1.09.1987 г., зачетен от пенсионните органи от трета категория. Приетото по делото удостоверение (УП-3) № 6/24.01.2008 г. на "Берг-Монтана-фитинги" АД гр. Монтана сочи, че съгласно разплащателните ведомости Иванов е заемал длъжността шлосер в цех "Инструментален". Фактът, че същият се е водил по щата на този цех, но е работил в "Леярен цех - 2", който касаторът е установявал с гласни доказателства в хода на първоинстанционното производство законосъобразно не е бил зачетен от решаващия съд предвид разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд досежно категорията труд по зачетения осигурителен стаж, положен от жалбоподателя като "шлосер" в "Берг-Монтана-фитинги" АД гр. Монтана. Липсват годни доказателства същият да е бил от I или II категория, а както обосновано е отбелязал първоинстанционният съд, дори и в този случай след превръщането му в трета категория, по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, отново не е налице необходимия сбор за придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законосъобразни са изводите, че не може да намери приложение разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО предвид отсъствието на кумулативно изискуемите предпоставки за ранно пенсиониране. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4