Решение № 108 от 5.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 14/2010 г.

Решение № 108 от 5.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 14/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А. А. срещу решение № 176/7.12.2009 г. по внохд № 212/09 г. на Бургаския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Подсъдимият сочи, че е в тежко семейно положение и моли наказанието да бъде намалено. В съдебно заседание, защитата поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С решение № 176/07.12.2009 г. Бургаският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 99/8.09.2009 г. по нохд № 197/09 г. на Бургаския окръжен съд, с която А. е признат за виновен в това, че за времето 13.01.2009 г. до 23.01.2009 г., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след предварителен сговор с подс. Димитър Д. отнел чужди движими вещи на обща стойност 622 лв. от владението на различни граждани, като употребил сила и заплашване и грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда на М. В. и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26 вр. чл. 29, ал. 1 б. А и чл. 55 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и 11 месеца. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно обезщетения на пострадалите за причинените им имуществени вреди. Жалбата е неоснователна. Бургаският апелативен съд е извършил проверка на обосноваността, законността и справедливостта на присъдата и е мотивирал защо намира, че наказанието на А. А. е правилно индивидуализирано. Настоящият касационен състав се съгласява с извода, че липсват основания за намаляване размера на наказанието на този подсъдим. Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие и на това основание съдът е определил наказанието при условията на чл. 55 от НК. Вярно е, че като размер от 4 г. и 11 месеца санкцията се доближава до минимума от пет години лишаване от свобода, определен в нормата на чл. 199, ал. 1 от НК, но първоинстанционният съд е изложил подробни съображения защо налага наказание с такава продължителност, които въззивният съд не е имал основания да не сподели. Подсъдимият А. е имал водеща роля при осъществяване на трите грабежа, не е съдействал на органите на досъдебното производство и въпреки, че е само на 22 години е осъждан многократно за престъпления против собствеността. Тези обстоятелства правилно са отчетени като отегчаващи вината му и сочещи на извод за трайно формирани престъпни навици. Твърденията в жалбата за тежко семейно положение не са подкрепени с доказателства. Но дори и да се приеме за вярно, че е баща на три малки деца, това не е мотивирало А. да промени начина си на живот и да се грижи за тях, тъй като в рамките на последните девет години той е осъждан 12 пъти на различни срокове лишаване от свобода. Затова и настоящият касационен състав намери, че наложеното наказание е справедливо, тъй като съответства на обществената опасност на конкретното престъпление и завишената лична обществена опасност на подсъдимия, както и на целите по чл. 36 от НК. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение