Решение № 3421 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 656/2017 г.

Решение № 3421 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 656/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 6775/3.11.2016 г. по административно дело № 6178/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на А. Д. А. от гр. С. срещу решение № 2153-21-169/19.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 6009292959/23/29.03.2016 г. на длъжностно лице по ПО (Пенсионно осигуряване), с което на А. Д. А. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 69б, ал. 2, т. 1 от КСО. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от А. Д. А. /вече с фамилия Чернева/. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - С. - град изразява писмено становище, че обжалваното решение на Административен съд С. - град е правилно, а жалбата неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни) в насока, че решението е издадено от компетентен административен орган в съответствие с правомощията му, в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, което изключва наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК. С процесното разпореждане № 6009292959/23/29.03.2016 г. пенсионният орган е отказал да отпусне на А. А. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 69б, ал. 2 от КСО, по съображения, че лицето към датата на заявлението (2.02.2016 г.) не отговаря на изискването да има минимум 15 години стаж от втора категория труд, а има 13 години 02 месеца и 18 дни. Решаващо в случая се явява незачитането от органа на положения от лицето А. А. труд на длъжност "ръководител движение" в БДЖ гара Б. за периода 1.08.1982 г. - 1.08.2012 г., тъй като в трудовата книжка на лицето погрешно е изписана началната дата на започване на работата, което е коригирано с УП3 № 452/21.08.2015 г., като е заверен осигурителен стаж за периода от 13.10.1986 г. до 31.12.1999 г. на основание т. 53 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) като такъв от втора категория, а периодът от 1.01.2000 г. до 1.07.2002 г. е зачетен за трета категория труд. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - С. - град не е намерил основания да ревизира разпореждането, поради което с оспореното пред Административен съд - С. - град решение от 6.03.2015 г. по същество го е потвърдил. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че трудът на А. А. през спорния период следва да бъде зачетен като трета, а не като втора категория. Решението на Административен съд - С. - град е постановено в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В хода на съдебно-административното производство по спорните по делото въпроси е установено от представените документи, че Александрова е била назначена със Заповед № 1319/30.09.1986 г. като работник в ПТП С. БДЖ ТП ЕООД, но реално считано от датата на заемане на длъжността "ръководител движение", а именно 13.10.1986 г., видно от съдържанието на горепосочената заповед и трудовата книжка. От същата дата до 31.12.1999 г., по времето когато чл. 53 от ПКТП (отм.) е действал, длъжността "ръководител движение" е приравнена на втора категория труд, следователно Александрова има 13 години 02 месеца и 18 дни стаж от втора категория труд. За периода 1.01.2000 г. до 1.07.2002 г., когато ПКТП е бил отменен и съгласно чл. 2, т. 20 и т. 21 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) същата длъжност "ръководителите движение" не се приравнява на втора категория труд и в случая положеният труд се явява трета категория. Съдът правилно е приел също, че трудовият стаж на длъжност "събирачка пачки" на Александрова от 13.08.1980 г. до 18.10.1980 г. в Държавно стопанско обединение "Български тютюни", общо 2 месеца и 4 дни, не попада в обхвата на т. 32 от ПКТП (отм.), а относно периода от 8.11.1984 г. до 1.09.1985 г. при СО "Пътни строежи", общо 9 месеца и 23 дни, а не 10 месеца и 24 дни, както неправилно е било вписано в трудовата книжка, не би могъл да се квалифицира като втора или първа категория труд. Времето на положен труд като машинописка в СО "Пътни строежи", макар и вписан в трудовата книжка като първа категория труд, не попада и няма как да попада в обхвата на дейността по строителството, а е свързан с дейността на администрацията, доколкото с отменения ПКТП изрично категоризацията на труда /първа и втора категория/ се е свързвала с извършваната дейност в съответния отрасъл, при които условията на труд са вредни и/или по-тежки. Първоинстанционният съд правилно е възприел извода на административния орган във връзка с твърдението, че посочената в трудовата книжка категория първа се отнася до квалификацията на длъжността, заемана от А. А. - машинописка, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/16.08.1985 г. за придобиването на професионална квалификация на стенографите и машинописците. За периода 1.09.1985 г. до 15.09.1985 г. същата не е полагала стаж, а от последната дата е започнал 11-месечният квалификационен курс в БДЖ - за периода 15.09.1985 до 15.08.1986 г., който период правилно не е зачетен, съгласно чл. 79а, т. 2 от ППЗП (отм.), приложим по силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, доколкото за стаж се зачита само времето, прекарано в професионални-технически училища по сградостроителство и минно дело, и то за лицата, които са работили най-малко 5 години по специалността си в производството. Завършеното от касаторката обучение за "ръководител движение и търговска експлоатация" за системата на СО "Пътни строежи", не е от системата на строителството или минното дело, поради което и на основание чл. 9а, т. 2 от ППЗП (отм.) правилно не е зачетен като трудов стаж. По време на периода на бременността, раждането и отглеждането на двете си деца, Александрова е полагала труд към системата на БДЖ и този периода на отпуска е зачетен в общия размер на осигурителния й стаж съгласно чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Правилно съдът е приел, че прекъсване на отпуската и преждевременно връщане на работа не променя общата продължителност на трудовия/осигурителен стаж, нито обуславя правото той да се ползва двукратно - веднъж съгласно трудовото й правоотношение, и втори път като отпуск за отглеждане на дете. Н. А. са зачетени и общо 1270 часа извънреден труд - повече от претендираните от нея, като същите са приравнени на 07 месеца, 17 дни и 2 часа за периода от 4.04.2005 г. до 31.12.2011 г. В заключение съдът е достигнал до правилния извод, че касаторката е навършила 55 години 04 месеца и 03 дни към 2.02.2016 г. - датата на подаденото заявление, но не е притежавала необходимия 15 години осигурителен стаж от втора категория, но дори да е притежавала изискуемия стаж, сборът от възрастта й и осигурителния стаж години е 89 години 6 месеца и 26 дни, представляващ по-малко от необходимия законен сбор от 94, който би й обусловил правото й да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието в случая на една от кумулативно изискуемите законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО във връзка с чл. 69б, ал. 2, т. 4 от КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. А. с разпореждането от 29.03.2016 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на ТП на НОИ - С. град в решението му от 19.05.2016 г., с което оспорването на Александрова срещу това разпореждане не е било уважено. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - С. град е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,