Решение № 10627 от 7.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16288/2013 г.

Решение № 10627 от 7.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16288/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. София против решение № 6361 от 21.10.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 1740/2013 г., с което е отменен издаденият на "КАМЕКС КО КИРИЛОВ И СИЕ" СД ревизионен акт № 2131114242 от 10.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 2935/10.12.2012 г. на директора на дирекция ОУИ град София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "КАМЕКС КО КИРИЛОВ И СИЕ" СД, ЕИК 020307590, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по подробни съображения, изложени в представените по делото писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспорения пред АССГ ревизионен акт на "КАМЕКС КО КИРИЛОВ И СИЕ" СД е отказано право на данъчен кредит в размер на 1017.99 лева по фактура № 2009000119/2.12.2009 г. издадена от "Хит Транс" ООД с предмет 74,852 куб. м. пясък и в размер на 7000 лева по фактура № 959/30.12.2009 г. издадена от "Котарски" ЕООД за доставка на тухли, коминни тела и др. За да отмени установените задължения по ЗДДС, съдът е приел, че за ревизираното дружество са изпълнени материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит съгласно националния закон - чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и тълкуването на правото на ЕС, дадено в решенията на СЕС по дело С-285/11, дело С-643/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11. От анализа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че е опроверган изводът на приходната администрация за липса на доставки на стоки по спорните две фактури и на това основание е обосновал извод за незаконосъобразност на ревизионния акт. Решението е неправилно постановено. Основателни са касационните доводи, че съдът е отменил ревизионния акт въз основа на неправилна оценка на доказателствата по делото относно релевантния за възникване на правото на данъчен кредит факт, а именно реалното осъществяване на доставките. Настоящият съдебен състав принципно споделя правните аргументи на административния съд относно материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, тъй като съответстват на материалния закон и са съобразени с тълкуването на Директива 2006/112/ЕО дадено от Съда на ЕС в относимите към фактите в настоящото производство решения по съединени дела С-80/11 и С -142/11, дело С-285/11 и дело С 643/11. Правилно е очертани предметът на доказване по делото и дължимата от националния съд проверка на обстоятелствата за признаване на правото на данъчен кредит, които се отнасят преди всичко до преценката на всички обстоятелства, свързани с осъществяването на доставките по спорните фактури, установени чрез допустимите доказателствени средства. При правилно тълкуване на приложимите материалноправни норми, в противоречие с доказателствата по делото, съдът е обосновал краен извод, че осъществяването на спорните доставки на стоки от "Хит Транс" ООД и от "Котарски" ЕООД е доказано. Обсъдените от съда доказателства в тяхната съвкупност не установяват получаването на стоката от страна на ревизираното лице в данъчния период, в който се претендира правото на данъчен кредит. Не е установено и използването на стоката, предмет на процесните фактури в извършените от дружеството последващи доставки. По доставката от "Хит Транс" ООД неправилно съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит се основава на липсата на данни за редовна счетоводна отчетност на постъпили и изписани стоки по асортимент и количество с оглед проследяване на вида натурални измерители и съответстващите им отчетни стойности на придобити, продадени и налични материални запаси, позволяващи индивидуализиране на доставката на количество пясък 74,852 куб метра. Видно от мотивите на ревизионния доклад и решението на директора на дирекция ОУИ град София, отказът на правото на приспадане е мотивиран и с липсата на складови разписки, кантарни бележки и др. документи, които да удостоверят доставката на стоката. При постановяване на решението съдът не е коментирал това основание за отказ на правото на данъчен кредит във връзка с липсата на преки доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху фактурираното количество пясък към момента на издаване на спорната фактура. От данните за начина, по който се добива част от разглеждания строителен материал - чрез натрошаване със специална машина на "изрезки" след "четвъртосване", удостоверени с декларацията на управителя на прекия доставчик - Т. Амушев, от обстоятелството, че ревизираното дружество разполага с каменотрошачка и от данните за доказан произход на част от фактурираното количество пясък, не се установява, че правото на собственост върху 74,852 куб метра пясък е прехвърлено в полза на получателя по доставката. По делото липсват данни за индивидуализирането на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД чрез нейното предаване между страните по пряката доставка. В тази връзка правилно съдът е отбелязал, че датите на протоколите, удостоверяващи извършването на последващи доставки с процесната стока, предхождат издаването на фактурата от "Хит Транс" ООД през м. 12.2009 г. Противно на приетото, така представените протоколи не кореспондират с твърденията на управителите на получателя и прекия доставчик, че от ревизираното дружество е продадена стока, която не му принадлежи, предвид ползването на общ склад на бул. Сливница и недостатъчно добре разграниченото складиране. Видно от обясненията на управителя Т. Амушев /л. 136, приложение 2/ необходимостта от складиране на материали, включително пясък, в склада, находящ се на бул. Сливница № 171а е възникнала в края на 2009 г. Голяма част от представените протоколи за доставка на пясък на следващ получател - АГГ "Хард Фикс" ООД са периоди от м. 03.2009 г. - м. 08.2009 г., в които не се твърдят извършени продажби на стоки, които не принадлежат на ревизираното лице. В тази връзка основателно е възражението в касационната жалба, че по делото липсват данни за направена инвентаризация на наличностите в съвместно ползвания склад към момента на издаване на процесната фактура, които да удостоверяват наличностите на материални запаси при доставчика и тези при получателя и да послужат за разграничение на извършените продажби на стоки от двете дружества към м. 12.2009 г. Неоснователна е направената аналогия от съда с основанията за признаване на правото на данъчен кредит по другата фактура, издадена от "Хит Транс" ООД в същия данъчен период. Предметът на тази фактура - наем на МПС, както и доказателствата, на които се е позовал решаващият орган, за да отмени ревизионния акт в тази част, не разкриват аналогична фактическа обстановка с тази, на които се основават твърденията за осъществяване на процесната доставка. При посочените по-горе доказателства неправилно съдът е приел, че фактурираното количество пясък е действително получено от ревизираното дружество и е използвано за извършването на последващи доставки към АГГ "Хард Фикс" ООД. По аналогични съображения следва да се приеме за неправилен и изводът за реално осъществяване на доставката по фактура № 959/30.12.2009 г. издадена от Котарски ЕООД с предмет тухли, коминни тела и др. Предаването на стоката е удостоверено с приемо - предавателни протоколи, съставени в следващи данъчни периоди - м. 01.2010 г. и м. 12.2010 г. и не удостоверяват индивидуализирането на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и не установяват настъпването на данъчно събитие в процесния период - м. 12.2009 г. Неправилно съдът е приел, че по делото е установен транспортът на стоката. Според писмените обяснения, дадени от Димитър Велков - управител на "КАМЕКС КО КИРИЛОВ И СИЕ" СД /л. 125 от делото/ закупените строителни материали от "Котарски" ЕООД са откарани в склада на бул. Сливница 171 и са складирани там до продажбата им. В тази връзка неправилно съдът е приел, че стоката е доставена в склада на прекия доставчик в гр. София съгласно представените протоколи. При липса на конкретни доказателства за предаването на стоките и транспортът им от ревизираното лице, произходът на стоките, както и обстоятелството, че прекият доставчик е разполагал с персонал, нает по трудов договор, не са достатъчни да установяват изпълнението на доставката. Доводите на процесуалния представител на ответното по касация дружество, че с касационната жалба е направено недопустимо оспорване по чл. 193 от ГПК на представените в съдебното производство протоколи за предаване на стоките не намират опора в данните по делото. Възраженията в касационната жалба не са насочени към оспорване истинността на представените пред първата инстанция частни свидетелстващи документи, а към преценката на съда на доказателствената им съгласно чл. 180 от ГПК и чл. 181 от ГПК. Неотносими към предмета на спора са доводите на процесуалния представител на дружеството за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗДДС при издаването на ревизионния акт. Посочената правна норма регламентира случаите, в които се приема, че не е налице доставка. Относима към материалноправните предпоставки в процесния случай съгласно чл. 68 от ЗДДС е нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стоката. Именно доставката на стоки по смисъла на цитираната разпоредба не е доказано в разглеждания случай. По изложените съображения, настоящият състав намира, че крайният извод на първоинстанционния съд, че е установена действителната размяна на престации от вида на фактурираните между страните по преките доставки е в противоречие с доказателствата по делото, което е довела до нарушение на материалния закон при преценката за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Налице са посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде решен по същество като се отхвърли жалбата на "КАМЕКС КО КИРИЛОВ И СИЕ" СД против ревизионния акт. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдени разноски. На директора на дирекция ОДОП гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 570.68 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,