Решение № 526 от 28.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1801/2013 г.

Решение № 526 от 28.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1801/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нчд № 215/2013 г. на Районен съд /РС/ - Троян и на внчд № 216/2013 г. на Ловешки окръжен съд /ОС/, и за изменение на постановения по тях и влязъл в сила акт, в частта, определяща типа на затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното при условията на чл. 25, вр. чл. 23 и чл. 24 от НК наказание, по предвидения в чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК ред. В съдебно заседание на 26.11.2013 г. искането на главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденият П. Д. не се явява през ВКС, като писмено заявява нежелание за участие и се представлява от защитник, който се солидаризира с позицията на прокурора. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 36 от 17.04.2013 г., по нчд № 215/2013 г., в инициирана по предложение на Районна прокуратура /РП/ - Троян процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, Троянски РС е кумулирал отмерените по нохд № 579/2011 г. на РС-Свищов, нохд № 3407/2011 г. на Плевенски РС и нохд № 722/2012 г. на РС-Троян санкции за извършени от П. Я. Д. престъпни деяния и в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му наложил едно общо най-тежко наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, увеличено с ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, при последващото правоприлагане на чл. 24 от НК, като на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС постановил строг режим неговото изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип. Първоинстанционното определение е влязло в сила след обявяване на решение № 52 от 04.06.2013 г. на ОС-Ловеч, по внчд № 216/2013 г., с което е потвърдено и за същото са приложими процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Атакуваният от Главния прокурор съдебен акт, в частта, очертаваща начина на изтърпяване на лимитираната при условията на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 25, вр. чл. 23 и чл. 24 от НК санкция за престъпленията, предмет на разглеждане по цитираните дела сочи на несъблюдаване разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Семантическото и логическо тълкуване на правните норми обосновава изводи за съдържащи се в тях задължителни предписания за настаняване в затворнически общежития от открит тип на осъдените за първи път на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ПЕТ ГОДИНИ за умишлени престъпни посегателства, и за определяне на общ режим на изтърпяване на наказанието. Видно от конкретиката в настоящия казус, П. Д. е признат за виновен за осъществени в реална съвкупност престъпни деяния по чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 4, вр. чл. 209 и по чл. 211, вр. чл. 209 от НК, с произтичащите от това санкционни последици по нохд № № 579/2011 г., 3407/2011 г. и 722/2012 г. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за които е относим установеният в чл. 25, вр. чл. 23 от НК регламент. Визираните обстоятелства, преценени във взаимовръзка с предхождащите извършването на тези престъпления осъждания по нохд № 204/1984 г. на Русенски РС, с наложено на основание чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5, вр. чл. 194 от НК, при условията на чл. 66 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за което Д. е реабилитиран и по нохд № 197/2007 г., по описа на РС-Елин Пелин, с индивидуализирана за посегателство по чл. 209, ал. 1 от НК санкция - ПРОБАЦИЯ, формират заключение за необходимост от приложение на императивните правила на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Допуснатото нарушение на материалния закон обосновава налични пороци в съдържанието на определение № 36 от 17.04.2013 г., по нчд № 215/2013 г. на Троянски РС и на решение № 52 от 04.06.2013 г. на ОС-Ловеч, по внчд № 216/2013 г., в частта досежно типа на затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното при условията на чл. 25, вр. чл. 23 и чл. 24 от НК наказание, преодолими чрез упражняване на правомощията на ВКС, по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК и ревизия на влезлия в сила акт, в полза на осъдения. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение