Решение № 9832 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2019 г.

Решение № 9832 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Йорданов от [населено място] срещу решение № 190 от 3.04.2019 г., постановено от Административен съд Велико Търново по адм. д. № 132/2019 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Изтъкват се доводи, че съдът неправилно е установил релевантната за предмета на спора фактическа обстановка и е формулирал неправилни изводи относно приложимите правни норми. Неправилно съдът не е отчел, че волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт и ли в други документи, съдържащи се в преписката, а не да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на този акт, чрез въвеждане на нови фактически и правни основания, които не са били включени в него. Счита, че административният орган незаконосъобразно е мотивирал санкцията си с неспазване на базовите изисквания, препращайки към приета по-късно методика, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Иска се отмяна на оспореното решение, както и на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Прави искане за присъждане на сторени за производството разноски. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно в сила. Иска и присъждане на разноски, за юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага оспореният съдебен акт да бъде потвърден. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-040-6500/4059 от 12.11.2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансиране за направление "Биологично пчеларство" в размер на 30803, 85 лв. Съдът е потвърдил оспорения административен акт. За да стигне до правен извод за законосъобразност на уведомителното писмо, съдът приема, че оспорения акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма. Според решаващия съд мотивите на административния акт се извеждат от отразеното в колоните на уведомителното писмо, съпоставени с посоченото обяснение, както и приложените по преписката писмени доказателства. Не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административнопроизводствени правила. Съдът приема, че оспореното уведомително писмо е съобразено с приложимото материално право. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. / Наредба № 4/2015 г. /, плащанията по ал. 1 – за преминаване към биологично земеделие (период на преход), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент (ЕО) № 889/2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Съгласно чл. 38, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 889/2008 г., пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичен начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течения най-малко на 1 година. След анализ на тези норми, съдът приема, че не е налице противоречие между националното и европейското законодателство относно периода на биологично земеделие, вкл. пчеларство в преход. По тези мотиви, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено при правилно приложение на закона и в съответствие с целта му да не се допуска финансово подпомагане на земеделски стопани, по отношение на които не са изпълнени нормативно предвидените за това предпоставки и по този начин неправомерно да се разходват обществени средства. Обжалваното решение е неправилно. Изводът на решаващият съд за мотивиране на оспореното решение, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, е необоснован. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 4 – установени пчелни семейства след проверка за базови изисквания и колона 7 – неспазване на базови изисквания от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на отказа. В конкретния случай административният орган е посочил, че е констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b "Направление "Биологично пчеларство"" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. На основание същия текст, със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г. е утвърдена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020, която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г., като раздел V от тази методика, касае намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство тези изисквания са следните: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м. от съседни пчелини и на повече от 100 м. от републиканската пътна мрежа. Посочените данни от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо са относими към неспазване на базови изисквания (съобразно наименованията на колони 4 и 7), но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложени към преписката доказателства не се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Според настоящият състав е налице пълна липса на мотиви на оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Изводът на решаващият съд за мотивираност на оспореното уведомително писмо е необоснован. Относими конкретни мотиви за постановения отказ за финансово подпомагане, са изложени за пръв път едва след оспорване на уведомителното писмо пред министъра на земеделието, храните и горите - в придружителното писмо (стр. 36 от адм. д. № 1821/2019 г. по описа на ВАС), с което заместник изпълнителният директор на ДФЗ е изпратил на горестоящия орган жалбата. Едва в този документ, с който жалбоподателят не е запознат, се посочва, че в случая се касае за заявено подпомагане на пчелни семейства в състояние "в преход" за втората година от поетия петгодишен ангажимент, а съгласно чл. 26 от Наредба № 1/7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.); ; , но приложима за периода на кампания 2016 г. (Наредба № 1/2013 г.), преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Във връзка с това несъответствие административният орган се е позовал на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., според която плащания по ал. 1 (за преминаване към биологично земеделие – периода на преход) се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. В придружителното писмо административният орган е аргументирал отказа си да предостави финансова помощ и с текста на Раздел ІV "Изчисления и налагане на намаления" – абзац 2 от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, въпреки, че в самото уведомително писмо, предмет на оспорване, позоваването е на Раздел V от същата Методика. Изложените в придружително писмо изх. № 02-250-6500/4059 от 14.01.2019 г. мотиви, не биха могли да изпълнят ролята на мотиви на оспорения административен акт, съобразно възприетото с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК становище, че мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и допълнително, след издаването му, в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на горестоящия административен орган за разглеждане. Това е така, тъй като е налице пълно несъответствие между фактически и правни основания, посочени в оспореното уведомително писмо и в изявлението на административния орган при изпращане на преписката за разглеждане от горестоящия административен орган. В уведомителното писмо е посочено като фактическо основание за постановения отказ "неспазване на базови изисквания", а посоченото от административния орган основание е относимо към изискванията за управление на земеделското стопанство – надвишаване на минималните периоди на преход за заявените за подпомагане пчелни семейства. Това обуславя и материална незаконосъобразност на административния акт. С оглед на изложените мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо са необосновани и постановени в нарушение на приложимия материален закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган с указания за точно посочване на относимите правни основания при произнасяне по подаденото заявление за подпомагане. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващата страна се следва да бъдат присъдени претендираните разноски в доказания размер – 1450 лв., представляващи адвокатски хонорар, съгласно договор за правно съдействие и защита от 05.04.2019 г. и платената държавна такса за касационното производство в размер на 70 лв. Настоящият съдебен състав приема, че претендираното адвокатско възнаграждение е съответстващо на действителната фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението за прекомерност следва да се остави без уважение. Предвид горепосоченото и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение