Решение № 13068 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, правоприемник на ТД Северна морска при Агенция Митници, чрез процесуален представител гл. юриск. Т. Караславов против решение 15 от 12.04.2021 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 785/2020 г., с което е отменено Решение към митническа декларация /МД/ с 19BG002002001268R8/25.01.2019 г. с рег. 32-235395/12.08.2020 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници. Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в хода на административното производство, при прилагане вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, обосновано митническите орани са извършили увеличаване на стойността на процесните стоки. Счита, че в хода на административното производство правилно и законосъобразно е прецено от органа, че митническата стойност на двете стоки е значително по ниска от справедливите цени, валидни в Европейския съюз (ЕС) за стоки със същите кодове по ТАРИК с произход Китай. В тази връзка излага възражения за достигнатия от административния съд извод, че процедурата по оспорване на митническата стойност на процесните стоки не е спазена. Твърди, че в съобщението по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи изчерпателно са посочили документите и информацията, които ще използват като основание за издаване на оспореното решение. В допълнение посочва, че при постановяване на съдебния акт, в нарушение на чл. 633 от ГПК, решаващият състав не е съобразил и Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. Излага подробни доводи в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В писмено становище от 03.12.2021 г. прави искане за спиране на съдебното производство и отправяне на преюдициално запитване до СЕС по конкретно поставени въпроси. Ответникът Недев ЕООД, гр. Хасково не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на жалбата. Преди да се произнесе по същество на спора, съдът следва да разгледа искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС: Процесуалният представител на касатора поставя четири въпроса за тълкуване на норми от правото на ЕС - Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както следва: 1-ви въпрос: Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г.? 2-ри въпрос: Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки? 3-ти въпрос: Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447? 4-ти въпрос: В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.? Настоящият състав намира искането за неоснователно, тъй като отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор. По първия въпрос, следва да се отчете факта, че рисковата прагова стойност се определя от самата митница, като процент от справедливата цена, и няма нормативна база която да въвежда и определя това понятие, съответно да се предвижда възможност на митницата да определя такива рискови прагови стойности. Исканото тълкуване е неоснователно във връзка с цитираните точки 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г., тъй като както беше посочено липсва нормативна уредба, която да въвежда правила за определяне на рискова прагова норма, която да е неясна и следва да бъде тълкувана, а решението на СЕС е ясно и прилагано по сходни случаи. По отношение на втория въпрос отново не са посочени конкретни норми, които да изискват тълкуване. Установеното в информационната система на Митницата, подлежи на самостоятелна проверка наред с останалите твърдяни факти от органа, вкл. дали има друг внос на по-ниска стойност. Въпроса е свързан с фактически установявания, а не с неясна и относима национална норма, която следва да бъде тълкувана от СЕС. Третия въпрос отново не е свързан с неясни норми. Разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава легално определение на понятието сходни стоки, а съгласно член 141 от Регламента, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Между двете норми няма колизия и са достатъчно ясни и не изискват тълкуване. Въпрос 4 отново не е свързан с искане за тълкуване на неясна норма. Съгласно чл. 141 § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери повече от една договорна стойност за сходни или идентични стоки, се прилага най-ниската от тях. Стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, европейският законодател не предвижда, а т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г. са приложими при идентични фактически установявания /В този смисъл са решение 4404/06.04.2021 г., постановено по адм. дело 948/2021 г., по описа на ВАС, първо отделение, решение 4434/07.04.2021 г., постановено по адм. дело 454/2021 г., по описа на ВАС, първо отделение/. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че са налице условията, при които касационната инстанция, чието решение не подлежи на обжалване може да откаже отправяне на преюдициално запитване. По тези съображения искането с правно основание чл. 267 ДФЕС следва да се остави без уважение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от страна на касатора е отправяно искане с правно основание чл. 267 от ДФЕС и са задавани идентични въпроси за тълкуване на норми от правото на ЕС в хода на съдебното производство по адм. дело 453/2021 г. по описа на ВАС, първо отделение. По съществото на спора: Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е било Решение с рег. 32-235395/12.08.2020 г., с което по МД 19BG002002001268R8/25.01.2019 г. на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 77, пар. 1, буква а), вр. с чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и 7 от ЗМ, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки с 7 и 8 и е определена нова митническата стойност за внасяните от Недев ЕООД стоки по същата декларация, разпоредено е да се коригира МД с MRN: 19BG002002001268R8/25.01.2019 г., определени са като начислени и взети под отчет мито в размер на 3 019,24 лв. и ДДС в размер на 10 213,37 лв. и са определени за досъбиране следните дължими суми: мито в размер на 574,86 лв. и ДДС в размер на 938,47 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114 пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. С обжалваното решение съдът е приел, че обжалваният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна по делото е установено следното: С Митническа декларация с 19BG002002001268R8/25.01.2019 г. Недев ЕООД декларира данни за доставка на 14 вида стоки за режим допускане за свободно обращение, като процесните стоки са както следва: Стока 7 РАБОТНИ РЪКАВИЦИ:ЗЕЛЕНА ТАХА 2 бр./к-т 12000 комплекта; АЙС 2бр./к-т-4800 комплекта общо:16800 комплекта-п.49,50 РС=30, Код по ТАРИК 6116108000, 1004,00 кг. нето тегло, фактурна стойност 3672,00 EUR, в кл. 8/6 е посочена статистическа стойност 7321,03 лв., като основа на изчисляване на вземането е посочено: 7321,03 при ставка 8,9 % - мито в размер на 651,57 и ДДС с основа 8019,72 при ставка от 20 % в размер на 1603,94; Стока 8 БОТУШИ ДЪЛГИ ЧЕРНИ 2 бр./к-т 990 комплекта-П.41-48 РС=66, Код по ТАРИК 6402919000, 1086,00 кг. нето тегло, фактурна стойност 1514,70 EUR, в кл. 8/6 е посочена статистическа стойност 3118,46, като основа на изчисляване на вземането е посочено: 3118,46 при ставка 16,9 % - мито в размер на 527,02 и ДДС с основа 3698,27 при ставка от 20 % в размер на 739,65. Доставката на стоките е при условия на доставка FOB франко борд, с износител ЙИВУ ЗУОЖУАНГ ИМП&ЕКСП КО.,ЛТД. Към митническата декларация са приложени фактура YWS1812313A/14.12.2018 г., опаковъчен лист от 14.12.2018 г., линеен коносамент 967346398/21.12.2018 г., спедиторски коносамент WMS18121559А/21.12.2018 г., както и фактури за международен транспорт, терминални разходи и митническо обслужване. Във връзка с извършването на повторна проверка, с писмо рег. 32-50129/14.02.2020 г. /л.74 от делото/ е изискана писмена информация от Недев ЕООД. Видно от представения по делото отговор по направеното запитване, представляващият дружеството заявява, че водените търговски преговори между продавача и купувача са устни и поради тази причина не представят писмен договор. След приключване на устните преговори, за които са ползвани услугите на преводач, управителят на дружеството дава обяснение, че е издадена проформа фактура за уговорените стоки с номер YWS20181127 /л.162 от делото/. Извършеният транспорт е фактуриран и заплатен на Глобал Меритайм Сървисес ООД, за което се представят фактури. Формирането на продажната цена на стоките по процесната декларация е извършено посредством калкулиране на всички разходи, извършени по закупуването, обмитяването и доставката на стоките до складовите помещения на Недев ЕООД. Твърди се, че дружеството има търговски отношения, но не и свързаност с продавача и същото не връща част от прихода на продавача. Към отговора са приложени доказателства относно изложените факти. С писмо рег. 32-157596/04.06.2020 г. дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22 пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно МД 19BG002002001268R8/25.01.2019 г. В хода на съдебното дирене към доказателствата по делото са приобщени служебна бележка, справка от митническата информационна система MIS3А, 2бр. разпечатки от системата THESEUS и докладна записка от митническите органи. След подробен анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че при издаването на митническото решение са нарушени административнопроизводствените правила и по конкретно изискването на чл. 22, пар. 6, изречение първо от Регламент (ЕС) 952/2013, според който преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок. В изпратеното на оспорващото дружество уведомление по реда на цитираната разпоредба, според съда не е посочена в пълнота информацията, въз основа на която митническите органи възнамеряват да основат своето решение. От съдържанието му, според което е извършен анализ на митническата стойност на стока 7 и стока 8 от процесната митническа декларация и е установена разлика в цената стоките и справедливата цена на ЕС за съответния код по ТАРИК, според състава не е конкретизирано какъв е прагът на цените, който се определя за рисков, поради което обосновава извод, че адресатът на уведомлението е бил лишен от възможността да получи ясна и конкретна представа на какво се основават съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност по процесната МД. На следващо място първоинстанционният съд излага в мотивите си, че при издаването на процесния акт не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определянето на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013. Според съда от страна на митническия орган не е обосновано приложението на разпоредбата на чл. 74, § 2, б. б от МК. Позоваването от страна на органа на две МД за извършен внос на сходни стоки, въз основа, на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без наличието на данни за извършен пълен анализ за сходство на стоките по тези две митнически декларации, при липсва на изискуемите данни за търговското равнище, за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховките, както и кой е производителят, датата на сключения договор за продажба на тези стоки, датата и стойността на фактурата, според съда е необосновано и незаконосъобразно, като този пропуск на митническите органи не е преодолян и с оглед представената в хода на съдебното дирене справка от MIS3А. Предвид горното, съдът приема, че обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на документите и информацията, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013, а липсата на мотиви в акта според състава представлява съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки. По този начин, при определянето на новата митническа стойност според съда не е спазен принципът на прозрачност, установен в чл. 12, ал. 1 от АПК, доколкото в хода на производството пред административния орган дружеството не е разполагало с информация за сравняваната стока, нейния произход, производителя, датата на продажбата, като единствено е бил уведомен за размера на определената митническа стойност. По тези съображения, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е определената нова митническата стойност на две от стоките, допуснати до свободно обращение по МRN 19BG002002001268R8/25.01.2019 г., подадена от Недев ЕООД и законосъобразността на допълнително начислените мито в размер на 574,86 лв. и ДДС в размер на 938,47 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания.