Решение № 918 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6095/2018 г.

Решение № 918 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6095/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив срещу решение № 763 от 5.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1336/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Второ отделение, ХVІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт, като се претендират и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В хода на процеса пред Върховния административен съд по делото е представен заверен препис-извлечение от акт за смърт, от който се установява, че ответницата Н. Новакова е починала на 24.09.2018 г. Предвид саморъчно завещание от 16.01.2018 г., депозирано при нотариус приживе от Н. Новакова, завеждането му в регистрите за саморъчни завещания, уведомлението на Службата по вписванията - Пловдив и обявяването на завещанието, които обстоятелства се установяват от протокол рег. № 2534 от 27.09.2018 г. по нот. д. № 7/2018 г., акт № 5, общ рег. № 1563 от 19.06.2018 г., на основание чл. 227 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, като ответница, по нейно искане, е конституирана наследницата по завещание Б. Новакова от гр. [населено място]. Последната, чрез адвокат Попова, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Пловдив е отменил решение № 2153-15-126 от 9.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № N01068 от 17.02.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив. Съдът е върнал преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО за ново произнасяне относно правото на пенсия, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба. При преценката на оспореното решение при условията на чл. 218, ал. 1 АПК, с оглед посочените в касационната жалба пороци и служебната проверка на приложението на материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК, въз основа на доказателствата по първоинстанционното дело, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: Оплакванията на касатора се свеждат до това, че той счита за неправилни изводите на съда, че в периода от 1.07.1964 г. до 1.02.1973 г., Н. Новакова е работила при условията на чл. 31б ПКТП (отм.); във връзка с чл. 67 от същия подзаконов нормативен акт. По делото е представен заверен препис от трудова книжка № 139 от 3.03.1960 г., издадена на жалбоподателката по първоинстанционното дело от ДИП "Петър Ченгелов" гр. Пловдив. В нея е посочено, че лицето е със средно реално образование и основна професия "работничка". Допълнителни професии няма посочени. В графа 1, отразяваща предприятието, се съдържа печат "Петър Ченгелов", обувна конфекция и кожени изделия. Периодът 3.03.1960 г. до 13.09.1973 г. е оформен надлежно от работодателя, той и осигурител, като в графа 3 "Длъжност (разряд) на работника или служителя" е посочено "работничка, обувно п-во, ІІ-3 25". Налице е и запис, че трудовият стаж е от втора категория, съгласно Постановление № 61, т. 31б ПКТП - публикувано в ДВ бр. 49 от 4.06.1990 г. В трудовата книжка има кръгъл и правоъгълен печат, като в последния се съдържа текст, че данните съответстват на изплащателната ведомост, а върху трудовата книжка са положени подписи на съответните длъжностни лица и печат на предприятието. Посоченият официален документ не е оспорен от ответника по реда и в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. От данните по делото се установява, че последният правоприемник на ДИП "Петър Ченгелов" гр. Пловдив е "Флавия" АД (в несъстоятелност), което дружество е издало удостоверение обр. УП-3 от 19.03.2014 г. В него е отразило, че за периода 3.03.1960 г. – 1.07.1964 г. Н. Новакова е работила на длъжност "работник обувно п-во-конфекционер", който период от 4 г., 3 м. и 28 дни следва да се зачете като такъв от втора категория, съгласно посоченото и в трудовата книжка ПМС, както и че през него лицето е работило с лепила на база органични разтворители. За следващия период – от 1.07.1964 г. до 1.02.1973 г., длъжността е "химически лаборант" и е от трета категория. Цитираното удостоверение, без да бъде проверено и съпоставено с данните по изплащателните ведомости и други съхранени документи, имащи отношение към заеманата от жалбоподателката по първоинстанционното дело длъжност, е послужило при ревизията на отпуснатата на Н. Новакова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпореждане № [ЕГН]/протокол № N01068 от 17.02.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" и решение № 2153-15-126 от 9.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив е прието, че през периода 3.03.1960 г. – 1.07.1964 г. (4 г., 3 м. и 28 дни) лицето е работило на длъжност "работник обувно производство", който период е зачетен като такъв от втора категория по т. 31б ПКТП (отм.); , а в периода от 1.07.1964 г. до 1.02.1973 г. (8 г. и 7 м.) – тя е била химически лаборант и трудът й попада в трета категория. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 9 АПК. Ако административният орган бе извършил проверка на изплащателните ведомости би установил, че кандидатстващата за пенсия не е работила като химически лаборант през целия период, в който е полагала труд в ДИП "Петър Ченгелов" гр. Пловдив. Във връзка с постановено от съда определение № 1564 от 4.08.2017 г. по делото е представена предадената на 3.07.2017 г. в Архивохранилището на ТП на НОИ - Пловдив от "Флавия" АД (в несъстоятелност) документация, анализът на която налага извод, че същата е частично съхранена относно процесния период, касаещ полагане на труд от Н. Новакова в ДИП "Петър Ченгелов" гр. Пловдив. Представената по делото документация е подложена на изследване от съда, който поради липсата на специални знания е назначил и изслушал счетоводна експертиза, която е изготвила основно и допълнително заключения, които не са оспорени от страните. Въз основа на наличната документация експертът е констатирал, че в Азбучника на работниците и служителите за периода 1971 - 1982 г. срещу името на Н. Новакова е записана длъжност "работничка", в разплащателните ведомости за периода 1.01.1967 г. - 30.09.1973 г. няма вписани длъжности на работещите в звената и отделите, отразени са само отделите, в които лицето е работило, а срещу името на жалбоподателката няма вписана длъжност "химически лаборант" или "химик". В заключението се съдържа и констатация, че данните от документите в Архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив относно датата на постъпване на работа и датата на прекратяване на трудовия договор изцяло отговарят на данните, отбелязани в трудова книжка № 139 от 3.03.1960 г., издадена от ДИП "Петър Ченгелов" гр. Пловдив. Правилно по делото е било прието, че Н. Новакова за периода 1.07.1964 г. до 1.02.1973 г., не е работила на длъжност "химически лаборант", както е посочено от "Флавия" АД (в несъстоятелност) в удостоверение обр. УП-3 от 19.03.2014 г. Но този правоприемник на осигурителя сочи, макар и за предходния период, че работата й като работник обувно производство е свързана с употреба на лепила на база органични разтворители. След като и през следващия период лицето е продължило да бъде на длъжност "работничка, обувно производство", видно от трудовата книжка, то полаганият труд е продължил на бъде при условията на ползване на лепила на база органични разтворители. В трудовата книжка целият период на работа в ДИП "Петър Ченгелов" гр. Пловдив изрично е посочен като такъв от втора категория. Анализът на трудовата книжка и основното заключение на вещото лице Мирчева налагат извода, че и през периода 1.07.1964 г. до 1.02.1973 г. Новакова е била на същата длъжност и при вредните условия по чл. 31б ПКТП (отм.); , които са отразени в удостоверение обр. УП-3 от 19.03.2014 г. Касае до лице, полагало труд в предприятие за обувна конфекция и кожени изделия, което е работило с лепила на база органични разтворители. Ето защо при пенсиониране следва да ползва преференциалния режим на втора категория и относно процесния период. В случая намира приложение нормата на чл. 31б ПКТП (отм.); и не е нужно тя да се тълкува и прилага съвместно с тази на чл. 67 ПКТП. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС определя трудовите книжки и документите по утвърден образец, като доказателства за осигурителния стаж. Няма пречка, след анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, съдът да възприеме даден документ само в дадена негова част, както е в случая с удостоверение обр. УП-3 от 19.03.2014 г. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10, предложение първо КСО, действително съдържа забрана категорията труд да се доказва със свидетелски показания. Но предложение второ от същия текст конкретизира, че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В случая е налице трудова книжка, оформена от работодателя/осигурителя към 13.09.1973 г., когато трудовото правоотношение на Новакова е било прекратено. Следователно първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от касатора нарушение на цитираната разпоредба. Изводите на решаващия състав на Административен съд – Пловдив обосновано кореспондират със събраните доказателства, установяващи фактическата обстановка по спора, която е разяснена изцяло. Липсват нарушения на съдопроизводствените правила, а материалният закон е приложен правилно. След като Новакова е работила и през процесния период при условията на т. 31б ПКТП (отм.); , то неправилно трудът е бил зачетен от органите на НОИ като такъв от трета категория. Предвид изложените мотиви касационната инстанция приема, че процесното решение не страда от визираните в нормата на чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на касатора не се присъждат предвид нормата на чл. 143, ал. 4 АПК. С оглед изхода по спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в тежест Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив следва да бъде присъдена сумата 700 лв. Същата се явява доказана за посочения размер с договори за правна защита и съдействие от 2.05.2018 г. и от 26.10.2018 г. Липсва възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,