Решение № 6516 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5/2020 г.

Решение № 6516 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2019/28.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2824/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което по оспорване от "Брадърс Билдинг" ООД гр. Варна е отменен РА № Р-03000317008560-091-001/25.06.2018 г. в частите, потвърдени с решение № 221/17.09.2018 г. на директора на посочената по-горе дирекция за установени задължения за ДДС за данъчен период на месец май 2016 г. в размер на 6 555, 14 лв. и лихва – 1 565, 91 лв. и за корпоративен данък за 2016 г. в размер над 7 208, 09 лв. главница и лихва над 903, 09 лв. В касационната жалба по отношение на отменения частично корпоративен данък за 2016 г. са изложени подробни оплаквания относно определената от съда пазарна цена на продадените недвижими имоти (обекти в сграда в гр. Варна, ул. "Филип Тотю" № 18 и ул. "Хан Пресиян" № 12) на физически лица. Касационният жалбоподател възразява, че първоинстанционният съд е приел, че в изготвената в хода на ревизията оценителна експертиза са използвани аналози, различни по предназначение площ от оценяваните обекти, както и не е използван като аналог обект с функционално предназначение – кабинет. Тези възражения касаят обектите, които са продадени през 2016 г. (три кабинета и един апартамент № 8, находящи се в гр. Варна, ул. "Филип Тотю" № 18). Подробни съображения, обосноваващи неправилността на съдебното решение в тази част, са изложени в касационната жалба. Изложени са оплаквания от касатора, че съдът неправилно е възприел съдебно-оценителната експертиза (основна и допълнителна), тъй като вещото лице се е позовало на нотариални актове, за които се твърди, че са получени от Агенция по вписванията – Варна с продавачи по сделките – "Бизнексонсулт 2000" ООД и "Ен ЕР Груп" ООД и според касатора този факт поставя под съмнение на първо място начинът, по който вещото лице се е снабдило с тези нотариални актове, а на следващо място за безпристрастността на вещото лице при избора на аналози на процесните обекти. Твърди също така, че продажните цени на имотите, визирани в нотариалните актове от вещото лице и ползвани като аналози не само не са пазарни, но те дори не са равностойни на данъчните оценки на тези имоти, като за пример сочи продажната цена по нотар. акт № 111/11.03.2016 г. с данъчна оценка 57 826, 80 лв., а продажната цена – 45 000 лв. С тези аргументи касационният жалбоподател се оплаква, че въпреки оспорването на съдебно-оценителната експертиза, респ. искане за допускане на повторна експертиза от друго вещо лице, съдът неправилно не го е уважил, което представлява самостоятелно основание за отмяна. Наред с това касаторът сочи, че в съдебния акт не е обсъдено и не са изложени мотиви относно представените от касатора (ответник в първоинстанционното производство) доказателства – писмо от Банка "ДСК" ЕАД, ведно с пазарна оценка на ап. 7, находящ се в процесната сграда на ул. "Филип Тотю" № 18, както и справка, предоставена на банката от "Брадърс Билдинг" ООД и писмо от "Явлена" ЕООД с посочени цени на имоти, за които е поискано от касатора да се назначи повторна експертиза, която да включи сред аналозите и посочените в писмото обекти. Относно продажбите на обекти (апартаменти № 3, 7 и 9) в гр. Варна, ул. "Хан Пресиян" № 12 през 2015 г. в касационната жалба са изложени оплаквания че неправилно съдът е приел, че процесните сделки, извършени през 2015 г. по отношение на тях няма установени плащания, нито пък извършени довършителни работи през 2016 г., поради което не съществувала нормативна възможност тези сделки да се регулират през 2016 г. В тази връзка касационният жалбоподател счита, че решението в тази му част противоречи на материалния и на процесуалния закон, тъй като процесните обекти са продадени на етап "груб строеж". Поддържа се становището на органа по приходите, изготвил ревизионния акт, че установените в експертизата пазарни цени за етап "груб строеж" на продадените обекти през 2015 г. се отличават значително от цената на имотите, посочена в процесните нотариални актове и издадените фактури. Според касатора пазарната цена следва да бъде установена към датата на въвеждане в експлоатация на сградата – 2016 г., а не към датата на изповядване на сделките – 2015 г. Касационният жалбоподател излага и оплаквания относно приетото от съда относно продажбите на обекти в сградата на ул. "Хан Пресиян" № 12 през 2016 г. и в тази част излага отново оплаквания срещу приетата от съда оценителна експертиза, която съдът безрезервно е кредитирал, както и че тази експертиза е изготвена на база нотариални актове, които не отразяват пазарните цени на имотите за процесния имот, като отново се сочат примери с нотар. актове № 141/12.04.2016 г., № 148/26.08.2016 г. и № 116/26.07.2015 г., в които данъчните оцени на имотите, посочени в тях са по-ниски от продажните им цени. По отношение обжалваната част за ДДС касационният жалбоподател не е съгласен с приетото от съда във връзка с изградените обекти на Г. Такова и К. Добрев, находящи се в жилищната сграда на ул. "Хан Пресиян" № 12 съгласно нотариален акт за учредяване право на строеж от физическите лица на ответника по касация срещу строителна услуга на обекти – апартаменти в посочената сграда, за което са издадени 3 бр. фактури. Сочи се от касатора, че от удостоверение № 128/03.05.2016 г. е видно, че сградата е въведена в експлоатация и твърди, че на тази дата е извършена доставката на строителната услуга. Касаторът не възразява и възприема приетото от съда, че в себестойността на обектите, с които са обезщетени собствениците не следва да се включва стойността на правото на строеж, но твърди, че от предварителните договори с купувачите с други клиенти, които също са закупили апартаменти в същата сграда е установено, че са договорени в аналогична степен на завършеност на обектите, с изключение на следните видове работи: шпакловка и боядисване на стени, теракота и ламинат по подовете, фаянс и теракота, моноблок, мивка и смесителна батерия в баните, поради което правилно е заключено, че себестойността (разходите) за изграждане на обектите на съсобствениците не следва да е по-ниска от тази на останалите обекти в сградата, съотв. себестойността на обектите на съсобствениците Г. Такова и К. Добрев следва да е в размер на 166 974, 86 лв. (362, 17 кв. м.). Касационният жалбоподател с оглед на посочените оплаквания иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне жалбата на "Брадърс Билдинг" ООД срещу ревизионния акт в същите части, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 800 лв. за двете съдебни инстанции. С молба от 29.04.2020 г. пълномощникът на касационния жалбоподател юриск. В. Иванова поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "Брадърс Билдинг" ООД – гр. София чрез адв. Н. Станчев в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваната част на съдебното решение и претендира присъждане на разноски съгласно представения от него списък по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е отменил посочения по-горе ревизионен акт в частта, в която на "Брадърс Билдинг" ООД е определен ДДС за внасяне за месец май 2016 г. в размер на 6 555, 14 лв. и и лихва – 1 565, 91 лв. и за корпоративен данък за 2016 г. в размер над 7 208, 09 лв. главница до пълния размер от 53 858, 82 лв. и лихва над 903, 09 лв. до пълния размер от 6 578, 13 лв. Съдът е приел, че "Брадърс Билдинг" ООД е извършил продажби в сгради, находящи се в гр. Варна, ул. "Филип Тотю" № 18 и ул. "Хан Пресиян" № 12) на физически лица през 2015 г. и 2016 г. с посочени нотариални актове, издадени при изповядване на сделките и фактури за доставки на апартаменти и кабинети. Установено е по делото, че физическите лица Г. Такова и К. Добрев са учредили на дружеството право на строеж срещу бъдеща строителна услуга в обектите в посочените местонахождения. Съдът е възприел съдебно-оценителната експертиза, а не оценителната експертиза в ревизионното производство. За да не кредитира експертизата в хода на ревизията за продадените три кабинета и един апартамент в сградата на ул. "Филип Тотю" № 18 съдът е приел, че предназначението на кабинетите се различава от тези на апартаментите, които са използвани от експерта за аналози, а относно аналозите за апартаментите, не се установява да са със сходни характеристики с процесните. В тази връзка съдът не е кредитирал тази експертиза, тъй като определената стойност на обектите не е в съответствие с § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 8 и 10 от ДР на ДОПК. Съдът е възприел съдебно-оценителната експертиза за посочените обекти на ул. "Филип Тотю" № 18, продадени през 2016 г., тъй като оценката е извършена на базата на три аналози, за които вещото лице е представило нотариални актове със сходни характеристики. За продадените през 2015 г. обекти в сградата на ул. "Хан Пресиян" № 12 съдът е приел, че е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата № 128/03.05.2016 г., като е счел, че продадените през 2015 г. три апартамента и едно ателие, за които органите по приходите са приели, че са извършени довършителни работи след датите на сделките, като е направен извод в обжалваното решение, че няма доказателства за извършени довършителни работи през 2016 г. на продадените обекти през 2015 г., поради което не е налице нормативна установеност, даваща възможност да се регулират през 2016 г. извършените сделки през 2015 г. и затова е приел за незаконосъобразно извършеното от приходните органи увеличение на финансовия резултат за 2016 г. със сумата от 189 199, 44 лв. относно продажбата на четирите обекти на ул. "Хан Пресиян" № 12 през 2015 г. За останалите продадени имоти в сградата на ул. "Хан Пресиян" № 12 – 4 бр. апартаменти, едно паркомясто и 3 бр. гаражи съдът е приел, че е налице промяна на цената на сделката по предварителния договор от 31.03.2016 г. – 58 000 евро и допълнително представения в съдебното производство анекс от 13.05.2016 г., в който цената е променена на 77 400 лв. и тази цена е и в нотар. акт № 1/2016 г. от 13.05.2016 г. с купувачи К. Йорданов и Д. Георгиева. Последната е разпитана като свидетел и е установила според съда, че анексът е подписан преди изповядване на сделката и е на стойност 77 400 лв., както и че тази промяна е наложена след като купувачите са решили сами да извършат довършителните работи в апартамента и това е наложило намаляване на цената. Относно експертизата в ревизионното производство за пазарната стойност на обектите, продадени през 2016 г. на посочения обект, съдът е приел, че тя не е в съответствие с § 1, т. 1 4 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 8 и 10 от ДР на ДОПК. Съдът е счел, че в тази експертиза са посочени три сделки, но липсва изследване, че са за едни и същи обекти, поради което не може да се направи извод, че са идентични или сходни по характеристика – изложение, разположение, площ, време на договаряне на цената. Затова съдът е кредитирал заключението на съдебно-оценителната експертиза, която е определила пазарна цена на обекти в сградата на ул. "Хан Пресиян" № 12 чрез сравнение на три аналози и съобразени с § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 8 и 10 от ДР на ДОПК предвид приложените нотариални актове, с които вещото лице се е снабдило от Агенция по вписванията – гр. Варна. В този смисъл съдът е възприел вариант 2 от съдебната експертиза от 30.09.2019 г. – за обектите продадени за 2016 г., като не се включват отрицателните разлики 7 208, 09 лв. и е определил лихва 903, 99 лв. В частта по ЗДДС съдът е приел, че с ревизионния акт допълнително е начислен този данък за месец май 2016 г. на основание чл. 86 във връзка с чл. 26, ал. 7 и чл. 130 ЗДДС данък в размер на 6 555, 14 лв. и лихва – 1 565, 91 лв. върху разликата между установената от органите по приходите себестойност на обектите и декларираната стойност, съответстваща на стойността на издадените фактури на Г. Такова и К. Добрев. Съдът е приел, че между страните по сделките е учредено право на строеж с нотар. акт № 123/11.04.2014 г. от посочените две физически лица на ревизираното дружество срещу извършване на строителна услуга – апартаменти 1, 4, 5 и 6 в сградата на ул. "Хан Пресиян" № 12, като учредителите са си запазили правото на строеж за други конкретни обекти. Начисленият от приходните органи ДДС съдът след преценка на фактите и обстоятелствата по делото, съдът е приел, че незаконосъобразно е определен, тъй като не е в съответствие с чл. 86 във връзка с чл. 26, ал. 7 и чл. 130 ЗДДС, като е приел и за относим към спора решение по дело С-549/11 на СЕС. Решението в обжалваните части е правилно постановено. В частта по ЗКПО. Съдът подробно е описал всички факти и обстоятелства по делото, както и събраните доказателства, поради което същите не следва да се преповтарят. Органите по приходите са изградили констатациите на ревизионния акт в тази част съобразно заключението на назначената по чл. 60 ДОПК оценителна експертиза, която е посочила, че е определила пазарната стойност по метода на увеличената стойност за груб строеж при печалба 12 % относно бартерната сделка между "Брадърс Билдинг" ООД и физическите лица Г. Такова и К. Добрев, като е посочено, че използваният метод е дефиниран в § 1, т. 10, б. "в" ДОПК а експерта е пояснил, че себестойността на обектите е определена по средни цени на СМР (труд, материали, механизация и допълнителни разходи) при използване на анализните цени и разходните коефициенти за СМР на 1 кв. м. бруто площ на еталон на СЕК за пететажна монолитна сграда при стандартно изпълнение. Относно справедливата пазарна стойност на изпълнените СМР по обекти, получени срещу учредено право на строеж между съсобственици, находящи се в жилищна сграда на ул. "Хан Пресиян" № 12 установено е от експерта, че справедливата пазарна стойност на изпълнените СМР в посочения обект възлиза на 487 364 лв. без ДДС (359 454 лв. за обектите на юридическото лице и 127 911 лв.) за обектите на физическите лица. Към тази експертиза по чл. 60 ДОПК са приложени нотариални актове за продажби в същата сграда от "Брадърс Билдинг" ООД. Приходните органи, в вкл. и в настоящата касационна жалба възразяват, че съдът не е споделил констатациите и възраженията им, както и че съдът не е съобразил, че посочените продажни цени в процесните нотариални актове са по-ниски от посочените в същите актове данъчни оценки на имотите. В експертизата, допусната в ревизионното производство експертът е посочил, че резултатът от оценката на продадените от "Брадърс Билдинг" ООД обекти в двете жилищни сгради в гр. Варна на ул. "Филип Тотю" № 18 и на ул. "Хан Пресиян" № 12 е свързан с пазарната стойност на тези обекти при използване на метода на сравнимите неконтролирани цени между несвързани търговци. По повод на тази експертиза правилно първоинстанционният съд е посочил, че напр. за продадените кабинети експертът в ревизионното производство не е използвал аналози със сходни характеристики така, както е направено от вещото лице в съдебно-оценителната експертиза. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО приема, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съдебно-оценителната експертиза е назначена за да се отговори на въпроса: Да се определят пазарните цени към момента на сключване на всяка една от сделките на обектите в гр. Варна, ул. "Филип Тотю" № 18 – 3 кабинета и 1 апартамент, всички продадени на етап "груб строеж", като издадените за тези сделки нотариални актове са от 2016 г. Същата задача е поставена от съда и за обектите на ул. "Хан Пресиян" № 12 – право на строеж на ателие, апартамент № 3, апартамент № 7 и апартамент № 9, като сделките за всички тях са изповядани с нотариални актове, издадени през 2015 г., а също и за обектите на ул. "Хан Пресиян" № 12 за апартамент № 2, апартамент № 10, гаражи – 3 бр. и 1 паркомясто с нотариални актове за продажбите, издадени през 2016 г. От така установените факти следва, че пазарните стойности на продажбите съдът е поставил задача на вещото лице да ги определи към момента на изповядване на сделките с нотариални актове, както и да се изготви сравнителна таблица, в която да се опишат обектите на оценка в сградите и се посочи цената, която е определена от приходните органи и цената, посочена от вещото лице. Изрично в заключението на съдебната експертиза вещото лице е посочило, че е използвал метода на сравнимите неконтролирани цени по Наредба № Н-0/14.08.2006 г., съобразявайки се с местоположението на продадените обекти, разстоянието до идеалния център, инфраструктурата на района, вкл. и транспортните връзки в кв. "Погребите". Експертът е използвал по 2 до 3 бр. аналози по нотариални актове със степен на завършеност "груб строеж", които впоследствие са приложени като доказателства по делото. В съдебно заседание пред първостепенния съд вещото лице е обяснило, че се е снабдило с нотариалните актове, използвани за аналози от Агенция по вписванията – гр. Варна. От съставената от него сравнителна таблица по оценките, които е дал в заключението си и стойността на имотите по ревизионния акт, е налице разлика в стойностите. Предвид, че приходните органи в ревизионния акт са доначислили корпоративен данък със стойността на строителната услуга, съдът е поставил допълнителни задачи на експертизата, която да отговори каква е себестойността на строителната услуга за изграждане на апартаментите по бартерната услуга с Г. Такова и К. Добрев, както и да се изчисли и правото на строеж, което физическите лица са учредили на строителя "Брадърс Билдинг" ООД и да отговори по какво се различава тази себестойност от себестойността на останалите обекти, които са продадени на трети лица, които не са собственици на земя на адресът на сградата на, ул. "Хан Пресиян" № 12. В тази връзка вещото лице е посочило, че общата себестойност на сградата е 573 138, 22 лв., както и че счетоводните записвания са правени за цялата сграда, а не по отделните обекти. Относно правото на строеж стойността по експертизата е 134 199, 14 лв. без ДДС. Съдът правилно е кредитирал съдебната експертиза, тъй като в нея са използвани аналози по конкретни нотариални актове, които е ползвало вещото лице и които впоследствие са представени по делото. Видно от тези нотариални актове се установява, че ползваните аналози са най-близки с характеристиките на продадените обекти от ответника по касация, поради което изводите на съда въз основа на съдебно-оценителната експертиза са достатъчно обосновани и затова са и законосъобразни. Експертизата, назначена в хода на ревизията не е използвала аналози с подобни на процесните обекти в жилищните сгради характеристики и правилно съдът не я е ценил. Спори се между страните за допълнителното облагане за 2016 г. с пряк данък на обектите, продадени през 2015 г. в сградата на ул. "Хан Пресиян", като приходните органи считат че това е законосъобразно с оглед, че са извършени довършителни работи – различни видове СМР до датата на въвеждане в експлоатация, отчетени като разход през 2016 г. Съдът е възприел показанията на свидетелката Д. (също закупила обект в сградата), която е обяснила пред съда, че довършителните работи са извършени от новите собственици и затова в анексите към предварителните договори продажните цени, възприети и при изповядване на сделките пред нотариус да са по-ниски от договорените първоначално. Първоинстанционният съд обосновано е приел за достоверни тези показания и това е правилно, тъй като приходните органи не са ангажирали доказателства, че довършителните работи са извършени от строителя – ревизираното дружество. От своя страна приходните органи приемат, че довършителните работи са извършени от строителя, тъй като нямало данни за изплатени неустойки на купувачите за първоначалната уговорка за предаване на обектите при пълната им завършеност, но това са предположения и те не могат да бъдат споделени. Като е възприел съдебно-оценителната експертиза съдът не е допуснал соченото в касационната жалба нарушение и правилно съдът не е уважил повторното искане на касационния жалбоподател за назначаване на друго вещо лице със същите задачи. Обстоятелството, че данъчната оценка на продадените имоти от "Брадърс Билдинг" ООД и тези по нотариалните актове, ползвани от вещото лице като аналози е по-ниска от продажната цена, не може да обори констатациите на експерта в съдебната експертиза. По този начин правилно е прието, че дължимият допълнително начислен корпоративен данък за 2016 г. е в размер на 7 208, 09 лв. и над тази сума за разликата до пълния размер от 53 858, 82 лв. и лихва над 903, 09 лв. до пълния размер от 6 578, 13 лв. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд, че за продажбите на обекти от посочената жилищна сграда през 2015 г. няма нормативна установеност да се регулират през 2016 г., след като не е установено от приходните органи, върху които е доказателствената тежест, че през посочената година извън годината на продажбите, са извършвани довършителни работи. С оглед гореизложеното в тази обжалвана част решението не страда от пороците, посочени от касационния жалбоподател и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е отменил ревизионния акт в частта за допълнително начисления ДДС за месец май 2016 г. Няма спор между страните по делото, че между "Брадърс Билдинг" ООД и физическите лица Г. Такова и К. Добрев е налице бартер, тъй като последните са учредили право на строеж на дружеството срещу строителна услуга, оформена с нотар. акт № 123/11.04.2014 г., за което са издадени фактури. Приходните органи твърдят, че данъчното събитие, при което е изискуем ДДС е към момента на въвеждане на сградата в експлоатация с удостоверение № 128/03.05.2016 г., което е неоснователно, тъй като при изповядване на сделката са били налице всички релевантни елементи от бъдещата строителна услуга и сделката е осъществена между несвързани лица, поради което следва да се споделят възприетите мотиви в решение по дело С-549/11 на СЕС. Само при свързаност на страните по делото СЕС приема, че данъчната основа при бартер може да бъде пазарната цена – чл. 130, ал. 2 ЗДДС. При несвързаност на лицата по бартерната сделка, какъвто е настоящия казус изискуемостта на ДДС възниква на по-ранната дата, а именно, когато е учредено правото на строеж и това не е момента на въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намират продадените обекти – месец май 2016 г. Цената на строителната услуга е нейната себестойност, т. е. разходите, необходими за извършването й. В случая обаче са представени фактури от 29.02.2016 г., 10.05.2016 г. и 01.09.2016 г. за извършвани от строителя довършителни работи на собствениците на закупените от него обекти, като е начислен в общ размер ДДС върху данъчната основа на стойността на тези СМР и той е в размер на 26 839, 83 лв. и правилно съдът у е ценил. Предвид изложеното съдът правилно е приел, че при процесната сделка "Брадърс Билдинг" ООД получава, а не предоставя право на строеж, поради което към физическите лица, учредители на правото на строеж не следва да се включва правото на строеж. Това обстоятелство не се оспорва от касационния жалбоподател и той изрично в касационната жалба е изразил съгласие с тези мотиви на съда. По делото е установено, че ДДС на строителната услуга за апартаментите като обезщетение на учредителите на правото на строеж е 26 839, 83 лв. и вписванията в счетоводството на ответника по касация ДДС са в същия размер, което оправдава изводите на съда за недължимост на допълнително определения с ревизионния акт ДДС за период на месец май 2016 г. Необсъждането от съда на писмата от "Явлена" ЕООД и БДСК относно пазарните цени на недвижими имоти не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като от отговора на първия не става ясно налице ли е сходство между апартаментите, а по отношение посочената оценка от банката, тя е с оглед отпускането на заем и също не може да служи като аналог за пазарните цени на процесните апартаменти. С оглед изложеното и в частта за ДДС решението е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на "Брадърс Билдинг" ООД следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 2 880 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение