Решение № 1623 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2010 г.

Решение № 1623 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на "ДСА" ЕООД Харманли, подадена чрез адвокат Йорданка Христова срещу решение № 225 от 28.04.2010 г., постановено по адм. д. № 829/2009 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена исковата молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу АГЕНЦИЯ "Митници". Ответната страна - Агенция "Митници" чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Хасково е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер общо на 100 000 лева, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на митническата администрация - запечатване на обект бензиностанция в двора на ДЗС-Харманли, за периода 24 март 2009 до 04 юни 2009 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията за 100 000 лв. имуществени вреди произтичащи от визираното виновно поведение на служител на Агенция "Митници", е недоказано по основание и размер. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касаторът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и незаконосъобразни действия на митнически служители. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и е отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Събраните доказателства по делото са в пълна подкрепа на направените изводи от съда. Безспорно е установено, че в разглеждания казус не е налице незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред; респективно незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилно съдът е приел, че сочените от ищеца действия на митническите служители- по запечатване на бензиноколонки - не са незаконосъобразни- същите се основават на административен акт- протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателствата № 4414-0676/25.03.2009 г. на Митница-Свиленград, във връзка с образувано административно - наказателно производство срещу ищеца, приключило с издаване на НП № 1030/28.07.2009 г. Също така обосновано, съдът приема, че тези действия на митническите служители са предприемани и "запечатването" на бензиноколонките е в сроковете, както определени от самия административен орган, така и санкционирани със съдебен акт на РС, при условията на чл. 40, ал. 4 ДОПК - по фактическото им удължаване. Правилно, съдът е приел, че в разглеждания казус не е налице и незаконосъобразно бездействие - намиращо израз в несвоевременно вдигане на "запечатването", след 18.04.2009 г. Изрично, в ал. 5 на чл. 40 ДОПК - се сочи, че с изтичането на сроковете по прилагане на запечатването, същото се смята за отменено, без да има задължения за фактически действия по вдигането му и оформяне на протокол за това. Предвид липсата на изброените предпоставки, наличието на които е абсолютно необходимо за обосноваването на дължимо обезщетение по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът правилно е отхвърлил иска на дружеството, като неоснователен. При разглеждане на делото, същият се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Водим от гореизложеното, атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,