Решение № 15747 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2010 г.

Решение № 15747 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 237 вр. с чл. 239, т 1 и 5 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК. От Иван Вълков Хасърджиев от гр. Пловдив е подадено искане за отмяна на влезлите в сила решения от 18.07.2008 г. постановено по адм. д. № 950/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение, IV състав и решение от 7.04.2010 г. постановено по адм. д. № 13964/2008 г. на Върховния административен съд, второ отд., с което е оставено в сила първото. Ответникът Нестор Спасов Спасов изразява писмено становище за неоснователност на искането. Останалите ответници физически лица не изразяват становище. Върховния административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна на сочените основания за процесуално допустима като подадена в срок, но разгледана по същество за неоснователна. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. В точка 1 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. В случая по делото се представя доказателство - " възражение " от 4.11.2005 г. до началника на РДНСК гр. Пловдив, изхождащ от Стефан Тенев Колев/ без данни същото да е било входирано пред РДНС /, от съдържанието на което не може да се направи извод за наличие на ново доказателство, което да е от съществено значение за изхода на делото дори и да е било неизвестно за страната. Соченото писмено доказателство не е ново такова по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Освен това то не е и от значение за делото, тъй като съдържа доводи по съществото на спора, а в това отношение проведен касационен контрол. Не е налице хипотезата на чл. 239, т 1 АПК за отмяна на решението на това основание. Не е налице и основанието по чл. 239, т. 5 АПК. В производството пред касационната инстанция искателят е бил призован по реда на чл. 137, ал. 7 АПК и е бил представляван в с. з. на 16.02.2010 г. от пълномощника си адв. Николов редовно упълномощен, поради което не е бил лишен от възможността да участва в делото вследствие на нарушение на съдопроизводствените правила, каквото е изискването на тази разпоредба. Липсата на парични средства като причина за неявявянето му пред съда не е основание за отмяната на решенията С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия съдебен 5-членен състав, на основание чл. 244, ал. 1 АПК