Решение № 7836 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10850/2009 г.

Решение № 7836 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10850/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив против против т. 8 и т. 9 от решение № ТЕ-017 от 15.06.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с които са определени, считано от 1.07.2009 г., количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване потреблението за второто полугодие на 2009 г. и за първото полугодие на 2010 г. по отношение на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че решението на ДКЕВР в оспорената част не е издадено от компетентен орган, в съответната форма, постановено е при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Моли решението в оспорените части да бъде отменено и преписката - върната на административния орган със задължителни указания за разглеждане на заявлението на дружеството за утвърждаване количества на електрическата енергия и произнасяне с решение, с което тези количества да бъдат утвърдени. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: В изпълнение на задължението по си по чл. 21, т. 17 а от ЗЕ за определяне разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик, с писмо изх. № Е-13-47-12 от 3.04.2009 г. ДКЕВР отправя искане до крайните снабдители за предоставяне на информация относно прогнозното потребление на електроенергия за периода 1.07.2009 г. - 1.07.2010 г. от страна на битовите потребители и от предприятията с по - малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19.5 млн. лв., както и за прогнозното количество електроенергия, което ще закупят през същия период присъединените към разпределителните мрежи производители. В отговор на писмото със заявление изх. № 1229-1 от 15.04.2009 г. "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив представя исканата информация, като определя прогнозните количества за битови и за стопански потребители за всеки месец от ценовия период. Съгласно представените от дружеството прогнози общото количество електроенергия за второто полугодие на 2009 г. за битови и стопански потребители е 3 901 478 MWh, а за първото полугодие на 2010 г. е 4 506 428 MWh или общо 8 407 906 MWh за целия период. Заявлението на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, Пловдив с прогнозните количества електрическа енергия е обсъдено от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, като е направен анализ на същото съобразно нетната разполагаемост на електрическите централи, общото количество електрическа енергия, което ще бъде произведено в страната за посочения период и данните от заявленията на дружествата за определяне на цени (доклад вх. № Е-Дк-210/22.05.2009 г.). Докладът на експертите относно определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители, е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 25.05.2009 г. (протокол № 64 от 25.05.2009 г.). На 15.06.2009 г. ДКЕВР провежда закрито заседание. Разгледан е доклада на специалистите от 22.05.2009 г. и след определяне на общото количество нетна разполагаемост на централите за второто полугодие на 2009 г. и за първото полугодие на 2010 г., в съответствие с приетата Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие, с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени, е взето решение № ТЕ-017/15.06.2009 г., като с т. 8 и т. 9, предмет на оспорване, са определени количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на жалбоподателя "ЕВН България Електроснабдяване" АД, Пловдив за второто полугодие на 2009 г. и за първото полугодие на 2010 г., както следва: 3 295 873 MWh и 3 672 146 MWh. (т. 8 и т. 9 на решението). Решението е взето единодушно от всички единайсет членове на комисията, участвали в заседанието, от които шест са със стаж в енергетиката. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - икономическа експертиза. Последното съдът кредитира като неоспорено от страните и като взе предвид, че липсват доказателства, които да го опровергават. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 13, ал. 2 от ЗВАС (отм.) срок за обжалване, против акт, които подлежи на съдебен контрол (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ) и който засяга права и законни интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решението в оспорената част е издадено от компетентния орган. Същото е постановено в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ по определяне разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик и в изпълнение на функциите на комисията за регулиране на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия и осигуряване на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия (чл. 21, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗЕ). В този смисъл решението в оспорените части и постановено от оправомощения за това орган в рамките на предоставената му със закона компетентност, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Решението на регулаторния орган е постановено в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. В тази смисъл нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава са неоснователни. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, протоколни решения), обсъдени са прогнозите на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи изводите на комисията относно начина на определяне на количествата електрическа енергия за разглеждания период, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители и конкретно за жалбоподателя "ЕВН България Електроснабдяване" АД, Пловдив. Ето защо доводът на дружеството-жалбоподател, че решението не съдържа мотиви е неоснователен. Решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Същото е прието с мнозинство съобразно изискванията на чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, на закрито заседание на комисията (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЕ), проведено в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗЕ - в присъствието на единадесет от членовете, от които шест със стаж в областта на енергетиката. Възражението за нарушения на чл. 14 от ЗЕ и на чл. 42, ал. 4 от Устройствения правилник на ДКЕВР и нейната администрация са неоснователни. Първият текст регламентира провеждането на обществено обсъждане на общите административни актове и в случая не следва да се прилага, тъй като решението в оспорените части е индивидуален административен акт, а втората норма е свързана с определянето на цени на електрическата енергия, които не са предмет на акта в оспорените части. Решението в обжалваните части е постановено и при спазване на процедурните изисквания, установени с приетата от комисията Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие, с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. В съответствие с изискванията на чл. 14 от методиката разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик е определена от комисията въз основа на информация от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, данни от електроразпределителните дружества относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, информация от обществения доставчик относно количествата енергия за изтеклия период и такава от електроенергийния системен оператор за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Приетото решение е на база цитираната информация, в изпълнение на регулаторните функции на комисията и правомощието й по чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ, норма, според която само ДКЕВР разполага с компетентността да определи разполагаемостта за производство на електрическа енергия, по която всеки производител е длъжен да сключва сделки с крайния снабдител. Докладът на специалистите от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" подпомага комисията при вземането на решение в тази насока, но не е задължителен за регулаторния орган, поради което доводът, че след като утвърдените количества електроенергия не съответстват на посочените в доклада, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е неоснователен. Възражението, че разполагаемостта се определя от енергийните дружества, а комисията ги регулира със задължителни указания без да ги променя също е неоснователно. Действително комисията дава задължителни указания на енергийните дружества по силата на закона, но това не отменя правото й да определи разполагаемост съобразно нормативно установените методи и изисквания. Решението в оспорените части е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. По смисъла на § 1, т. 48. ДР на ЗЕ "разполагаемост" е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ ДКЕВР определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с които всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните потребители и/или обществения доставчик. Целта на разпоредбата е да гарантира необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители и за нуждите на малките и средни предприятия по регулирани цени. По тази причина при определяне разполагаемостта се вземат предвид не само прогнозните количествата, посочени от дружествата и конкретно от дружеството-жалбоподател, но и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на същите потребители по регулирани цени за същия период. При съпоставка на представените данни и при констатирани различия в количествата електрическа енергия, които дружеството е заявило за закупуване по регулирани цени и количествата, които ще предостави по такива цени на посочените по-горе групи потребители, комисията определя квотите съобразно правомощията си на регулатор, в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата за това методика. Решението на ДКЕВР в оспорените части, в които са определени, считано от 1.07.2009 г., количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване потреблението за второто полугодие на 2009 г. и за първото полугодие на 2010 г. по отношение на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив, е съобразено с изискванията на чл. 14 от приетата методика, като е взето след анализ и преценка на информацията, предоставена от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, информацията от електроразпределителните дружества относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, информацията от обществения доставчик относно количествата енергия за изтеклия период и данните от електроенергийния системен оператор за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Спазени са и изискванията и на чл. 15 от методиката, като освен прогнозните количества, заявени от дружеството, са взети предвид и количествата енергия, посочена в предложенията на същото за утвърждаване на цени. При вземане на решението е отчетена разликата в информацията в двете заявления, предоставена от дружеството и количеството енергия, което общественият доставчик следва да осигури на дружеството-жалбоподател като снабдител е формирано на база на количествата електрическа енергия по заявлението за утвърждаване на цени, енергията, която ще бъде закупена от присъединени на територията, производители (информация, каквато не е представена от жалбоподателя, въпреки че е поискана от регулаторния орган) и разликата, необходима за предоставяне от обществения доставчик, увеличена с 5% (увеличението е приложено за всички крайни снабдители). По този начин са спазени и принципите на чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕ. Както вече се посочи по-горе разполагаемостта за производство на електрическа енергия се определя, за да се осигури определено количество на пазара, което да се предостави по регулирани цени на определени групи потребители - на битови потребители и на предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и оборот до 19.5 млн. лв. Квотите са формирани в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс в страната, тъй като са съобразени с данните за общото количество, произведена енергия в страната за периода, с общото количество, необходимо на крайните снабдители за регулирания пазар, при отчитане на енергията, необходима за технологични разходи, както и със заявените от снабдителите прогнозни количества, необходими на нуждите на потребителите. Отчетено е участието на пазара на електрическа енергия на отделните предприятия и влиянието на техните индивидуални квоти върху регулираната цена, по която обществения доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители. Спазен е и принципа за осигуряване на балансирано изменение на цените на крайните потребители, като са отчетени задълженията на обществения доставчик и на обществените снабдители, свързани с осъществяването на обществени услуги, със задълженията към обществото и с невъзстановяемите разходи и осигуряване на необходимите мерки за снабдяване на потребителите с електрическа енергия с определено качество при изцяло съпоставими, прозрачни и обективни цени, предлагани при условията на равнопоставеност. По този начин е постигнато и справедливо разпределяне на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия, както и осигуряване на равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени в сравнение със сключваните с обществения доставчик или обществените снабдители на електрическа енергия. Ето защо доводите на жалбоподателя за нарушение на принципите, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЕ са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че определената от ДКЕВР разполагаемост за производство на електрическа енергия, при която дружеството-жалбоподател е задължено да сключва сделки по регулирани цени е формирана при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваните части с целта на закона са неоснователни. Поради всичко изложено съдът стигна до извода, че не са налице основания за отмяна на административния акт в атакуваните части. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При липсата на данни за действително направени разноски в производството такива не следва да се присъждат на административния орган въпреки направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение