Решение № 6069 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16370/2010 г.

Решение № 6069 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16370/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с § 123, ал. 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите (ЗГ) (отм.). Образувано е по жалба на "Е. ОН България Продажби" АД със седалище и адрес на управление гр. Варна против заповед № РД -49-208 от 17.11.2010 г. на Министъра на земеделието, с която е отказано издаване на заповед за продажба на имот частна държавна собственост - имот с идентификатор 83017.506.12, находящ се в землището на гр. Шабла по реда на § 123, ал. 3 от ПЗР на ЗГ (отм.). По подробно наведени доводи за незаконосъобразност се иска отмяната й. Ответникът - Министъра на земеделието не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Обжалваната заповед е изпратена жалбоподателя с писмо рег. Индекс ИАГ 7436 от 18.11.2010 г. на Началник отдел "ПФГ" в Изпълнителна агенция по горите, като по преписката не се съдържат данни за датата на получаването й от "Е. ОН България Продажби" АД и ответникът не оспорва подаването й законоустановения срок, поради което настоящият състав намира, че същата е допустима. Със същата е отказано издаване на заповед за продажба на заявителя "Е. О. Н. България Продажби" АД, при което жалбата е подадена от лице с правен интерес. Обжалваната заповед № РД 49-208 от 17.11.2010 г. е издадена от Министъра на земеделието, като е подписана от заместник министър, въз основа на заповед № РД 09-1017 от 17.11.2010 г. на министъра на земеделието, с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и във връзка с негово служебно отсъствие на посочената дата е възложил на подписалия заместник министър да го замества. Следователно същата е издадена от компетентен орган, при условията на заместване, разпоредено с нарочена заповед, с оглед на което наведените доводи за нищожност на същата поради издаването й от некомпетентен орган са неоснователни. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма - от съдържанието се установява, че органът е изложил подробно фактическите и правни основания за издаването й, като се съдържат и останалите реквизити, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Преди постановяването й административният орган е изяснил релевантните факти, като е постановил акта си с оглед на същите и при спазване правата на участниците в административното производство. Страните не спорят, че административното производство е започнало по заявление с рег. индекс 70-746 от 18.02.2004 г. по описа на Министерство на земеделието и горите, подадено от "Електроразпределение Варна" ЕАД, преобразувано в последствие в "Е. О. Н. България Продажби" АД за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ по реда на § 123 ПЗР ЗГ (отм.), което обаче не приложено по преписката. Въз основа на същото е извършена пазарна оценка на имота от лицензиран оценител като същата е оценена на от вещото лице на 20 296,68 лв. към момента на изготвяне на заключението -15.05.2004 г. По преписката е представено удостоверение № 1149 на имот с кад. № 83017.506.12 от 21.01.2009 г., издадено то Директора на Регионална дирекция по горите Варна, видно от което на основание чл. 40, ал. 5 от Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд Регионалната комисия по оценки на гори посоченият имот е базисна цена 19 061 лв. и същата цена за закупуване по § 123 ПЗР ЗГ, като оценката е изготвена лицензиран експерт - оценител, притежаващ удостоверение № 201/29.10.2003 г. Приложена е и скица № 484 от 6.03.2007 г. на същия поземлен имот, издадена от Служба по кадастъра гр. Добрич, заверена на 30.09.2008 г. от Началника на същата. От представените със заявлението доказателства е установено, че със заповед № 42 от 02.02.1996 г. на основание чл. 9 от Закона за горите (отм.) Председателя на Комитета по горите е предоставил на националната електрическа компания" АД 3 дка от държавния горски фонд в землището на гр. Шабла, в района на Горско стопанство Балчик, без земята да се изключва от държавния горски фонд и без право да бъде преотстъпвана на други ползватели. Върху посочената земя е построена почивна база, собственост на НЕК АД, "Електроснабдяване - Добрич, за която е издадена разрешение за ползване № 69/16.09.1997 г. на Районна инспекция за ТСК-Добрич временно по чл. 120, ал. 4 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (отм.) до 2006 г., като е посочено че строежът е изпълнен в съответствие с разрешение за строеж № 44/11.09.1996 г., протокол № 22 от същата дата за дадени строителна линия и нива с одобрени проекти. Същите са приложени по преписката и от тях отново безспорно се установява, че строежът на почивната база е разрешен временно - до м. март 2006 г. на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ. От приетата по делото експертиза се установява, че процесните шест сгради, находящи се в имот 000012, къмпинг "Добруджа", Шабла, за които липсват данни за собственост, всички дървени полумасивни, съгласно счетоводно записване в инвентарните книги на жалбоподателя са заведени в активите на дружеството на основание заповед на ДАЕЕР № ДВ-128-А от 24.04.2000 г. и разделителен протокол за отделяне на клон ЕРП Варна от НЕК АД. Въз основа на така установените факти настоящият състав намира, че оспорената в настоящето производство заповед е постановена в съответствие със закона и неговата цел. По делото безспорно е установено, че построените в имота сгради са били допустими по действащите правила и нормативи, действали към момента на изграждането им, но същите са изградени като временни постройки по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) със срок до м. 03.2006 г. Въз основа на тези факти законосъобразен е изводът на административния орган, че сградите са били с разрешено временно ползване до м. март 2006 г. Следователно в случая не са налице предпоставките на § 123, ал. 1 ПЗР ЗГ даващи възможност на лицата, построили сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост до влизането му в сила да закупи застроената и нормативно определена прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗТСУ (отм.) са търпими строежи и не подлежат на премахване. В случая, доколкото безспорно е установено, че постройките са изградени като временни със срок на ползване до месец март 2006 г. обосновано и законосъобразно в обжалваната заповед е прието, че жалбоподател е бил собствени на правото на ползване на временни постройки, действало до 2006 г. и не са налице предпоставките на цитирания текст за закупуване на застроената и нормативно определена прилежаща площ. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение