Решение № 270 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3828/2008 г.

Решение № 270 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3828/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 77/3.02.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2-I-95/23.05.2008 г. по гр. д. № 190/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, I-ви граждански състав, по подадена касационна жалба, вх. № 9963/10.07.2008 г., от адвокати С. и В. - процесуални представители на ищеца П. Д. В. от град Б. С решението на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 1970/20.11.2007 г. по гр. д. № 1439/2007 г. по описа на Бургаския районен съд и са отхвърлени предявените от П. Д. В. от град Б. против О. К., област Бургас и Държавата, представлявана от МРРБ чрез Областния управител на област Бургас, за установяване правото на собственост върху 1080/1100 кв. м идеални части от дворно място, образуващо УПИ * в кв. 6 по плана на с. К., община К., област Бургас с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Въззивното решение е допуснато по поставените от ищеца материалноправен въпрос за възникването и изгубването на правото на собственост и конкуренцията на правата на физически лица, на държавата и общините върху недвижими имоти, и процесуалноправни въпроси относно годността на писмените доказателства да бъдат доказателствени средства, когато върху тях е извършено въздействие с неустановено авторство и с неустановено основание, за относимостта на писмените доказателства в оригинал и като копия, както и възможността за приемане на писмени документи по делото не като доказателства, а за "справка". По точното приложение на закона по поставените в изложението въпроси: За възникването и изгубването на правото на собственост и конкуренцията на правата на физически лица, на държавата и общините върху недвижими имоти. На този въпрос общоприложим отговор, който да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото не може да бъде даден. Способите за придобиване и за неговото изгубване са уреждани в българското законодателство различно в различните периоди на Третата българска държава. Това са Законът за имуществото, собствеността и сервитутите (отм.), Закона за давността (отм.), Законът за собствеността, Законът за собствеността на гражданите (отм.), ЗОЕГПНС, Законът за национализацията на частни индустриални и минни предприятия, реституционните закони и др. Визираните закони уреждат и конкуренцията на правата на физическите лица, на държавата и общините, а в периода след 1991 г. тази конкуренция се базира на конституционния принцип за равнопоставеност на субектите с приоритет за определени обекти като изключителна държавна и общинска собственост. Относно годността на писмените доказателства да бъдат доказателствени средства, когато върху тях е извършено въздействие с неустановено авторство и с неустановено основание, настоящата съдебна инстанция намира, че отговорът на този въпрос зависи от конкретните факти и обстоятелства, които следва да се преценяват поотделно и в тяхната съвкупност за всеки отделен случай. Досежно относимостта на писмените доказателства в оригинал и като копия отговор на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 101 ГПК (отм.), респективно в чл. 183 ГПК. Относно възможността за приемане на писмени документи по делото не като доказателства, а за "справка", настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира, че представени по делата писмени документи се приемат като доказателства, и преценяват при постановяване на решенията като такива, или се изключват от доказателствения материал, ако са неотносими към спора. По съществото на спора. В касационната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на въззивното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по подробно изложени съображения. Моли за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател - адв Х. Ответникът по касация - Държавата чрез МРРБ, представлявана от областни управителна област Бургас, е депозирала отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Ответникът по касация - О. К., област Бургас, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представителна касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание, отговорът на ответника по касация - Държавата чрез МРРБ, представлявана от областни управителна област Бургас, и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Решението на въззивната инстанция като краен резултат е правилно. За да се уважи един предявен иск ищецът е този, който следва да установи чрез главно и пълно доказване твърденията си. В процесния случай представените с исковата молба доказателства не установяват по категоричен начин собственост върху процесния имот. Представеният нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и владение е по обстоятелствена проверка, издаден в рамките на охранително производство. Същият е оспорен от ответниците, поради което ищцовата страна е следвало с други, допустими от процесуалния закон доказателствени средства, като например, разпит на свидетели, експертизи и други, да установи по несъмнен начин основателността на претенцията си. Като не е сторил това ищецът не е установил твърденията си, поради което правилно искът е отхвърлен като неоснователен. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал. 1, предложение първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.