Решение № 13401 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4196/2019 г.

Решение № 13401 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4196/2019 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на И. Атанасов, подадена чрез адв. Николов, против решение № 10/18.01.2019 г. на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. д. № 305 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/1599 от 01.06.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е постановено заплащането на сумата от 921, 04 лева, представляваща 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011 г. и 2012 година. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът не изразява становище. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта, правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата на И. Атанасов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/1599 от 01.06.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който се установява публично държавно взимане за сумата от 921, 04 лева, представляваща 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 година. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Приел е, че последният е издаден от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма и при спазване на процесуалните правила. Изложени са мотиви, че актът е материалнозаконосъобразен, като издаден и в съответствие с целта на закона. Посочено е в съдебното решение, че са спазени условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/2008 г., размерът на подлежащата на възстановява субсидия е правилно определена в акта и безспорно установена по делото. Решаващият съд е посочил в мотивите си, че в случая по отношение на оспорващия е налице влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-100-6500/2287 от 29.11.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. е прекратен поетия през кампания 2011 г. петгодишен ангажимент по мярката. Прекратяването е поради незаявено участие по мярката за кампания 2013 г., която се явява трета година от ангажимента чрез подаване на заявление за подпомагане по правилата на чл. 3, § 2 от Регламент № 65/2011 г. във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата. Съдът се е аргументирал, че по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване на посоченото обстоятелство, нито за наличието на изключителни и форсмажорни обстоятелства и тяхното съобщаване от страна на земеделския стопанин по надлежния ред пред ДФЗ-РА. Счел е възражението за влошено здравословно състояние на И. Атанасов за неотносимо към производството по издаване на АУПДВ, т. к. това обстоятелство е следвало да бъде заявено най-късно при обжалване на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент. Като е съобразил, че е налице влязъл в сила стабилен административен акт, подлежал преди това на контрол - Акт с изх. № 02-100-6500/2287 от 29.11.2016 г. за прекратяване на многогодишен ангажимент, който акт е основанието за издаването на оспорения Акт за установяване на публично държавно взимане, съдът е приел, че всички въпроси относно предпоставките, водещи до прекратяване на ангажимента са относими единствено към издаването и обжалването на акта за прекратяване на ангажимента. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба, отговаряйки на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Оспореният АУПДВ е валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. При извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност административният съд е направил обосновани фактически и правни изводи. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. По делото безспорно е установено, че с акт изх. № 02-100-6500/2287 от 29.11.2016 г. е прекратен многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. поради неподадено заявление за подпомагане за третата година от поетия петгодишен ангажимент, а именно за 2013 година. Правилно съдът е установил, че актът за прекратяване на многогодишния ангажимент е съобщен на адресата му с известие за доставяне и тъй като в законния срок не е бил обжалван, е влязъл в сила. Съответно въпросът относно прекратяването на този ангажимент е решен с влязъл в законна сила акт. Обосновано съдът е приел, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че с писмо изх. № 02-100-6500/2287 от 15.01.2018 г. Атанасов е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършването на административна проверка на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП е установено, че за кампания 2013 г. не е подал заявление за подпомагане, с което не е спазил изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., поради което е издаден и акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-100-6500/2287 от 29.11.2016 година. В писмото е отбелязано, че изплатената сума по мярката за кампания 2011 г. е в размер на 505, 97 лв., а за кампания 2012 г. е в размер на 722, 08 лв. като в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., лицето следва да възстанови сумата от 921, 04 лева, представляваща 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011 г. и 2012 година. Правилно съдът е счел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 5 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни компенсаторни плащания за хектар допустима площ, която попада в обхвата на районите по чл. 1, ал. 2, като 82 на сто от помощта се осигуряват от Европейския съюз и 18 на сто - от бюджета на Република България. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години, съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код. При неспазване на нормативните изисквания, ДФ "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай, това е видно от съдържанието на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-100-6500/2287 от 29.11.2016 г. по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. поради неспазване на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 2, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. Последица от това е и предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В настоящия случай не е подадено заявление за подпомагане за 2013 г. като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2, възстановяването е в размер на 75 % от получените компенсаторни плащания. При наличието на надлежно съобщено уведомително писмо, с което е прекратен агроекологичният ангажимент на И. Атанасов, за административния орган е възникнало задължението да предприеме принудителното събиране на дължимата сума с оспорения АУПДВ. Налице са предпоставките на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като правилно е изчислена сумата, която лицето следва да възстанови в размер на 921, 04 лева, представляваща 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011 г. и 2012 година. В съответствие с доказателствата по делото съдът е преценил, че липсват форсмажорни или изключителни обстоятелства. В текста на чл. 15 от Наредба № 11/2008 г. е въведено задължението за земеделския стопанин да уведоми разплащателната агенция за наличието на форсмажорни обстоятелства в 10 дневен срок, като в § 1, т. 3 от ДР са изброени изрично кои са тези обстоятелства: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. В конкретния казус влошеното здравословното състояние на жалбоподателя се дължи на общо заболяване, а не на професионално такова, а освен това няма експертно решение на ТЕЛК, а само епикриза за 2-дневен болничен престой, което не може да се приеме за "дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента". Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че заболяването на касатора касае периода 2016 г. (видно от медицинските документи), а не периода на неизпълнение на поетите ангажименти през 2013 година. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение