Решение № 5529 от 29.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Стоцкий, гражданин на Руската федерация, чрез процесуален представител адвокат Г. Войнов, срещу решение 7541/09.12.2022 г. по адм. дело 7376/2022 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10938/19.07.2022 г., издадено от заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). Релевирани са доводи за неправилност на решението, като конкретно се сочи, че е постановено в противоречие с материалния закон и нормите на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Претендира се отмяната на съдебното решение. Ответникът заместник председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Минкова, в откритото съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на касатора А. Стоцкий, гражданин на Руската федерация, срещу решение 10938/19.07.2022 г. на заместник председателя на ДАБ. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на заместник председателя на ДАБ изпълнява изискванията за форма (чл. 59, ал. 1 от АПК); изводите му съответстват на материалноправните норми на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и в административното производство са установени всички, релевантни за случая факти и обстоятелства. Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. Съдът е преценил като недоказани твърденията за: участие в няколко протеста против властта, но не във всички ; участие като наблюдател на изборите за руската Дума, към щаба на московските опозиционни политици А. Брюханова и П. Карманов, по времето, когато изборите били фалшифицирани; опасения, че може да бъде въдворен в затвора за политическата си дейност и моралните си принципи. Според съда макар жалбоподателят да е положил усилия за обосноваване на молбата за закрила с твърденията, касаещи участието му в протести против властта и като наблюдател на избори, подкрепящ опозиционни лидери в Русия, правилно са преценени от административния орган като недостоверни (недоказани), въпреки че съответстват на известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации за политическата обстановка там. Разказът, описан в протокола от интервюто не е подкрепен с неоспорими, макар и косвени доказателства, подкрепящи твърденията, които конструират бежанската история. Сочените обстоятелства за авторитаризъм на президента на Руската федерация и за протестите срещу войната в Украйна са удобен повод за излагане твърдения за преследване, основано на различно политическо мнение (см. чл. 8, ал. 1 от ЗУБ), респ. за симпатизиране или за съпричастност (членство) към опозиционни групи. Съдът се е мотивирал, че такива твърдения подлежат на доказване. Липсата на доказани конкретни данни, потвърждаващи твърденията на търсещия закрила според съда обуславят извод, че опасенията му от преследване са неоснователни и конкретно за него не съществува опасност да бъде задържан и репресиран, в случай че се завърне в страната си на произход. Няма основания да бъде прието, че от страна официалните власти в Руската федерация се предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите, изразяващи по един или друг начин недоволство от политиката на президента. Първоинстанционният съд е приел, че липсват материално-правни предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че по отношение на А. Стоцкий не може да бъде прието, че съществува реална опасност от тежки посегателства, като изброените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ. В настоящия случай според съда не е установено, по отношение на молителя да е съществувала реална опасност, която да е била повод за напускането на Руската федерация. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд - София - град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел правилен извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В настоящия случай от изложената бежанска история на жалбоподателя не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на А. Стоцкий и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която А. Стоцкий е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие основателни опасения от преследване . Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите различни политически възгледи или ще бъде мобилизиран са само предположения, които не се обосновават с доказателства. Следва да се посочи, че самият жалбоподател, видно от проведеното на 14.11.2022 г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, заявява да не се приема като писмено доказателство представения незаверен препис на повиквателна заповед (л. 196 от първоинстанционното дело), като уточнява, че руските власти са обявили край на мобилизацията. Чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма данни, за това чужденецът да е обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината му, било поради неговата етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. По самите твърдения на чужденеца не е имал проблеми с официалните власти и с Полицията; не е имал етнически и религиозни проблеми, не е задържан, арестуван, съден или осъждан, заплашван, не му е оказвано физическо насилие. Правилно първоинстанционният съд е приел, че фактите за авторитаризъм на президента на Руската федерация и за протестите срещу войната в Украйна са удобен повод за излагане твърдения за преследване, основано на различно политическо мнение (см. чл. 8, ал. 1 ЗУБ), респ. за симпатизиране или за съпричастност (членство) към опозиционни групи. Такива твърдения обаче подлежат на доказване, което в случая не е сторено. Не са налице и основания за приложение на принципа за бежанец sur place, каквито съображения се навеждат от касатора, във връзка с разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. По отношение на жалбоподателят не са налице опасения от преследване поради събития, които са настъпили след неговото напускане на страната по произход, които събития да обосновават предположението, че спрямо него ще бъде осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Освен това в административната преписка и в съдебното производство не се събраха данни руския гражданин да е извършвал дейност след отпътуването му, която представлява израз или продължение на убежденията му или ориентацията му, изразявана в държавата по произход, поради които евентуално би бил подложен на преследване от официалните власти. Самият А. Стоцкий заявява, че е участвал в няколко протеста против властта, но не във всички, тъй като учел; не е бил член на политически партии и организации в Русия, а само поддръжник на платформата Умно гласуване . Няма данни да е извършвал явни и недвусмислени дейности свързани с убежденията му по време на пребиваването му в Руската федерация. Административният орган и АССГ са разгледали и за наличие на законовите предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. По отношение на твърдението на касатора за наличие на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, настоящия състав намира, че както решението на административния орган, така и решението на съда е издадено при правилно прилагане на материалния закон. В оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход, а твърдението за нарушение в тази насока е неоснователно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Пред първоинстанционния съд е представена Справка вх. МД-652/14.10.2022 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно общото положение в Руската федерация, която справка видно от проведеното на 14.11.2022 г. открито съдебно заседание жалбоподателят не е възразил да бъде приета. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да напусне Руската федерация поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Спрямо чужденеца няма повдигнато обвинение и той не е бил арестуван или осъждан. Изрично заявява, че е напуснал страната си легално, със самолет и с едногодишна виза, по собствено желание. Става ясно, че официалната власт няма отрицателно отношение към него. Не са налице твърдения, нито доказателства, че спрямо него е имало или има опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Напротив самият молител споделя, че не е имал проблеми с официалните власти. Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът приема, че тази предпоставка също не е налице по отношение на А. Стоцкий, както правилно и първоинстанционният съд и административния орган са приели. Посочената разпоредба е в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовал изцяло на факти, които се съдържат в представените две справки от ДАБ. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Така представените Справки (както в административното, така и в съдебното производство) относно Руската федерация са изготвени от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая това не е сторено. Правилно съдът не е кредитирал представените и приети по делото за сведение: становище от регистрирана в Русия организация Правозащитен проект Подкрепа за политическите затворници М. ; три броя извадки от интернет сайтове, касаещи РФ; две писма от Сдружение Свободна Русия , като доказателства, подкрепящи бежанската история . Видно от Справките, липсват данни ситуацията в Руската федерация да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Видно от събраната информация, не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход - Руска федерация, жалбоподателят би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руския гражданин и по реда на чл. 9 от ЗУБ. Следователно, като е приел решението на заместник председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение