Решение № 12318 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2017 г.

Решение № 12318 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Ашикова, против решение № 1238/07.07.2017 г. по адм. дело № 3376/2015 г. на Административен съд Варна, с което, по жалба на "Галина Агро 04" ООД със седалище гр. Суворово, обл. Варна, представлявано от управителя С. Стоянов, е отменено негово Уведомително писмо изх. № 02-030-2600/2497 от 26.09.2015. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания - за финансово подпомагане по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) за кампания 2014 г., в частта за направени намаления и преписката е върната на касатора за ново произнасяне в тази част при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че от декларираната от дружеството площ от 34,94 ха се установило, че само ЗЗ,27 ха отговаряли на условията за подпомагане и че неправилно съдът е приел, че в оспорената част на акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол на МЗХ и чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Твърди и че съдът неправилно кредитирал заключението на вещите лица по назначената комплексна техническа експертиза /основна и допълнителна/, и че ако бе съобразил втората, изводите му биха били други. Моли ВАС да отмени решението в обжалваната част и да остави в сила оспорения акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В писмена молба поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - "Галина Агро 04" ООД не изпраща процесуален представител в съдебното заседание, нито становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът неправилно приел, че административният орган не е мотивирал издадения от него акт. Сочи, че със Заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, като е предаден на ДФ "Земеделие" РА за извършване на окончателна оторизация по заявленията за директни плащания за кампания 2014 и тъй като "Галина Агро 04" ООД не е обжалвало тази заповед и тя е влязла в сила, а два от спорните парцели са останали извън него, правилно е направена редукция на сумите за подпомагане, като са намалени в съответствие с определените по заповедта площи. Счита доводите на касатора за основателни и че са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на «Галина Агро 04» ООД, против Уведомително писмо № 02-030-2600/2497 от 26.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г., в частта на намалено финансиране - оторизирана е сума от 8605.29 лв. вместо поисканата 10515.40, за общо шест парцела на БЗС, за които след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП са установени разлики между декларираната и установената площ (наддекларирани площи), а именно - № 02662-36-1-2 декларирана площ 0,52 ха, № 02662-80-1-1 с декларирана площ от 0,17 ха - площ след извършена адм. проверка - 0, 9 ха; разлика от 0, 08 ха, № 02662-80-1-2 с декларирана площ 0, 87 ха-площ след извършена адм. проверка 0, 67 ха; разлика от 0, 67 ха, № 02662-80-1-4 с декларирана площ 6, 64 ха - площ след извършена адм. проверка 6, 40 ха; разлика от 0, 24 ха, № 02662-80-1-5 с декларирана площ от 1, 90 ха - площ след извършена адм. проверка 1, 77 ха; разлика от 0, 13 ха и №-02662-84-2-1 с декларирана площ от 0, 99 ха - площ след извършена адм. проверка 0, 96 ха, разлика от 0, 03 ха. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт–в посочената по-горе част, е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо извод за наличие на неспазени изисквания, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял, че за процесните части от парцели не е налице наддеклариране на площ, респ. че няма недопустими площи, а в обжалваното Уведомително писмо неправилно процесната площ от 1.67 ха била определена като недопустима. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя /регистриран като земеделски производител/ заявление УИН № 03 120514 61748/11.04.2014 г., за подпомагане по Схема за единно плащане на площ / СЕПП/, по Схема за преразпределително плащане/ СПП/ и по схемата да национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) общо 11 парцела - всички в землището на с. Баново, община Суворово, към което приложил таблица на използваните парцели за 2014 г. По отношение на процесната част, касаеща намалението по СЕПП взел предвид изрично записаното в резултатите от извършената на 11.04.2014 г. автоматична проверка на въведените данни съгласно чл. 37 от ЗПЗП, че от 6 проверени единици (БЗС), посочени са грешки за два от заявените БЗС, като "над 0, 05 дка от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане", и на позиция "детайли" е конкретизирано: БЗС-та излизаща площ (ха): 02662-36-1/0, 52404 ха; 02662-84-2/0, 02637 ха., последното - отразено и в "Данни за стартирана проверка", като за същите два БЗС площите-извън подходящите за подпомагане, са определени като недопустима земя и към проверките са приложени разпечатки от картите за идентификация на БЗС (ЦОФК). Съобразил и документираните резултати на извършената по чл. 37 от ЗПЗП проверка, че данни за грешки и предупреждения за техния вид са посочени само за два БЗС - 02662-36-1 с площ от 0, 52404 ха извън площите, подходящи за подпомагане и БЗС 02662-84-2 с площ от 0, 2637 ха - извън подходящите за подпомагане площи, а за останалите четири единици няма данни за грешки и несъответствия, като извършените административни проверки са само тези, осъществени на 11.04.2014 г. и състоящи се в кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства в системата ИСАК. Отчел и обстоятелството, че колона № 3 от таблицата съдържа данни за площ на парцела (парцелите) след разрешаване на двойно завени площи (в ха), които данни съвпадат напълно с декларираните в заявлението площи съответни за всеки един от шестте БЗС, а съобразно текста в колона 4 - проверка на място от Технически инспекторат към РА не е извършена. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че административният орган не е посочил конкретното фактическо основание за намаленията, тъй като липсва посочване на конкретната причина за намаленото финансиране на заявените от жалбоподателя площи. С оглед на тези констатации досежно процесните парцели съдът извел извод, че липсата му не може да се запълни чрез събиране на доказателства, тъй като по делото липсва предмет на доказване. Съобразявайки горните обстоятелства съдът приел, че неизлагането на конкретни мотиви е съществен порок на акта и е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на кредитираните като неоспорени по делото комплексни съдебно - технически експертизи-основна и допълнителна /л. 118 и л. 181 от делото/. Оттам извел извод, че в геодезическата част- при съпоставка на площите на 6-те изследвани обекта, установени от РА и от първото вещо лице, в това число и чрез геодезическо измерване, са констатирани разлики, които според експерта се дължат на различните способи на тяхното определяне и значителния времеви диапазон, в който това е извършено, но площта от 0, 03 ха в БЗС 012662-80-1-5 - приета за недопустима, включва полски път, като тази разлика е допустима геодезическа грешка, но при измерване на място е установена пълна идентичност на измерената с декларираната площ. С оглед агрономическата част на експертизата съдът приел, че заявените за подпомагане площи са заети от трайни насаждения - орехи, в добро земеделско състояние, преценено съобразно изискванията на чл. 11 от Наредба № 5/10.03.2010 г., като установената разлика от 0, 13 ха за БЗС 02662-80-1-5 не променя този извод, тъй като не се изменят изискуемите минимум 70% живи (неизсъхнали) растения в масива. Приел и, че според отразеното в таблицата към заключението, определени при огледа на място от експерта агроном, и трите култури, с които са заети шестте БЗС, са в добро земеделско състояние, респ. че според критериите на чл. 8 от Наредба № 5/10.03.2000 г. в изследваните БЗС не се констатират недопустими площи. С оглед горното приел липса на основание за намаление по процесната схема, откъдето обосновал извод за неправилно определена оторизирана сума и направени намаления в таблица № 1 от процесното УП, т. е. че е налице и отменителното основание за нарушен материален закон. Не посочил изрично, но явно счел за неоснователно позоваването от страна на процесуалния представител на административния орган на ТР № 8/12.11.2015 г. на ОСК на ВАС, което има действие за в бъдеще. По тези съображения преценил оспореното Уведомително писмо, в частта на направените намаления по СЕПП за процесните парцели за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за направените намаления се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблицата към него, основателни са били доводите на жалбоподателя в частта за посочените по-горе части от парцели, че административният акт не съдържа ясно изложение на конкретните фактически основания, поради наличието на които са направени намаленията, с което съществено е затруднена и защитата срещу него. Противно на твърдяното в настоящата жалба, в конкретния случай решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за тези части от парцели. Освен това, правилен е и следващият извод на съда, че по отношение на посочените в УП парцели актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка, което обстоятелство се сочи и от вещите лица. Тук е мястото да се посочи, че оспорване на основната експертизата-видно от протокола на откритото съдебно заседание от 14.09.2016 г., от страна на процесуалния представител на ДФЗ-юрк. Д. Ашикова не е направено, нито на допълнителното такова-л. 185 от делото. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Последният довод-за несъобразено Тълкувателно решение № 8/12.11.2015 г. на ОСК на ВАС, не държи сметка, че тълкувателните решения имат действие занапред, като законоворегламентираната им функция е да уеднаквят противоречивата съдебна практика. Така напр. в решения № 2150 от 26.02.2015 г. по адм. д. № 1022/2015 г. и № 15279 от 03.12.2012 г. по адм. д. № 10914/2012 г. двете-на 5 чл. с-ви на ВАС. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл е практиката на ВАС - напр. решения № 14230 от 27.11.2014 г. по адм. д. № 3953/2014 г. на ІІІ отд. на ВАС и № 10730 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 4170/2013 г. на ІV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение