Решение № 5440 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1485/2021 г.

Решение № 5440 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1485/2021 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община П. против решение № 496 от 19.11.2020 г., постановено по адм. д. № 460/2020 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – Р. Я. и А. А. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отменя заповед № 1946/29.11.2018 г. на кмета на Община П., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на Р. Я. и А. А. да премахнат незаконен строеж "Преустройство на тавански помещения № 51 и № 46, разположени над ап. ..., находящ се в гр. П., [адрес]. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът излага съображения, че за преустройството е одобрен архитектурен проект и е издадено разрешение за строеж. Позовава се на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и констатира, че са допуснати отклонения от одобрения инвестиционен проект, които не са съществени, поради което прави извод, че не са осъществени материално правните основания на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед, което обосновава нейната материална незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи по несъмнен начин е установено, че са одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж – "Преустройство на ап. ... и тавански помещения № 46 и № 51 над него". Издаденото разрешение за строеж е оттеглено със заповед на кмета на Община П., като в последствие с влязло в сила решение, последната е прогласена за нищожна. Следователно налице са одобрени строителни книжа, като разрешението за строеж е влязло в сила, а доказателства опровергаващи последния факт не са приложени, въпреки дадените от съда указания в тази насока. Установено е, че процесния незаконен строеж попада в рамките на обема, предвиден с одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж, като са допуснати отклонения от разрешението за строеж и не са изпълнени всички, предвидени СМР. Видно от съставения констативен акт е, че строежът е определен като незаконен, изпълнен без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Оспорената заповед е издадена въз основа на констативния акт и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно който строежът е незаконен, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. При тези данни изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на материалния закон е правилен. В съдебното производство е установено наличие на строителни книжа за процесния строеж. Проверката на съда за законосъобразност на акта по чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК е обусловена от фактическите и правни основания, изложени в него. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта определят строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Данните по делото за отклонение на строежа от одобрените проекти обосновават други правни изводи от направените от административния орган, а именно, че извършеното не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а евентуално по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В тази хипотеза попадат строежите, извършени при съществено отклонение от одобрените проекти по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Преценка за наличието им не е извършена в заповедта. В конкретния случай административният орган е квалифицирал извършения строеж като незаконен поради липса на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, но в случая е установено, че такива са налични. Констатациите, направени в заключенията на вещите лица и мотивите на съда не могат да заместят фактическите установявания и приетото от административния орган правно основание, като не са изследвани хипотезите на допуснати съществени отклонения от одобрените проекти по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Ето защо, като отменя заповедта Административен съд гр. П. постановява решение, което е в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,