Решение № 3160 от 15.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Георгиев чрез адв. Е. Петрова против Решение 79 от 03.05.2023 г., постановено по адм. дело 24 по описа за 2023 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Решение [номер]**** от 12.01.2023 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Перник. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се изчисли правилно размера на личната пенсия на касатора или да се отмени оспорения административен акт и делото да се върне за ново решаване от административния орган. Ответникът- директорът на ТП на НОИ - Перник, при редовно призоваване, чрез юрисконсулт Стоянова, оспорва касационната жалба изцяло и излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на В. Георгиев против Решение [номер]**** от 12.01.2023 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Перник и потвърденото с него [номерразпореждане [номер]**** (протокол N01391) от 24.10.2022 година на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Перник, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но в размер ,който не отговаря на очакванията му. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Въз основа на подадено от В. Георгиев заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), с [номерразпореждане [номер]**** (протокол N01391) от 24.10.2022 г. ръководителя на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Перник, на основание 69б, ал. 1 от КСО, във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и Регламент на Съвета (ЕО) 883/2004 година, считано от 04.01.2019 г. на В. Георгиев е отпусната ЛПОСВ в размер на 365,49 лв., изчислен на пропорционален принцип за сметка на Република България от 379.46 лв., тъй като лицето само с българския си осигурителен стаж няма право на пенсия. За да се достигне до този резултат, въз основа на преценка и проверка на съдържащите се в преписката документи, както следва: На заявителя е зачетен осигурителен стаж от I категория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО 17 г., 04 м. и 27 д.; осигурителен стаж от II категория труд 0 г., 03 м. и 00 д.; осигурителен стаж от III категория труд 9 г., 11 м. и 10 д. Съответно на основание чл. 104 от КСО му е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд 39 г., 03 м. и 08 д., както и му е признат осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина 01 г., 05 м. и 23 д. При изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО индивидуален коефициент 0.872, съответно изчислен по реда на чл. 70, ал. 8 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО, индивидуален коефициент 0.6394, на основание § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, след извършена преценка за по-благоприятен размер на индивидуалния коефициент, размерът на пенсията е определен с индивидуален коефициент 0.872. Съответно при средномесечен осигурителен доход за страната за 01.2018 г. 12.2018 г. 889.90 лв., е определен доход за изчисляване размер на пенсията 775.99 лв. (889.90 лв. * 0.872), като при определени проценти осигурителен стаж 48.90%, (40 г., 9 м. * 1.2%), е изчислен размер на пенсията на жалбоподателя по българското законодателство, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО 379. 46 лв., считано от 04.01.2019 г. От 01.07.2020 година, пенсията е осъвременена съгласно чл. 100 от КСО 404.88 лв. (379.46 * 1.067). От 01.07.2021 година, пенсията е осъвременена съгласно чл. 100 от КСО 425.12. лв. (404.88 * 1.05). Считано от 25.12.2021 година, на основание § 7е от ПЗР на КСО, българската пенсия на жалбоподателя е преизчислена в размер на 463.03 лв. (при проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО 53.26%; съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО 413.29 лв. (53.26% от 775.99 лв.); съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО/2020 г. 440.98 лв. (413.29 * 1.067); съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО/2021 г. 463.03 лв. (440.98 * 1.05). От 01.07.2022 година, на основание § 7ж от ПЗР на КСО, пенсията на жалбоподателя по българското законодателство е преизчислена в размер на 592.81 лв. Считано от 01.10.2022 година, на основание § 7з ал.2 от ПЗР на КСО, пенсията на В.Георгиев е определена в размер на 592.81 лв.. Въз основа на така извършените изчисления, пенсията на заявителя, настоящ касатор, и следващите се периодични преизчисления и осъвременявания на същата са съответно определени на пропорционален принцип съгласно Регламент (ЕО) 883/2004) и Регламент (ЕО) 987/2009 (регламент за прилагане), тъй като лицето само с българския си осигурителен стаж няма право на пенсия. В провелото се обжалване по административен ред, Директорът на ТП на НОИ Перник отхвърлил жалбата на В. Георгиев. В рамките на първоинстанционното съдебно производство са допуснати съдебно счетоводни експертизи. Заключенията на експертизите са кредитирани, но не променят крайният извод на съда за законосъобразност на административния акт. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при правилна преценка на писмените доказателства спрямо относимата към казуса материалноправна уредба. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Фактическите констатации на пенсионните органи са проверени от заключенията на съдебно счетоводните експертизи, които съдът е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК. Правилно са кредитирани заключенията на вещите лица, че в случая следва да бъде зачетен положен общ осигурителен стаж 40 г., 09 м. и 01 дни, от които: 1. общ осигурителен стаж в РБ, превърнат в III категория труд на основание чл. 104, ал. 2 от КСО 39 г., 03 м. и 08 д. и 2. осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина (Гърция) общо 01 г., 05 м. и 23 дни, потвърден от гръцката компетентна институция. Зачитането на положения в чужбина осигурителен стаж от жалбоподателя, чийто размер не се оспорва, съответно кореспондира с приложените по делото доказателства /формуляр Е 205 GR, вх. 2113-13-918#15/14.10.2022 г/. Първоинстанционният съд обосновано приема, че определянето на индивидуален коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО е правилно. Съгласно § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (нов ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., изм. ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), до 1 януари 2022 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1. В тази насока изчисляването на индивидуалният коефициент е изчислен по най-благоприятния за касатора начин- чл.70 ал.4-7 ,ал.10 т.1 и ал.11 КСО съгласно правилото на § 22ц ал.1 ПЗР на КСО. Изчислението, извършено от административния орган се подкрепя и от заключенията на вещите лица, които разглеждайки различните варианти пред правното положение на касатора са извели извод за правилно изчисление на най-благоприятния вариант за касатора, което е споделено и от първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключенията на вещите лица по назначените съдебно-икономически експертизи, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд Перник е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК вр.чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер от 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,