Решение № 10332 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2020 г.

Решение № 10332 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" срещу Решение № 355/07.02.2020 г. постановено по административно дело № 3242/2019 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли оспорваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация – Н. Н., чрез процесуален представител адв. Гунчева оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 1779/02.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Н. Н. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка и е извел правилни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че на 31.07.2012 г. жалбоподателя е назначен за държавен служител на длъжността "началник отдел" в "Специализирана администрация" на Областна дирекция Пловдив, отдел "Регионална разплащателна агенция-РА", с ранг ІІІ-ти младши, считано от 01.08.2012 година. Съгласно длъжностна характеристика, връчена на Н. на 08.06.2015 година, 1. /образователна степен –висше, бакалавър; 2 професионална област – икономика, инженерство, социални, стопански и правни науки, аграрни науки, технически науки, ветеринарна медицина; 3 професионален опит - 4 години; 4 допълнителни умения- владеене на английски език и/или друг работен език на ЕС, компютърни умения. На 09.03.2017 г. е утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността на жалбоподателя с промяна единствено в професионалната област- счетоводство и контрол, финанси, инженерство, горско стопанство, МИО, психология. Въз основа на тези изменения е издадена заповед от 09.03.2017 година за прекратяване служебното правоотношение с Н., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Заповед оспорена по съдебен ред и отменена с влязло в сила съдебно решение. На 12.04.2018 година Н. е възстановен на заеманата длъжност и в същия момент отново е прекратено служебното му правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. И тази заповед е отменена въз основа на съдебно оспорване. Със Заповед № 1778/02.10.2019 г. Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "началник отдел" в "Специализирана администрация" на Областна дирекция Пловдив, отдел "Регионална разплащателна агенция-РА", с ранг ІІ-ри младши и в същият ден със Заповед № 1779/предмет на съдебен контрол/ -служебното правоотношение е прекратено, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. По тези факти между страните не се спори. Спорът е правен и правилно съдът е приел, че той се изразява в това дали е налице посоченото правно основание с оглед фактическото обстоятелство, на което се основава заповедта. Правилно съдът е приел, че въведените нови изисквания с длъжностната характеристика за длъжността не съставляват обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения и не се явяват обективен факт, годен да породи правните последици по т. 5 на ал. 1 от чл. 107 от ЗДСл. В касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че в оспорения акт отсъстват фактически и правни основания за неговото издаване.