Решение № 11326 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4427/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/, гр. Роман, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Ц. Николова, против решение 5343 от 17.02.2025 г., постановено от Административен съд - София-град, II отделение, 77 състав, по адм. д. 5726/2024 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Касационният жалбоподател развива тезата, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата по делото, включително не е съобразил, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, тъй като е част от производството по предоставяне на административна услуга. Алтернативно поддържа, че след като на процесуалния представител на Д. Найденова са предоставени копия от решенията за възстановяване правото на собственост, заверени от нотариус, както и всичко, което е било налице в архивите на ОСЗ - Роман по преписката на наследодателя ѝ, то административният орган е изпълнил задълженията си, които произтичат от неговата компетентност и делото е изгубило своя предмет. Касаторът оспорва присъденото от първостепенния съд адвокатско възнаграждение като прекомерно. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът Д. Р. Н. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат З. Василев, който с писмен отговор пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение. Заявява искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като споделя изводите на първостепенния съд, че актът не съдържа мотиви, което нарушава правото на защита на жалбоподателката и лишава съда от възможност да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 5343 от 17.02.2025 г. е отменен отказ на началника на Общинска служба по земеделие - Роман да издаде преписи от решения за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на Н. И. Л., обективиран в писмо от 12.04.2024 г. и административната преписка е върната за ново произнасяне в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания; Община Роман е осъдена да заплати на Д. Р. Н., сумата от 10 /десет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски; Община Роман е осъдена да заплати на адвокат З. П. Василев, сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София-град /АССГ/ е приел, че в оспорения отказ не са изложени ясни мотиви, тъй като органът не е посочил кои са възстановените земеделски земи, респ. кои от тях са отчуждени. Според АССГ липсата на мотиви в административния акт нарушава правото на защита на жалбоподателката и лишава съда от възможност да извърши проверка за законосъобразност на оспореният акт. Поради това е преценил, че преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което органът следва да индивидуализира възстановените на наследниците на Н. И. Л. земеделски земи; да посочи кои от тях са предмет на разпоредителни сделки и по отношение на тях да прекрати производството, тъй като за жалбоподателката не е налице интерес от заявената услуга. Първостепенният съд е указал, че по отношение на земеделските земи, които не са отчуждени органът следва да издаде препис от решенията за възстановяване на собствеността. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на АССГ е валидно постановено, но към настоящия момент същото е недопустимо в частта, с която е отменен процесния отказ на началника на ОСЗ Роман и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Това е така, защото от данните в административната преписка е видно, че производството е започнало по заявление на адвокат З. Василев, като пълномощник на Д. Р. Н., от 28.01.2024 г., подадено чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, с което е поискано издаване на заварен препис от решение на Поземлена комисия /ПК/ Роман за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя на наследниците на Н. И. Л.. Д. Р. Н. се е легитимирала като наследник на Н. И. Л., съгласно представеното по делото Удостоверение за наследници 37/28.03.2024 г. Процесният отказ на началника на ОСЗ Роман е обективиран в писмо от 25.04.2024 г., изпратено също чрез ССЕВ, с което пълномощникът на настоящия ответник е уведомен, че след извършване на разпоредителни сделки, софтуерът не позволява издаване на препис от решенията за възстановяване. В писмото е посочено още, че всички заявени имоти са възстановени по преписка 04125/31.12.1991 г. Впоследствие, с писмото по чл. 152, ал. 2 АПК и окомплектованата административна преписка, органът е представил писмо с регистрационен индекс ПД-01-30 от 22.11.2024 г. до адвокат Василев, от което е видно, че са му изпратени исканите преписи от 3 броя решения, при това с нотариална заверка. В цитираното писмо изрично е упоменато, че ОСЗ Роман се е снабдила с тези решения чрез друг от наследниците, а четвъртото решение по преписката /решение ПФ88/23.07.2002 г. на ПК Роман/ вече е било предоставено на заявителя с писмо ПО-12-05.118-1 от 20.05.2024 г. Във връзка с дадените от административния съд указания да заяви изрично дали поддържа още подадената жалба, процесуалният представител на настоящия ответник категорично заявява, че е получил ИСКАНИТЕ РЕШЕНИЯ на ПК-Роман, но единствената причина да не оттегли оспорването е искането на административния орган за присъждане на разноски по делото. След като от данните по делото безспорно се установява, че заявителят на административната услуга е получил поисканите документи, това означава, че понастоящем оспорването, проведено АССГ е останало без предмет, поради което същото се явява процесуално недопустимо. С оглед на това касационният съдебен състав намира, че в хода на процеса е отпаднал правния интерес за жалбоподателката от обжалване на процесния отказ на началника на Общинска служба по земеделие Роман, обективиран в писмо от 25.04.2024 г. Гореописаните обстоятелства налагат обезсилване на постановеното съдебно решение 5343 от 17.02.2025 г. в частта, с която е отменен процесния отказ на началника на ОСЗ Роман и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, както и оставяне без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата на Д. Р. Н.. В останалата си част - досежно присъдените разноски, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, защото настоящият касационен жалбоподател с поведението си е станал причина за сторените от ответника разноски. Същите са правилно определени, при спазване на разпоредбите на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /понастоящем Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г./. Според последната норма, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. В конкретния случай на Д. Р. Н. е оказана безплатна адвокатска помощ, при което съдът е длъжен да определи в полза на адвоката възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати, което е и сторил. На основание на горното и на чл. 221, ал. 3, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,