Решение № 669 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2008 г.

Решение № 669 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 218и във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 788 от 18.12.2007 год. по гр. дело № 838/2007 год., постановено по реда на чл. 218з ГПК, Пазарджишкият окръжен съд е отменил частично първоинстанционното решение № 1 от 5.01.2006 год. по гр. дело № 68/2005 год. на В. районен съд, в частта, в която са отхвърлени искове с правно основание чл. 97 от ГПК (отм.) и чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) и вместо това е постановил решение по същество, с което е признал за установено, по отношение на З. М. В. и С. М. И., че ищецът П. Д. Т. е собственик на недвижим имот - апартамент № 11, в бл. 3, вх. А, ет. 4 с площ от 63.81 кв. м., ведно с избено помещение № 11 и съответните части от общите части, ведно с правото на строеж, който апартамент се намира в гр. В., ул. "П" в сградата, построена в урегулиран поземлен имот- парцел **** за комплексно жилищно строителство, кв. 111, по плана на гр. В. и е отменил нотариален акт № 6, том I, дело № 306 от 12.02.1998 г. на нотариус Г. Ш., с който Д. Талев чрез пълномощника си М. Ш. е продал на З. М. В. недвижим имот - апартамент № 11, в бл. 3, вх. А, ет. 4 с площ от 63.81 кв. м., ведно с избено помещение № 11 и съответните части от общите части, ведно с правото на строеж, който апартамент се намира в гр. В., ул. "П" в сградата, построена в урегулиран поземлен имот- парцел **** за комплексно жилищно строителство, кв. 111, по плана на гр. В. Срещу така постановеното въззивно решение е подадени касационна жалба от З. М. В. Касаторът З. М. В. поддържа, че в нарушение на процесуалния закон съдът е допуснал изменение на предявения от ищеца иск, тъй като е допуснал едновременно изменение на основанието и петитума - от чл. 26 ЗЗД, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 97 ГПК (отм.) Счита, че съдът не е извършил контрол по отношение на определението, с което е прекратено производството по гр. дело № 534/2005 г., и е обезсилено решение по гр. дело № 467/1996 год. на В. районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен между ищеца и неговия праводател. Касаторът твърди, че ищецът П е знаел за решението, с което е развален договорът за издръжка и гледане, тъй като е представял решението по друго дело. Изложени са доводи, че съдът не се е съобразил с материалния закон, тъй като не е взел предвид направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на В. Освен това релевира доводи за необоснованост, както и за неправилност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което се да се отхвърлят предявените искове. В депозиран по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор П. Т. оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи, че изменението в основанието е извършено при спазване на процесуалния закон и че не е бил уведомен за решението на съда за разваляне на договора за издръжка и гледане. Моли съда да потвърди решението на П. окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следното: Пред въззивния съд производството е било висящо при условията на чл. 218з ал. 1 ГПК, като делото е върнато от касационния съд за ново разглеждане поради това, че съдът е установил, че решението, с което е развален договорът за издръжка и гледане, сключен между ищеца Т. и неговият баща Д е обезсилено и делото прекратено, но не е изложил мотиви относно правните последици от това прекратяване по отношение на придобиването на имота от ответниците В. По останалите въпроси, а именно отхвърлената претенция на касаторът с правно основание чл. 118 от ГПК (отм.), решението на въззивния съд е влязло в сила. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд се произнася по спора на делото само в рамките, очертани от касационното решение. Правилно и законосъобразно, при новото повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, решаващия съд е съобразил акта си с дадените указания по приложение на закона с оглед на констатираните факти. Съдът е установил, че ищецът е придобил процесния имот по силата на договор за издръжка и гледане, сключен между него и баща му Д. Т. По повод развалянето на този договор е образувано дело № 467/1996 г. пред Районен съд - В., като решението по делото е обезсилено с определение по гр. д. № 534/2005 г. от П. окръжен съд. Въззивният съд е приел, че решението на районния съд по гр. дело № 467/1996 год. не е влязло в сила на 10.03.1997 год. поради това, че П. Т. - ответник - не е бил уведомен за него. Пазарджишкият окръжен съд е възстановил срока за обжалване и след като е разгледал жалбата е прекратил производството и е обезсилил решението на районния съд поради това, че ищецът е починал, а единият от ответниците - П. Т. е негов наследник по закон. Това определение е влязло в сила. Следователно след като не е развален договорът за издръжка и гледане, сключен между ищеца Т. и неговият баща Д, то ищецът е запазил правата си по същия. Към 12.02.1998 г., когато е извършена прехвърлителната сделка между Д касатора, договорът за издръжка и гледане на е бил развален. Следователно към този момент Д. Т. е прехвърлил права, които не е притежавал. Тази сделка не е нищожна, но е непротивопоставима на действителния собственик. Аргумент за това е материалния закон, който предвижда, че лице, което придобие имот от несобственик, може да стане собственик след петгодишно давностно владение. Касаторът не е доказал непрекъснато и необезпокоявано петгодишно давностно владение, така, както изисква закона. Въззивния съд е разгледал неговото възражение, но е намерил същото за неоснователно. След съвкупна преценка на доказателствата - разпит на свидетели и писмени доказателства е приел, че имотът е владян от друго лице, а именно И. Т. /видно от представен по делото договор за наем/. Касаторът не е доказал, че е осъществявал владение чрез нея или трето лице, нито е доказал началната дата на владението. Поради изложеното касационната жалба следва да се остави без уважение. След като касационната инстанция е разгледала и се е произнесла по материалноправната законосъобразност на конкретен довод относно безспорен конкретен факт, а въззивната инстанция е съобразила дадените й указания, то преразглеждането на същия довод по повод новата касационна жалба и повторно разглеждане на спора от касационната инстанция е недопустимо, поради преклузия на правата. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение