Решение № 10380 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2017 г.

Решение № 10380 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - министъра на културата и Ръководител на Програмния оператор (ПО) на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства" срещу решение № 8002 от 15.12.2016 г. постановено по административно дело № 9587 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) законът не се прилага за средствата от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП), съответното оспореният пред АССГ акт е извън приложното му поле. Съдът не е направил разлика между оперативна програма, финансирана от фондовете на Европейския съюз, и програма, финансирана от ФМ на ЕИП. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че безвъзмездната финансова помощ е предоставена по силата на Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г., сключен между Р. Б. от една страна, и Исландия, К. Л. и К. Н. - от друга, и ратифициран със закон, обн. ДВ бр. 95 от 2 декември 2011 г. Този меморандум по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б. има примат над вътрешното законодателство в страната, в това число и над ЗУСЕСИФ. Съдът не е обсъдил доводите относно наличието на хипотезата на чл. 22, ал. 1 от АПК. Налице е специално предвидена процедура, определена в система от актове, задължителни за прилагане по силата на чл. 2 от Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. Съдът неправилно е приел, че оспореният пред него акт е издаден на основание чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Приложението на института на финансовата корекция е предвидено в чл. 11.1 от Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП (Регламента), а в чл. 11.2. от същия регламент е дадена и дефиниция на понятието "нередност". За програмния оператор съществува задължение да разследва нередностите и да налага финансова корекция независимо дали съществува финансово отражение на нарушението. В чл. 11.8, т. 3 от Регламента е предвидено задължение за да се докладват на Комитета на Финансовия механизъм (КФМ) всички оплаквания и предполагаеми нередности, като в случай на неизпълнение на това задължение КФМ може да вземе решение за прекратяване на плащанията и/или за налагане на финансова корекция. Съгласно чл. 16 от Споразумението за изпълнение на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства" при установена нередност програмният оператор следва да изготви обосновано предложение за налагане на финансова корекция след извършване на подробно проучване като има право, но не и задължение, да използва Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, кохезионния фонд на европейския съюз, европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, европейския фонд за рибарство от общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията) като референция при определяне на размера на корекцията. Съдът не е отчел, че производството по администриране и докладване на нередности, както и по налагане на финансови корекции, е предвидено и подробно разписано в Системите за управление и контрол на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства", приети на основание Г. 4 "Системи за управление и контрол" от Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП 2009-2014 г., което обосновава приложението на чл. 22, ал. 1 от АПК. Съдът неправилно е приел, че предоставеният срок за възражения на получателя на помощта е двуседмичен по силата на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като срокът е 10-дневен съгласно Системите за управление и контрол. Никъде в правната рамка на ФМ на ЕИП не е предвидено програмният оператор да се произнася с мотивирани решения. Твърди, че в производството по издаване на оспореното писмо изх. № 24-10М2-2 от 24.06.2016 г. е спазена разпоредата на чл. 6, ал. 2 от Методологията и е направен анализ на приложимия нормативен акт, по реда на който е възложена обществената поръчка. На последно място излага, че в конкретния случай не са налице констатации на сертифициращ орган, обосноваващи приложението на чл. 13, ал. 7 от Методологията. Предвид изложеното прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - О. П., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба поради наличие на сочените основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение съставът на АССГ е отменил писмо изх. № 24-10М2-2 от 24.06.2016 г. на Ръководителя на програмния оператор на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства" по Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., с което на община П. е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на разходите по договор сключен с "Д. Е. А. Дивелопмент" ЕООД на основание т. 4 от Приложението към чл. 6 от Методологията за определяне на финансови корекции, приета с ПМС 134/2010 г., и е осъдил Министерство на културата да заплати на община П. направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лв. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че община П. е сключила договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 24-10-М2-2/29.04.2015 г., финансиран чрез Финансов механизъм на ЕИП 2009-2014 г., Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства", Мярка 2 - "Документиране на културната история". Приел е, че програмният оператор на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства" по Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. е извършил последващ контрол на проведена процедура по ЗОП с предмет "Популяризиране и публичност на проект "Дигитално културно-историческо наследство на О. П.". С писмо с изх. № 24-10-М2-2 от 16.05.2016 г. на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, програмният оператор уведомил община П. за решението да бъде определена финансова корекция за открити при проверката нередности, като предоставил двуседмичен срок за представяне на писмени възражения. О. П. е изразила становище с писмо вх. № 24-10-М2-2 от 30.05.2016 г. След повторен преглед на документите по проведената обществена поръчка ръководителят на програмния оператор издал оспореното пред АССГ писмо изх. № 24-10М2-2 от 24.06.2016 г., с което приел, че при провеждането от страна на община П. на процедура по ЗОП за възлагане на обществена поръчка за услуга с предмет "Популяризиране и публичност на проекта "Дигитално културно-историческо наследство на О. П." е допуснато нарушение, изразяващо се в определяне на недостатъчен срок за публичен достъп до поканата. Последната била публикувана на 31.08.2015 г., а определеният от възложителя срок за нейната валидност бил до 09.09.2015 г. В писмото било посочено, че между датата на публикуването на обявата и срока на валидността й са налице 6 работни дни, а не минимално изискуемия срок от 7 работни дни съгласно чл. 101б, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от ЗОП , като така описаното нарушение довело до намаляване срока за получаване на офертите. Изложени са мотиви, че направената констатация с финансово влияние остава непроменена, тъй като финансовата корекция е определена не за нарушение на ЗОП, а за нарушение по т. 4 от категория 1 от Методологията, приета с ПМС № 134/2010 г., измамена и допълнена ДВ бр. 32 от 05.05.2015 г. - Недостатъчен срок за потенциалните участници/кандидати да получат документация за участие/за публичен достъп до публична покана. Въз основа на така установеното съдът е приел от правна страна, че процесното писмо изх. № 24-10М2-2 от 24.06.2016 г. на заместник-министъра на културата и Ръководител на програмния оператор на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства" по Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Приел е, че административният орган е спазил предвидената в чл. 73, ал. 1- 3 от ЗУСЕСИФ процедура по издаване на акта. По съществото на спора е изложил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 101б, ал. 4 от ЗОП в редакцията й в ДВ, бр. 40 от 2014 г. и е приел, че предвиденият в разпоредбата седемдневен срок е спазен, доколкото публичната покана е публикувана на Портала за обществени поръчки към Агенцията по обществени поръчки и на профила на купувача на възложителя на 31.08.2015 г., и е била публично достъпна до 23.59 ч. на 09.09.2015 г. На следващо място АССГ е посочил, че дори община П. да е извършила нарушение на на чл. 101б, ал. 4 от ЗОП , определената финансова корекция е незаконосъобразна, тъй като е определена на основание т. 4 от Насоките за определяне на финансовите корекции, които се прилагат спрямо разходите, финансирани от ЕС в рамките на споделеното управление, при неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, приети с Решение на ЕК от 19.12.2013 г., а административният орган не е изложил мотиви за "недостатъчност" на определения от общината срок. Изложил е, че за преценката за достатъчност на срока имат значение предметът и обемът на поръчката, като в конкретния случай поръчката не се отличавала със специфика, тъй като участниците следва единствено да представят документи за възможността да извършат услугата. Съдът е посочил, че т. 4 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията не следва да се счита като приложима при всички хипотези на съкратен срок, а само ако съкращаването е довело до "недостатъчност" на срока. Приел е, че административният орган не е изложил конкретни мотиви защо счита, че така съкратеният срок води до "недостатъчност", като се явява пречка или затруднява участието на потенциалните кандидати. Анализирал е чл. 39, § 1 от Директива 2004/18/ЕО и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Методологията и приел, че корекциите се прилагат в зависимост от случая, като при определяне нивото на корекция се вземат под внимание възможни смекчаващи обстоятелства, свързани със спецификата и сложността на договора, по специално възможна административна тежест или трудности при предоставянето на документацията. Обосновал е извод, че в настоящия случай административният орган не е направил анализ на тези обстоятелства. АССГ е приел, че административен акт не съдържа пълни и ясни мотиви за избрания метод за определяне на размера на финансовите корекция, като липсват конкретни аргументи, наложили прилагането на пропорционалния, а не на диференциалния метод. Тъй като в акта не е посочено и колко са общо подлежащите на верифициране разходи, съдът е приел, че не е възможно да бъде установено как точно е приложен пропорционалният метод. Посочил е още, че определената от административния орган сума в размер на 318, 36 лв. не представлява 5 % от стойността на разходите по договора с "Д. Е. А. Дивелопмент" ЕООД. На последно място съдът е приел, че от страна на административния орган не е доказано финансовото отражение на твърдяното от него нарушение като съществен елемент от фактическия състав за налагане на финансова корекция. Изложил е, че непосочването на конкретни фактически и правни основания в акта води до незаконосъобразност на същия. Предвид тези съображения съдът е отменил оспорения акт като немотивиран и издаден в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Решението е правилно. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт попада в приложното после на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ предмет на закона е определяне на националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Р. Б.. Между включените в чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ фондове не са средствата, предоставяни от Исландия, К. Л. и К. Н. в изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП. Р. Б. е чл. на Европейското икономическо пространство съгласно Споразумение за участието на Р. Б. и Румъния в Европейското икономическо пространство, ратифицирано със закон, обнародван в Д. вестник, бр. 13 от 2008 г., като самото споразумение е обнародвано в Д. вестник, бр. 19 от 06.03.2012 г., в сила за Р. Б. от 09.11.2011 г. В чл. 5 от Протокол 38б от Споразумението между Европейския съюз и Исландия, К. Л. и К. Н. Р. България е посочена като бенефициер наред с други страни - чл. на ЕС. В изпълнение на чл. 8, § 2 от Протокола между Р. Б., Исландия, К. Л. и К. Н. е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г., ратифициран със закон, обнародван в Д. вестник бр. 95 от 02.12.2011 г. Правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. е определена в чл. 2 от Меморандума и обхваща Протокол 38б към Споразумението за ЕИП относно Финансов механизъм на ЕИП 2009-2014 г., Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014, одобрен от Държавите донори в съответствие с чл. 8.8 от Протокол 38б, програмните споразумения, които се сключват за всяка програма, и насоки за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм. С оглед на така установената правна рамка за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ФМ на ЕИП изводът на съда, че оспореното писмо попада в обхвата на ЗУСЕСИФ, е неправилен. На следващо място съдът намира, че в актовете, включени в правната рамка на ФМ на ЕИП не се съдържа забрана за съдебно оспорване на актовете, с които се налагат финансови корекции по програмите, финансирани от ФМ на ЕИП. Както е отбелязано и в касационната жалба, в чл. 11.8 "Жалби" на Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г., приет от Комитета за ФМ на ЕИП съгласно чл. 8 от Протокол 38б на Споразумението за ЕИП, изрично е посочено, че държавата бенефициер установява механизъм за оплаквания, който ще може ефективно да обработва и решава оплаквания за подозирано неспазване на принципите за добро управление по отношение на изпълнението на ФМ на ЕИП. Освен това чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. гарантира на всички правни субекти правото да оспорват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Видно от анекс А на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на ФМ на ЕИП органите, компетентни и отговорни за неговото изпълнение от българска страна, са от системата на изпълнителната власт и по силата на международния акт са натоварени с административни правомощия. С оглед на това техните актове са актове на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Когато акт, издаден от орган, натоварен с изпълнението на ФМ на ЕИП, засяга права или законни интереси на съответния правен субект, правото му на съдебна защита е гарантирано от Конституцията. В този смисъл оспореният пред АССГ административен акт подлежи на проверка за законосъобразност на основанията, предвидени в чл. 146 от АПК. Доводът на касатора за приложимост на чл. 22, т. 1 от АПК е неоснователен. Съгласно чл. 22, т. 1 от АПК предвиденото в АПК произвоство по издаване на индивидуални административни актове не се прилага за актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Преди всичко цитираната разпоредба се отнася до производството по издаване на индивидуални административни актове, а не до тяхното оспорване на предвидените в чл. 146 от АПК основания. Независимо дали един административен акт е издаден по общия ред на Раздел I от АПК или по реда на специален закон, съдът проверява неговата законосъобразност на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, освен ако актът не е изрично изключен от съдебно оспорване по арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б.. Процедурата за налагане на финансови корекции при управление на средствата от ФМ на ЕИМ 2009-2014 г. е разписана в чл. 16 от Споразумението за изпълнение на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства", където е предвидено, че в случаи на установени нередности програмният оператор следва да изготви обосновани предложения за налагане на финансови корекции след извършване на подробно проучване и оценка. Предвидено е също, че при определяне на конкретния размер на финансовата корекция програмният оператор може да използва като референция Постановление на Министерския съвет № 134 от 05.07.2012 г. за приемане на Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци, като се отчитат спецификите на Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП. В чл. 16, т. 3 от Споразумението е предвидено, че финансовите корекции се налагат след постигане на консолидация между програмния оператор, Националното координационно звено и Сертифициращия орган и след като бъде дадена възможност на получателя на помощта по съответния проект да представи становище във връзка с предложената корекция. Твърдението на касационния жалбоподател, че процедурата по администриране и докладване на нередности и налагане на финансови корекции по отношение на Финансовия механизъм на Е. И. П. (ЕИП) 2009-2014 г. е предвидена в Системите за управление и контрол на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства", е неоснователно. Системите за управление и контрол на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства" представляват вътрешнослужебен акт, издаден в изпълнение на задължението на Р. Б. по чл. 4.1. от Регламент за приложението на Финансовия механизъм на Е. И. П. (ЕИП) 2009-2014 г., приет от Комитета за ФМ на ЕИП съгласно чл. 8.8 от Протокол 38б на Споразумението за ЕИП, да осигури наличието на и да прилага системи за управление и контрол, които да гарантират спазването на принципите на икономичност, ефективност и ефикасност при управление на предоставените от ФМ на ЕИП средства. Този документ е утвърден от заместник - министъра на културата на 15.12.2015 г., съгласно заповед № РД-09-858 от 05.11.2014 г., с която на последния е възложено изпълнението на функциите на ръководител на програмния оператор на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства", разписани в чл. 4.8. от Регламента. Системите за управление и контрол са вътрешен акт, създаден в рамките на администрацията на органа, натоварен с изпълнение на функциите на програмен оператор, като същите не са съгласувани от държавите - донори на ФМ на ЕИП, не са приети или одобрени от Комитета за финансовия механизъм и не фигурират в посочената в чл. 2 от Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и чл. 1.4 от Регламент за приложението на Финансовия механизъм на Е. И. П. (ЕИП) 2009-2014 г. от правна рамка. Посочената в чл. 16 от Споразумението за изпълнение на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства" процедура е спазена. Видно от представените по делото доказателства с писмо изх. № 24-10-М2-2 от 16.05.2017 г. Ръководителят на програмния оператор на Програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства" е уведомил община П. за постъпил сигнал за нередност с рег. № 24-10М2-2 от 14.05.2016 г. и е предоставил срок от 10 работни дни за предоставяне на бележки, коментари и документи, с които да мотивира възражението си срещу финансовата корекция и нейния размер. О. П. се е възползвала от предоставената възможност с писмо изх. № 15МH400/71 от 27.05.2016 г. Предвид изложеното правилен е извода на АССГ за липса на нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта. В чл. 11.2 от Регламент за приложението на Финансовия механизъм на Е. И. П. (ЕИП) 2009-2014 г. е дадена и дефиниция на понятието "нередност" в контекста на правната рамка на ФМ на ЕИП, съгласно която нередност означава всяко нарушение на правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014, посочена в чл. 1.4 от Регламента, предписанията на правото на ЕС или всички предписания на националното право на държавата бенефициент, което влияе негативно или е в ущърб на който и да е етап от приложението на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 в държавата бенефициент, по-конкретно, но не ограничено единствено до, осъществяването и/или бюджета на всяка програма, проект или други дейности, финансирани от Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г., например посредством необосновани или непропорционални разходи, или посредством намаляването или загубата на приходи в рамките на програмата и/или проекта. От изложеното по-горе се налага извод, че не всяко нарушение на разпоредба от правната рамка на ФМ на ЕИМ 2009-2014 г., общностното или националното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, представлява "нередност" по смисъла на чл. 11.2 от Регламента и е основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има или би имало негативно отражение върху който и да е етап от изпълнението на програма, финансирана на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. За да е налице нередност, тя следва да влияе негативно или да е в ущърб на който и да е етап от приложението на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 в държавата бенефициент, по-конкретно, но не ограничено единствено до, осъществяването и/или бюджета на всяка програма, проект или други дейности финансирани от Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. При всички случаи следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху изпълнението на финансираната от ФМ на ЕИМ програма. С оспореното пред АССГ писмо изх. № 24-10М2-2 от 24.06.2016 г. на Ръководителя на програмния оператор на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства" по Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. на община П. е определена финансова корекция за нарушение по т. 4 от Приложението към чл. 6 от Методологията - "Недостатъчен срок за потенциалните участници/кандидати да получат документацията за участие/за публичен достъп до публичната покана". От описанието на твърдяното от административния орган нарушение се установява, че това нарушение е налице тогава, когато срокът за потенциалните участници/кандидати за получаване на документация за участие е прекалено кратък и това ограничава необосновано конкуренцията за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка. В случая административният орган е обосновал наличието на фактическия състав на нарушението по т. 4 от Приложението към чл. 6 от Методологията с неспазване от страна на община П. на разпоредбата на чл. 101б, ал. 4 от ЗОП в проведена процедура по глава 8а от ЗОП по отношение на предвидения срок от седем работни дни за получаване на офертите. В ЗОП , в приложимата към процесния случай редакция, липсва правна норма, която да урежда правила за броене на срокове. Поради това приложение следва да намери разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ГПК, съгласно която срокът, който се брои в дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. В настоящия случай срокът за получаване на оферти е започнал да тече на 01.09.2015 г. - денят след публикуване на поканата, и изтича в края на последния, седми ден от срока - 09.09.2015 г. Същият начин на броене на сроковете е записан и в Регламент (ЕИО, ЕВРАТОМ) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г., определящ правилата, приложими към периоди, дати и срокове, към който препраща Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки.